Поемам вината
От известно време не съм в София и затова до мен достигат само откъслечни факти от една дискусия за доброто и лошото в Народния театър "Иван Вазов". И доколкото разбирам, причината за всички неудачи в театъра съм аз.
Поемам вината.
Виновен съм за това, че заедно с министър Емма Москова и зам.-министър Юрий Дачев дълго убеждавахме Александър Морфов да стане директор на Народния театър, въпреки неговото подчертано нежелание. И тогава, и сега считам, че това е най-доброто решение за театъра. Той дълго отказваше, но след като му казах, че който и да дойде за директор, ще започне да формира нова трупа и неговите многогодишни усилия ще отидат на вятъра, той се съгласи.
Още тогава казах в ефира на БНР, че със Сашо Морфов сме си разделили задълженията - за него са овациите, за мен са упреците. Защото някой трябва да поема всички удари. Оказах се прав. Признавам си и тази вина.
Когато приех поканата да стана административен директор на Народния театър, поставих условие, което бе прието - че ще работя само една година, докато Александър Морфов си изпълни задграничните ангажименти. Аз нямах и нямам управленски амбиции към Народния театър. Няма да разказвам какво се случи през тази една година - това е известно; но Народният театър си стъпи на краката и заработи на други обороти. Това бе възможно, защото трупата като цяло е съставена от изключителни професионалисти - от първия режисьор до последния работник. Аз се привързах към тази трупа - признавам си и тази вина. Още в края на 2000 г. ние увеличихме приходите двойно, което даде основание да се пристъпи към реализацията на по-сложни проекти.
Виновен съм и за това, че в началото на март 2001 г., както се бяхме договорили с министър Москова, напуснах театъра. Преди да връча заявлението си за напускане, аз предадох на Александър Морфов подробно описание на проблемите, които предстои да се решават и с които той трябва да се заеме незабавно. Признавам си и тази вина - това бяха проблеми, които дълбоко не го интересуваха.
На първо място бе поставен проблемът с трудностите около сключването на спонсорския договор с АЕЦ "Козлудуй", без чиято реализация театърът нямаше да може да изпълни своята програма. На второ място бе проблемът с плащането на парното, ясно определен като ключов. Защото съществуваше дилема - или да плащаме за парното и да се откажем от проекта за реализация на "Дванайста нощ" с режисьор Роберт Стуруа и още три постановки на режисьорите Лилия Абаджиева, Пламен Марков и Елена Цикова, или да отложим задълженията си към "Топлофикация". И сега да се появи отново подобна дилема, аз отново ще постъпя както тогава - без да се замислям, ще предпочета да се финансират спектаклите. Мисията на театъра е да създава спектакли, другите елементи са съпътстващи. С Александър Морфов тогава нямахме различия по този въпрос.
Седмица след като напуснах театъра през март, Александър Морфов ме намери у дома и ме помоли да се върна в театъра, за да завършим сезона, защото той имаше неотложни ангажименти за постановка в чужбина. Виновен съм, че се съгласих. След като прегледахме задачите, много стриктно определихме какво трябва да правим занапред. И много ясно се договорихме - аз постепенно предавам всички отговорности на Морфов и през юни напускам театъра, отлагаме плащането на парното, защото театърът има договорена (и според мен великолепна) програма за реализация до края на сезона. Но задържането на разплащането с "Топлофикация" има своя предистория.
Бюджетът на театъра за 2000 г., който сварихме в началото на нашата работа, съдържаше две явни аномалии: абсолютно отсъствие на средства за постановъчна дейност и планирани 100 000 лева за парно при реален годишен разход в размер на около 200 000 лева. Незабавно изпратих писмо до Министерството на културата за тази очевидна диспропорция и получих следния отговор: "Заниженото планиране на средства за топлоенергия е съвместно уговорена практика между двете министерства - на финансите и на културата, която касае не само Народния театър, но и всички културни институти. Липсващите и непланирани средства за топлоенергия на всички поделения на Министерството на културата ще се заплатят еднократно от Министерството на финансите." Така и стана - в средата на 2000 г. Министерският съвет прие постановление - ПМС - 151 от 28. 07. 2000 г., с което бе покрит дългът на всички културни институти за топлоенергия.
Когато внесохме проекта за бюджет 2001 г. на Народния театър, в него бяха заложени 220 000 лева за топлоенергия - толкова, колкото е реалният разход за една календарна година. С голяма изненада обаче открихме с Александър Морфов, че в бюджета, който Министерството на културата ни одобри, сумата за парното отново е намалена и е с 120 000 лева по-малко от необходимата. По подобен начин бяха "орязани" и други пера, а средства за постановъчна дейност въобще липсваха. Това решение на Министерство на културата бе в разрез с неотдавна приетия "Закон за закрила и развитие на културата", където в чл. 7, алинея 3 буквално и императивно е разпоредено: "Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата." Тогава с Александър Морфов поискахме среща с ръководството на министерството, като предварително се договорихме, че ако не бъде осигурен приемлив бюджет за театъра (така, както ни уверяваха, когато ни поканиха да поемем театъра), напускаме и двамата.
