Неравноделни животописи

...но и ти ще се превърнеш в нещо като припев стар, който никой не подпява..., из сантиментално-безпощадна канцонета за същината на любовното чувство, с патос изпълнявана от Габриела Фери и мн. други

Ако никога не сте се усещали ободрени от случайно чута в труден миг позната мелодия, ако никога не ви се е искало да слушате една и съща музика десетки пъти, докато попиете нейната тъга или нейната безметежност, ако никой никога не ви е очаровал с любовна песен за кипариса на двора, вероятно няма да усетите колко фин и верен може да бъде портретът на личност, нарисуван с ноти и думи. И, ако отгоре на това сте от онези, които - както казва моят любим италиански бард Франко Батиато - "пред Бетовен и Синатра предпочитат една салата", вероятно съвсем няма да се заинтригувате от предаване като "Разкажи се".
Идеята му е нахвърляна в крачка по време на испански джаз-фестивал през 1992 година: авторът и водещ Людмил Фотев, тогава пратеник на "Хоризонт", смогнал мимоходом да се договори и за интервю с господин Сакскобургготски, все още безобиден обект на всенародния интерес. За да не си навлече типови отговори с типовите въпроси към величеството, го разпитал за неговите музикални пристрастия. Скоро след това предаването "Мото перпетуо", в която царят разказвал на всеослушание как се слави като най-немузикален от фамилията, а на концерт му се случва да си води бележки по бизнес-дела, било ритуално спряно от ефир.
Така че 1995 година е втората рождена дата на "Разкажи се", този път в RFI-България. Всяка неделя между 13 и 14 часа гостите на Людмил Фотев пристигат в студиото с предпочитаните си дискове и доброто желание да споделят спомени и вдъхновения, свързани с места, моменти, състояния, филми, книги, срещи, които по щастлив или злополучен начин са белязали живота им, оставяйки музикална следа. Стремежът на предаването е не да постави хората в несвойственото положение на критици или диджеи, а да сондира златната мина на толкова интимна и рядко посещавана зона като музикалните им предпочитания. Резултатите обикновено са неочаквани. И живи.
Въпреки че "Разкажи се" търси в музиката "качествен показател за човека до тебе", то не дава квалификации, не напада, не осмива, не прокламира истини и никому не отказва микрофон - от паметния Валери Петров до карикатурния Жорж Ганчев (на въпроса с каква музика се отъждествява, връчил на водещия касета със собствени изпълнения и го оставил сам да се оправя поради предизборна заетост). То е леко, стилно, неагресивно, изчистено, светло. В него се говори на "вие", а подходът към поканените е скромен, дори колебливо-уважителен, което вдъхва далеч повече доверие и създава много по-къси дистанции от публичното фамилиарничене на медийните примадони.
Предната неделя на 103.6 FM бе преизлъчено предаване с гост Теодора Димова: само за час се казаха думи за наследствеността на таланта, за театъра, творенето, за нуждата от вечно будни сетива, за опорочаването на добротата и искреността в медиите, за "обезглавеното поколение" на 25-35-годишните в България, за личната история на писателката. Всичко това - единствено благодарение на Глен Гулд, който си тананика, свирейки Бах, на Гарбарек, изпълнен от норвежка певица, на Жак Брел с "Не ме напускай и ще стана сянка на твоята сянка, сянка на твойта ръка, сянка на твоето куче", на спасителната "Жена в черно" на Юрая Хийп и хвъркатите думи от "Свободата" на Мустаки, на триумфална испанска мелодия, свирена от Майлс Дейвис. И ето че повторението не бе досадно, радиопредаването отново беше случка, зона, защитена от истерията на злободневието и приседливата пошлост на т.нар. "шоу-бизнес". Ведро, непосредствено, фокусирано, смислено ползващо потенциала на радиото, добронамерено. Ненадеен повод за замисляне над собствените ти музикални преходи и приятелите, пътешествията, надеждите, откритията, веднъж завинаги вградили ги в ритъма на собствената ти личност.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато