Силата
на една спасителна формула
България се придвижва към Запада - в това няма съмнение. По покривите в центъра на София се виждат огромните икони на пазарното потребителско желание, въздишащо по Кампари, Кока-Кола и други красиви неща. В почти елегантните вече бутици по търговските булеварди може да се купи всичко, което и при нас стопля сърцата на любителите на пазаруването. Копнежът по излишното, което придава цвят на нашия живот, май ще да се е появил вече - най-малкото в столицата. Трябва да последват смятаните за предпоставки за всеобщо благополучие присъединяване към ЕС, та дори и членство в НАТО.
В главите на хората започват големи промени, и то напълно немарксистки - вероятно една от тях е и това обръщане напред към Запада: съзнанието помага на битието в неговите скокове. Междувременно това се знае и в постсталинистка България. И тъй като по някои места (а както изглежда и в София), философията се смята за една от висшите форми на съзнанието, за самоувереност, за интелектуално проверена перспектива относно едно иначе несигурно бъдеще, то тъкмо по тази причина на една конференция с международно участие - относно заобикалянето на общото мислене, се търси по-близко фокусиране и насочване на вниманието към бленуваната цел.
Конференцията беше организирана около творчеството на един човек, който, вечно неуморен, също участваше: френският философ Жак Дерида. Някои от колегите му на Запад говорят за неговите работи - най-меко казано - не особено ласкаво. Други, предимно студенти, го величаят като освободителя от оковите на "тотализиращия редукционизъм" (Петер Енгелман), от оковите на поведението, опитващо се да сведе всичко до няколко принципа. Магическата думичка на Дерида, която междувременно му се е увесила като камък на шията, се нарича "деконструкция". Затова не е и учудващ фактът, че тази спасителна формула намира своето място в бомбастично формулираното заглавие на конференцията. Тя се казваше (доста двусмислено) така: "Чудовищният дискурс. Балканите и Европа: деконструкция на политическото".
Откриването напомняше на държавен акт. Предварително се шушукаше, че това било събитието на втората половина на годината. 260 човека биха се вместили удобно в залата, дойдоха 400, част от които два часа и половина стояха прави, плътно един до друг, търпеливо, в 10 часа сутринта празнично облечени като за оперна премиера, изслушвайки 5 въвеждащи слова с различна дълготрайност, вслушвайки се след това в доклада на Дерида, по времето на който по лицата на най-красивите жени бавно се изписваше прекомерно напрягане, по-късно и скука. Дамите сигурно бяха просто замъкнати там от своите високопоставени мъже.
Философията като обществено събитие; и като политическо. Изглежда беше по-важно, че това се случи, а не какво тогава се случи. Умният Ивайло Знеполски, директор на "Дома на науките за човека и обществото", обясни: "Ние бяхме крипто-деконструктивисти". И така изведнъж стана ясно, че за българите нещата се свеждаха до демонстративно включване към авансово зададени западни дискусии: философията се оказа пред-форма на бъдеща политика, на бъдеща съвместна работа в други сфери.
Тази конференция за Дерида беше международно организирана: разбира се, от българите, от французите, от германците (от доста ангажирания Гьоте-институт) и течаха пари от средствата на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа. Както се казва: политика на идеи. Но каква е тази деконструкция, която трябваше да се състои в София? Откривателят й Дерида твърди, че и той самият не знаел точно. Но нека все пак се опитаме да съберем парчетата в една схема.
Изхождайки от самата дума, деконструкция означава нещо съвсем просто: нещо да се разглоби, да се извърши обратното на конструкция. Разбира се, в една висша философия това е много по-комплицирано. И така: не само книги, картини, текстове принадлежат към текстовете за четене. Целият свят е текст. Той трябва да се възприема с особено висока доза недоверие. А след това да се изкара наяве текстът (неговите предпоставки), стоящ зад текста. И после отново критично да се пита текстът, стоящ зад текста. Тъй като във всичко фиксирано се крият претенции за власт, претенции за това истината да е достигната. Деконструкцията е - да го формулираме патетично - превърналата се в метод скептичност по отношение на всички фиксирани и непоклатими претенции за истинност. Деконструкцията - една перманентна и безконечна задача - е разрушаване на всички принципи: в мисленето, в намеренията или предписанията. Деконструкцията, която човек сам трябва активно да изпълнява, е деконструкция в името на свободата. Неизпълнимо. Оттук и възможността за злоупотреба. Затова и сред деконструктивистите, следващи Дерида, има толкова много проблематични чираци. Един рискован метод - всеки може да си опече работата с тяхна помощ. Може би деконструкцията е рафиниран наследник на анархизма, който пък в нищо не може да бъде обвинен: анархизъм е агресивното отхвърляне на всяка власт, упражнявана от хора върху хора. Нищо повече.
Дерида държа един много дълъг (1 час и 40 минути) и доста особен доклад. Заглавието: "Смъртно наказание и суверенитет (Към деконструкция на политическата онтотеология)". Какво пък ще да е това сега?
Основната мисъл беше проста. Суверенът разполага с живота и смъртта - следователно разполага и със смъртното наказание. В случая смъртно наказание - властта над живота и смъртта - суверенът решава принудително, смъртоносно: да или не. Според Дерида смъртното наказание определя края на един живот, по отношение на който някой друг е взел решение. Това било едно пра-решение. В него всъщност се проявява действителният проблем, свързан със суверенитета.
Оставящият впечатление за особняк философ от Париж - неуморимо той деконструира половината свят - призова (и това трябваше да се вземе съвсем на сериозно) към едно ново мислене, към нова теория за суверенитета; една теория за суверенитета след предречения край на националната държава в ерата на уеднаквяваща глобализация (срещу което деконструкцията, разбира се, се опълчва). Трябва да бъде открит един нов суверенитет, отвъд концепцията за национална държава - това беше всъщност изводът от иначе малко смущаващата конференция в София.
Разбира се, имаше и доклади, които бяха смели, свежи или абсолютно неразбираеми. Някои философи уморително дълго яздят дървените си кончета. Те вероятно не са разбрали смисъла на конференцията. Ставаше въпрос за това, с помощта на една високо комплексна философия да се задвижи нещо просто: търсенето на общ език, в който различията да не бъдат заглаждани, а да играят важна роля и заедно с това да не възпрепятстват мирното съвместно битие.
А ако трябва да се направи равносметка на това странно мероприятие, то тя би била: цялата власт - за деконструкцията. И дори Дерида да е често неясен, с това може нещо да се започне - политически.

в. Зюддойче Цайтунг, 01.12.2001г.

Клаус Подак
От немски Маргарита Дишкова



Какво е деконструкция? Френският философ Жак Дерида и политическите изводи от неговите произведения