Успоредно с нашата подробна информация за международната конференция "Чудовищният дискурс: Балканите и Европа - деконструкции на политиката" (около Жак Дерида), ви предлагаме превода на две статии за същото събитие, публикувани в два от най-известните немски политически всекидневници. Само по себе си тяхното появяване има характера на събитие, поне по няколко причини.
Първо - защото това е един приятно изненадващ прецедент на фона на очевидната липса на особен интерес в западната преса, подчертаван от устойчиви идеологически и културни предубеждения, а и от актуалната криминална хроника. Малко от нашите дипломатически инициативи или оптимистични рапорти на напредващи в икономическите реформи послушни ученици намират някакъв задоволяващ отзвук. Понякога някой артистичен гастрол ни спечелва симпатии, но вероятно никога едно академично събитие, вътре в страната и за вътрешна консумация (в еднаква степен усилие за преодоляване на изолацията и за справяне с провинциалните комплекси), не е намирало толкова задълбочен отзвук извън страната.
Второ - защото тези аналитични статии ни помагат по-добре да осмислим сами себе си (бидейки коментар за конференцията, в още по-голяма степен те са коментар за българското) и ни посочват важността и незаменимостта на един пренебрегван път за вписване в европейския контекст. Това не е пътят на високо издиганите "икони на пазарното потребителско желание", нито идеологическите заклинания за "европейски избор" по простата причина, че последният не може да бъде сведен до демонстративния жест на посягане към препълнения рафт на геополитическия супермаркет. Става въпрос за нещо по-съществено - за начина на възприемане и осмисляне на света, който не минава само през необходимата грижа за потребителската кошница и електоралната победа, а преди всичко през определени технологии и стандарти на мислене, на способност да се концептуализира и рационализира (а днес и деконструира) балканската реалност чрез език, понятен и вкоренен в западните практики. Ето защо немските коментатори говорят за България като за "откритие" именно в този смисъл. Те са изненадани от факта, че не само плачем, протягаме ръка или сме обнадеждени, но се и опитваме да мислим. И то не делнично-прагматично, а през собствения си опит да прочетем водещите западни хуманитарни дискурси и да свържем "въодушевлението си от теорията" ("една любознателност, която в Германия трудно можем да си представим") с въпросите на всекидневния опит. Тоест най-положителният резултат от софийския академичен форум е видян в "съзнанието, самочувствието за интелектуално проверена перспектива относно иначе несигурното бъдеще". И още: в приветстване на факта да се вижда във философията и хуманитаристиката "пред-форма на бъдеща политика, на бъдеща съвместна работа в други форми".
Трето - двете статии открояват и още един важен проблем: в контекста на маргинализирана от официалното мислене университетска и академична среда, на медийно пространство с липсващо интелектуално измерение сравнението между отзивите за конференцията в нашата и немската всекидневна преса насочва към сърцевината на проблемите. У нас отразяването най-често е израз на приятелска реклама, а липсата на отразяване - на безразличие, некомпетентност или дребнава ревност. Немските коментари са аналитични и критични по еднакъв начин към всички участници в конференцията - независимо дали става дума за българи, Жан-Люк Нанси или Бернхард Ванделфелс, както и най-вече към самия Дерида. Липсата на снизходителност в оценката схващаме като един основен комплимент. Има, разбира се, в отношението към българите и един нюанс на ирония, който изрича с усмивка истината, че това, към което с такъв хъс сме се запътили, те отдавна са го преминали и познават многоликата му същност. Мъдростта е в това тази констатация да не те обезкуражи.
В един конкурс за сценарии, проведен през 20-те години в Холивуд, постъпил сюжет на тема откриването на Америка. Във върховната сцена, когато корабите на Колумб акостират на южноамериканския бряг, пътешествениците са посрещнати от местните жители с радостния възглас: "Ура, нас ни откриха." Ако не искаме да попаднем в ситуацията на предизвестеното ни откриване, трябва сами да открием това, което е за откриване, включително и у нас самите. От тази гледна точка още един път, заедно с немските коментатори, отдаваме дължимото на научните събития, като това с Жак Дерида.

Култура