Под дъгата на историята

Книгата се появи в края на миналата година. Дистанцията във времето, с която пиесите на Георги Марков се появяват, за част от читателите още повече ще усилва спомените и разказите за съдбата на автора, за тяхната сценична съдба. За друга част от тях това ще бъде вероятно просто книга с пиеси "от онова време". Наслагването на различни интерпретации безспорно ще променя тепърва фокуса върху тяхната значимост.
В книгата са включени пиесите, писани в периода 1963 - 1969 и последната му пиеса, писана в Италия и завършена в Англия - "Архангел Михаил". Две от тях са комедии: "Кафе с претенция" (1964-1966) и "Аз бях той" (1968). "Комунисти" е документална драма. Под заглавието на останалите авторът е написал "пиеси". Всички, с изключение на "Комунисти", са поставяни. В "Бележки за пиесите на Георги Марков" Зунка Янкова е описала кога и къде те са отпечатани, както и списъците на съставите, които са ги осъществявали на сцената. За разлика от постановките в Толбухин (Добрич) и Пловдив, след 13-то представление спектакълът на Асен Шопов "Да се провреш под дъгата" (1967) в Театъра на Народната армия (Театър "Българска армия") е спрян. Премиерата на "Комунисти" (1968) в театър "Сълза и смяха" не се е състояла. "Архангел Михаил" е поставена в Англия. Информацията в тези "Бележки", разбира се, е само началото в изследването на сценичната история на пиесите на Георги Марков, което предстои. Издаването им в книга дава възможност да се наблюдава и анализира драматургичната му дейност - нейната логика и специфика, развитието на основни за нея теми, стилистика, представа за театралност. И в това е истинската стойност на това издание.
От дистанцията на времето добре се откроява алегоричността на неговите пиеси. Всеки един от персонажите му е алегория на определена теза, на тип поведение, на отношение към другия и към света. Отделни реплики също могат да бъдат четени алегорично - като "ключови фрази" към оценностени стереотипи на поведение и говорене от това време. В този смисъл може да се каже, че сцената за Георги Марков е била "агон", място, където конфликтуват тези, отстояват се принципи. При това - високи тези и принципи. Темата за съпротивата, например, задължителна в канона на социализма, е разгърната от гледна точка на конфликта между идеал и действителност, между революционност и еволюционност, между уникалността на личността и униформеността на обществото. Тъкмо тази гледна точка го отличава от идеологическия канон: уникалната съдба на личността на всеки комунист от едноименната пиеса има малко общо с политически официализирания образ на комуниста, както и изборът на всеки от санаториума за туберкулозно болни е личен (в "Да се провреш под дъгата"). Във всичките му пиеси изобщо хуманизмът, идеализмът имат своите метафори - "дъгата", "юздите на вятъра" ("Асансьорът") и пр. Както и продажността, конформизмът, кариеризмът - "търговецът на сирене" ("Госпожата на господин търговецът на сирене"), стълбищата ("Аз бях той") и пр. Всяка от тях представя затворена ситуация, в която трябва всеки да направи своя избор (и "атентатът" на младата двойка е в "затворена улица") като в характерния за времето екзистенциализъм в драмата, макар и без нейната специфична литературност - в пиесите на Георги Марков е по-силна публицистичността. Така с типа конфликт, фигури, метафорика, както и с езика си, тези пиеси са захванати силно в актуалността на времето си. Затова никой сериозен изследовател на българската култура от втората половина на ХХ в. и особено на периода от 60-те не би могъл да прескочи тази книга. Както и всеки, който се интересува от живота и изкуството на това време. Защото неговите пиеси са част от българския театър на 60-те и отдавна са се проврели под дъгата на историята.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Пиесите на Георги Марков,
ИК "Литавра", С., 2001, съставител и редактор Зунка Янкова