3 жени правят Манифеста 4
- Разкажи накратко за историята на Манифеста. Навремето се говореше, че е създадена, за да бъде нещо като конкурент на "документа". Така ли е?
- Манифеста се създаде в известен смисъл като алтернатива в началото на 90-те. През 1993 се оформи идеята, че големите представителни биеналета по света не са достатъчно динамични, за да реагират на новата ситуация, изключително важна за Европа. Естествено, става въпрос за падането на Берлинската стена и за навлизането на Източна Европа на относително равни начала в художествения живот на Европа. Впоследствие се създава една международна група от куратори, директори на музеи и хора, активно работещи в областта на съвременното изкуство, които регистрират Манифеста в Холандия. И там през 1996 се провежда първата изложба - в Ротердам. Манифеста започва с един експеримент в областта на курирането: към относително голям брой европейски по-млади куратори се отправя предложение да формулират концепция за такъв нов вид международна изложба, ориентирана към по-млади художници. (Между другото в България такава концепция предлага Лъчезар Бояджиев.) Накрая се формира кураторски колектив от 5 души, в който за първи път влизат хора от Източна и Западна Европа. Изложбата в Ротердам е изключително успешна и от гледна точка на реакцията на критиката, и като експериментален похват за правене на международни събития. И накрая, защото доста от художниците, участвали в първата Манифеста, след това са оценени от галеристи и критици и правят успешна кариера. Българският участник там е Недко Солаков. След Ротердам инициативната група търси следващото място за провеждане на изложбата - защото едно от най-важните условия е, че това е пътуваща изложба. Всяко ново издание се мести в друг град, в друга държава и се реализира от нова група куратори, които преди работата над проекта често не се познават помежду си. Втората манифеста се осъществява през 1998 в Люксембург, а третата през 2000 - в Любляна.
- Ти как беше избрана за куратор на четвъртото издание? Както знаем, то ще се проведе във Франкфурт тази година - в периода май-август.
- Инициативната група, която вече доста си е променила състава - в по-голямата си част се състои от бившите куратори и организатори на предишните издания - предлага и обсъжда имена. След това прави един съкратен списък и се среща за персонално интервю с всеки от потенциалните куратори. На такова интервю се явявах и аз през октомври 2000 сред седем други кандидати. След това интервю инициативната група, която вече официално се нарича Международна фондация "Манифеста", окончателно избира кураторския колектив. В сегашния случай колективът е чисто женски и се състои от Нурия Енгита - главен куратор на фондация "Тапиес" в Барселона, Стефани Моадон-Трембле - куратор на свободна практика от Париж, и от мен. Успоредно с избора на кураторите се прави изборът на града, който ще домакинства Манифеста.
- Спомена за Фондация "Манифеста" - как се финансира изложбата?
- Като всяка голяма изложба, тя се финансира от множество различни източници. Част от средствата се предоставят от града - и това е едно от условията за домакинството, част - от международни организации, подпомагащи съвременното изкуство. Освен това средства пристигат и от най-различни дарения и спонсорски условия, над което работи фондацията. Идеалният бюджет на Манифеста 4 е три и половина милиона немски марки. Казвам идеалният, защото бюджетът още не е "затворен": 80% от парите вече ги имаме, останалите се надяваме да получим чрез галериите и страните на художниците.
- Как се сработи вашият кураторски екип?
- Всеки знае, че колективното взимане на решения и правене на избор е много сложно. Особено в началото, когато хората въобще не се познават. Затова ние решихме първите си пътувания и кураторски проучвания да правим заедно, за да разберем какво ни е общото и какви са абсолютните ни различия. Естествено, че се стараем през цялото време да гледаме позитивно на нещата и да разработваме общи гледни точки, без да се отпускаме и да си позволяваме компромиси. Мога да кажа, че сме в изключително добри приятелски отношения. Това вероятно се дължи не само на желанието да работим заедно, но и на факта, че предишният кураторски екип на Манифеста довърши проекта си след огромни скандали и в много сложни лични взаимоотношения. Това ни помогна някак си да се съобразим с ценността на личните взаимоотношения и да не ги подлагаме излишно на изпитания.
- Каква концепция развихте?
- Това е най-сложният въпрос. Защото все още не сме изработили стройна концепция, която би могла официално да представя Манифеста 4. Посетихме 31 европейски държави и сме се срещнали с около 700 художника, събрали сме документация за над 1000. След всяко пътуване се връщахме във Франкфурт да "преговорим" видяното, да споделим новата информация и да работим над концепцията. Изглежда, не сме намерили обща платформа, еднакво релевантна за всички хора и за всички страни. Бихме искали проектът да е интересен не само за професионалистите. Това, което ни се удава да напипаме, са някакви общи интереси и тенденции, които по-младите художници споделят, без да се познават един друг.
- Интересно е какви са те.
- Какви са те, би трябвало да се разбере вече от самия проект. Това, което аз мога да кажа, е, че се опитваме да не слагаме акцент само върху изложбата. Би ни се искало Манифеста 4 да е отворена ситуация, намираща се в постоянна динамика и представяща взаимна обвързаност между хората и техните интереси много повече, отколкото да е краен резултат от дейността на всеки отделен художник. Центърът на нашето внимание е градът като място, като условие за съществуване на съвременно изкуство. По какъв начин хората определят себе си в една наситена градска ситуация, по какъв начин правят части от нея "своя собственост" и постигат персонален комфорт или стимулиращ дискомфорт за работа? Манифеста 4 ще се състои от множество отделни прояви. Дискусионни клубове, лаборатории, ателиета, свободни срещи на художници с хората от Франкфурт и даже летен лагер за студенти от различни страни, които ще живеят, готвят и ядат заедно; и по това време ще подготвят разни въпроси към кураторите на Манифеста.
