Сдружението на театралните директори в България свика събрание на членовете си на 20 януари т. г. в НДТ "Сълза и смях". Поводът беше да се обсъди "Концепцията за конкурс за директори и за субсидиране на българските държавни театри (2002 - 2004)", изготвена от Министерството на културата и Националния център за театър. Срещата беше водена от Валентин Стойчев, председател на Сдружението. Обсъждането продължи повече от четири часа. Онова, около което се обединиха всички присъстващи (а на форума присъстваха и представители на МК и на НЦТ; на неправителствени организации - фондациите "Пространство Култура", "Идея за театър", "Сцена Балкани" и други; колеги от други сдружения - на кинопродуцентите, на асоциацията на театралните режисьори; екип от проекта "Технологичен парк Култура"; журналисти), може да се формулира с няколко думи: липсва национална културна политика, Министерството на културата закъснява с изработване на каквато и да било дългосрочна стратегия за бъдещето на нашата култура, в частност на театъра. Така че начинът на провеждане на конкурсите за директори е въпрос частен и не може пълноценно да се дебатира при отсъствието на знание за средата, в която ще работи един директор. По стар навик директорите споделяха пред колегите си своите болки, споделяха опита си за преодоляване на сходните проблеми. Някои от изказванията (на Маргарита Младенова, Анастас Попдимитров, Бойко Богданов, Борислав Чакринов, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Любен Попов, Крикор Азарян, Валентин Стойчев, Митко Тодоров и други) отсяваха главното от второстепенното. Пътьом се чуха някои тревожни констатации и основателни претенции: че общините не биха заделяли средства за своите културни институти, ако парите трябва да се превеждат в МК, в което специализирана комисия ще ги разпределя; че новият Кодекс на труда, който изключва постоянното сключване на временни договори, връща театъра ни години назад и прави директорската длъжност най-несигурна; че недомислицата в Закона за закрила и развитие на културата, който предвижда заемането на длъжността "директор" само чрез конкурс, е по-догматична и от Кодекса и предизвиква постоянни сътресения в цялата мрежа; че е недопустимо реформата в различните изкуства да не е синхронизира и в момента 2/3 от приходите в цялата система да идват от театъра; че глава "Култура" от преговорите ни за присъединяване към ЕС е затворена, без културната ни общественост да е запозната с констатациите, изводите и препоръките в нея; че проблемите на културата трябва да бъдат решавани с национален консенсус; и т. н.
На събирането често се чуваха фрази на отчаянието. Дори Борислав Чакринов го оприличи на картината "Запорожци пишат писмо на султана", като продължи: "Реформата приключи. Всички се върнаха на постоянни договори. Само липсата на пари е същата. Десет години се държим като частни мениджъри на държавните театри. Много си мисля струва ли си да кандидатствам отново за директор."
В отговорите на представителите на МК имаше загриженост, но и много неясноти. Според заместник-министър Румен Димитров концепцията за конкурсите съдържа основните положения от бъдещата програма за развитието на театъра ни, а на изказванията за намалелите културни потребности отговори: "Тъкмо това искаме - там, където не четат книги, ще направим възможното да ги накараме да четат." Дано подкрепата на министерството не се съсредоточи само върху театри, които нямат публика (защо ли?), а пречи на театри, които работят успешно.

Никола Вандов