Срещата се състоя непосредствено преди новата 2001 г. На нея присъстваха министър Емма Москова, зам.-министър Юрий Дачев, главният секретар Мария Русинова, Александър Морфов и аз. Накратко изложих проблема с нереалния бюджет и подчертах особено два елемента от него - липсващата сума от 120 000 лева за парно (утвърдените 100 000 лева бяха по-малко дори от 50%) и пълното отсъствие на постановъчни средства. Получихме следния отговор: "Международният валутен фонд налага ограничения. С министъра на финансите Муравей Радев сме се договорили, че както през 2000 г., така и през 2001 г. с постановление на Министерския съвет ще компенсираме съзнателно непланираните средства. Така че няма да плащате парно. Това се отнася не само за вас, но и за другите културни институти." Бяха ни обещани и допълнителни средства за постановъчна дейност, които по-късно в размер на 30 000 лева целево бяха отпуснати за спектакъла "Дванайста нощ" - повтарям, целево за "Дванайста нощ", а не за погасяване на сметките за парното.
Виновен съм, че не напуснах театъра веднага.
Въпреки устните обещания, аз написах писмено възражение до ръководството на Министерството на културата във връзка с аномалиите на утвърдения от тях бюджет, като се аргументирах за всяка една цифра. Междувременно се разпоредих сметките за парното да не се плащат, а да се отложат за бъдеще време. Нито за миг не съм се колебал при взимането на това решение. Всички спечелени от театъра средства се насочваха към подготвящите се спектакли. И ако утре, въпреки всички справедливи и несправедливи обвинения, пред мен се яви същата дилема, аз пак ще избера финансирането на спектаклите пред погасяването на задълженията към кредиторите. Защото мисията на театъра е да създава спектакли преди всичко; и ако си честен пред себе си, трябва да поемаш отговорности - отговорности, които са в полза на нещо добро и с много дълбок смисъл. И да поемаш вина. Аз поемам вината за това, че средствата на театъра бяха насочени към спектаклите, а не към "Топлофикация". И не съжалявам както за всички честни, така и за всички подли упреци за това към мен.
Второто обвинение е за преразход на лимита за хонорари. Поемам тази вина съвършено съзнателно. Моята позиция бе ясно заявена на ръководството на Министерството на културата и аз съм я защитавал последователно: хонорарите в Народния театър са ниски, в началото на 2000 г. те бяха на равнището на 1/10 от хонорарите, които същите български режисьори, сценографи, композитори и артисти получават за своята работа по сцените на съседна Македония. Аз заявих, че за 3-4 години ние следва да достигнем същото равнище - преди всичко чрез увеличаване на собствените приходи. Така и направихме - рязко увеличихме собствените си приходи (над два пъти) и това даде реална възможност за увеличаване на хонорарите.
Поемам и тази вина.
Когато през март 2001 г. напуснах театъра, аз казах на Александър Морфов всичко - както какво го очаква, така и какво считам за най-добре да се направи. Твърдението му в "Екип 4" по БНТ, че не е знаел за дълга на Народния театър към "Топлофикация", отдавам на прелестния му характер, както и на избирателните му внезапни проявления на моментна амнезия. Защото спорът не е дали Александър Морфов е добър мениджър или не - той е прекрасен режисьор и това няма нужда от доказване.
Същността на спора е в следното - държавата ще управлява ли културата, или ще я подкрепя? Аз много години повтарям едно и също - култура не се управлява, култура се подкрепя. Това е фундаментален проблем, който се отнася до всички инстанции в България. Липсата на реален бюджет за културата е следствие на полуинтелигетското отношение на всички властници към основополагащите елементи на българската държавност - образованието и културата. Всеки, който иска да управлява културата, връща България назад.
Винаги и пред всички съм твърдял - Александър Морфов е естественият лидер на Народния театър. Неговото участие в създаването на репертоара на театъра е обединителното звено за трупата. За това много се зарадвах, когато разбрах, че те двамата с много обичания и уважаван от мен колега Пламен Масларов са ръководният екип на театъра. Ако някой мисли за доброто на театъра, то трябва да направи само едно - да остави Масларов и Морфов да се разберат сами. И да водят трупата напред.
Баба ми ме учеше - сториш ли добро, чакай да ти хвърлят камък. Затова прави каквото трябва, пък да става каквото ще. И затова за Александър Морфов - само добро. Или нищо.

Павел Васев

Павел Васев (р.1951 г.) е завършил театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор на около 30 документални филми. Продуцент. Заместник-министър на културата (1991). Председател на СБФД (1996 - 2000). Административен директор на Народен театър "Иван Вазов" (2000 - 2001). Директор на Българския културен център в Москва.


Бел. ред. Текстът на Павел Васев бе изпратен в редакцията от Москва след появата на Александър Морфов в "Екип 4" на 14 януари т.г.