- Аз имах предвид и това, че след като сте видели толкова много художници, набелязват ли се някакви тенденции в съвременното европейско изкуство.
- Нашето мнение е, че няма няколко водещи тенденции, а множество споделени интереси. Сред които е персоналната реакция на социални и политически проблеми, лично преосмисляне на големите въпроси за съсъществуване в тоя свят; а също мястото на изкуството - от развлечението през елитарната играчка до инструмент, променящ света; способността на хората да изразяват себе си чрез невероятни и необикновени неща, чрез нови и шокиращи идеи, което им дава право да се наричат художници. Откъм, така да се каже, кухнята на съвременното изкуство забелязахме промяна на ролята на документа, в това число и видеото. Интересуваме се от промените в отношението към новите технологии - от бурен възторг към доста по-приземено ползване. И още едно нещо, което ни изглежда съществено - все по-честата реализация на художниците чрез общности, групи, колегии и приятели, които дават допълнителна енергия и атмосфера за дискусия.
- Разбира се, интересен е списъкът - колко души ще участват, как ще бъдат разпределени по страни и, разбира се, български участници...
- Списъкът е единственото нещо, което не мога да кажа, преди той да бъде "обнародван" официално. А това ще стане в края на този месец. Тогава всичките поканени ще получат възможност да дойдат във Франкфурт, където ще обсъждат своите предложения и ще работят върху общия проект заедно с кураторите. Сигурно нашата Манифеста няма да е най-голямата. Досега най-много участници са били в първото издание. Ние се опитваме да не се отдалечаваме прекалено от цифрата 50. Но става въпрос за "чистите" участници. По принцип много повече хора ще бъдат въвлечени в проекта и в този смисъл нямаме никакъв лимит. Другата седмица например ще бъде първата лекция от цикъла, организиран от Манифеста 4 във Франкфурт, а като цяло в този цикъл са около 20 лектора. По повод на българските участници - досега сме се гордели с това, че България е участвала във всички Манифести: д-р Галентин Гатев в Люксембург и Правдолюб Иванов в Любляна. Смея да твърдя, че България ще участва и в четвъртата Манифеста.
- Стана дума за това, че поканените за участие художници ще работят с кураторите във Франкфурт. Това значи ли, че те там ще си правят проектите?
- Едно от условията, които сме си изработили за поканените художници, е те да могат да реагират на неизвестни за тях нови обстоятелства на градската среда във Франкфурт. Аз лично възприемам Франкфурт като удобно място за формиране на представа за средностатистически западноевропейски град. Той е много богат, но има и много бедни имигрантски общности. Той е мултикултурен, но е и много германски. В него има прекрасни музеи, алтернативни групи и сдружения, банки, бутици, ботаническа и зоологическа градина, отвратителната архитектура от 50-те и 60-те, новопостроени старини и високотехнологични сгради. Освен това Франкфурт е градът с едно от най-големите летища в света. През него почти по неволя минават десетки милиони хора всяка година. Струва ми се, че всеки би могъл да намери нещо привлекателно или отблъскващо, което да послужи за отправна точка или мотивация. Затова ние разчитаме, че повечето от художниците ще направят нови проекти, свързани със самия Франкфурт или с представата си за големия град въобще, но някои от готовите работи ще бъдат поканени в този вид, в който сме ги видели.
- Художниците, които ще поканите, вече са работили в такава посока и вие го знаете, или пък рискувате...
- И двата варианта. Нашето проучване беше съсредоточено върху по-младото поколение художници. Ние съзнателно не казваме "най-младите", защото нас ни интересуват новите идеи, а техните носители не е задължително да са млади хора. Но очевидно за някои, вероятно за мнозинството, Манифеста 4 ще се окаже най-големият проект, в който ще участват. Което изисква и от нас способност да общуваме и да бъдем отворени за всякакви предложения. Вероятно тук ще се прояви ползата от груповото куриране. Защото всяка една от нас има собствен опит и собствени интереси, и собствени пристрастия. Само се стараем изборът в страните, от които сме, да е с консенсус.
- Като казах за риска, имах предвид, че някои от художниците могат да направят и глупости...
- По принцип могат, всеки може, ние също можем да направим глупости. Затова се придържаме към принципа "карт бланш", който дава на всеки правото да предлага и да дискутира. Но все пак това е курирана изложба, така че глупостите, за съжаление, ще са на наш гръб.
- Събрали сте огромна информация за съвременното европейско изкуство. Ще бъде жалко да се загуби. Какво ще я правите?
- Една от идеите е нашето изследване да бъде максимално достъпно за всички интересуващи се. Ние вече забелязваме доста апетити от страна на куратори, дори и галеристи, към нашите 1000 файла. В момента работим над превръщане на тези файлове в компактна база данни, която ще бъде достъпна за всички в уеб-сайта, но и ще съществува като отворен архив по време на самата Манифеста, където хората ще могат да видят контекста, от който сме избрали "нашите" художници. А и ще се опитваме по този начин да посредничим за създаване на нови връзки, особено за автори от страните, които не са толкова популярни и не се посещават от куратори много често. Една от мечтите е най-накрая да се положи начало на международна база данни за съвременно изкуство.

13 януари 2002

Разговора води Диана Попова


Яра Бубнова е изкуствовед, критик и куратор. Има множество публикации по проблемите на съвременото изкуство в български и чуждестрани специализирани издания. Куратор е на "Умерен авангард в рамките на традицията" (в колектив), "В търсене на отражението си", "Място/Интерес" и др.
Разговор с
Яра Бубнова