Реквиемът
като професионално изпитание


Реквием от Джузепе Верди в Софийската опера - сюжетът не е нов, но доколкото в състава бяха заявени имената на певци, които слушаме по-рядко тук, съдържаше интрига. А и миналата година чухме това произведение в ръцете на главния диригент на операта Георги Нотев направено стилно, с вкус, изработено с оркестъра, хора и солистите, сред които бе и Анна Томова-Синтова. Миналия четвъртък отново Нотев бе на пулта, но предварително обявеният състав претърпя промени: Калуди Калудов бе заменен с Бойко Цветанов, а след това се оказа, че ще пее Румен Дойков. И докато тенорът е бил сменен сравнително навреме, то Юлиан Константинов се разболя в последния момент и Димитър Станчев героически го замести. Слава Богу, дамският състав си беше на мястото: сопранът Даниела Недялкова, млада певица, която сериозно е стъпила на международния подиум (в най-близко време й предстоят участия в Дортмунд в "Андре Шение" и в Реквием на Бритън) и Марияна Пенчева, чийто глас вече "върви по най-големи оперни сцени.
В тази комплицирана ситуация, която създаде достатъчно предизвикателства за диригента, може би трябва най-напред да уточня, че в края на краищата творбата се състоя: оркестърът бе абсолютно на мястото си с много красиви музикантски изяви (независимо от несполуката в началото на Offertorio); хорът е имал и по-добри вечери; някаква "криза на встъпленията и атаките" се усети тази вечер - особено в полифоничните моменти, но пък хубаво начало, внушителна Dies Irae и много красив, светъл Sanctus. И стигам до солистите, където за слушане бе лявата, сиреч дамската част от състава - двата гласа, двата тембъра търсеха своето съчетание, музицираха с много внимание и присъствие; въпреки че аз лично очаквах по-голяма свобода в линията, в темброво отношение и още по-изразително, внушаващо пеене. Но и Lacrimosa, и Аgnus Dei, и Libera me прозвучаха, макар в Libera me да ми се искаше малко по-голяма интензивност по отношение на драматизма и повече цвят и легато в пианисимите на Requiem aeternam.
Румен Дойков, струва ми се, все още не е влязъл напълно в музикалното послание на произведението; да не говорим, че в тази партитура тихите динамики са и за теноровата партия - особено в Hostias. А в ансамбловите епизоди интонацията му твърде се разклащаше. Димитър Станчев на места като че ли за първи път виждаше този текст. Слава Богу, че неговият опит и диригентският рефлекс на Нотев се обединиха и така не само се излезе с достойнство от ситуацията, но имаше и моменти на пълното й преодоляване - в Rex tremendae и част от Confutatis. Очевидно бе, че реквиемната публика оцени спасителните жестове, направени в нейно име, и аплодира сърдечно музикантите.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо