Суеверщинa

Не става дума за възмущение. Чувствата в случая нямат място. Писмото на БП Църква до ръководството на БНТ срещу излъчването на филма "Последното изкушение на Христос", както и съгласието за отмяната му, изискват хладен анализ. Защото станалото е един своеобразен Рубикон, чието пресичане (а ние го пресякохме) оголва ситуацията до кокал.
Пълзящ фундаментализъм, това е краткото определение за "инцидента". Този фундаментализъм обаче съвсем не е православен; той е суеверен. В България се шири една суеверистка религия и християнството ни се вписва в това "ширене". Ходенето на черква тук е не заради интимната връзка с Бога, а за да се предотврати нещо или да се предизвика друго. Спомнете си истерията около чудотворната икона на Богородица, тълпите пред храм "Св. Александър Невски", вестникарските и сергиджийски копия на свещения лик и ще разберете какво имам предвид. В този смисъл протестът на Синода беше не толкова страх от развращаване на паството, колкото заради принципа "така правят всички". Гръцките колеги на нашите старци са анатемосали Казандзакис и са проклели филма; същото е сторила Римската курия, както и Московската Патриаршия - защо ние да се цепим? Акт на интерклерикална солидарност, не грижа за миряните; българските епископи са спокойни за тях, защото суеверието така ги тресе, че не могат и да си помислят да захванат нещо, без да е минал попът да поръси за здраве, късмет и берекет.
Този суеверистки фундаментализъм неусетно обхвана българския социум и вече няма уважаваща себе си телевизия без предаване за религия или без зодиакални прогнози. В "Нова телевизия" дори върви рекламен клип за това колко е хубаво да се обадим на симпатичния млад астролог; да не говоря за тв изтърсачетата "2001" и "Агарта", които са същинска Аркадия за екстрасенси, гледачи на карти и други разни луди и мошеници.
Несигурност - ето какво издава всичко това. Включително надигнатият вой от владиците: те също не са много наясно дали новият премиер Симеон II ще ги въведе във владение на свещоливницата (което, прочее, най-много ги вълнува, да им прости Господ!), или отново ще ги забие в девета глуха както Иван Костов. Българското общество дири основания, търси фундаменти; и понеже все още робува на митове, намира ги в православното християнство и в "Аз съм българче". Макар първото въобще да не може да служи за общностна идентификация, както напомни Георги Каприев; то е личен избор, не колективна деятелност. Съборността се случва преди всичко по време на литургията, във всекидневния живот Православието е индивидуално дело; всеки е православен по свой начин и по свой начин следва праведния път. Суеверието обаче иска масовост и ние ставаме суеверно православни, смятайки, че сме истински православни. Не сме...
Иначе книгата "Последното изкушение на Христос" е преведена някъде преди 13 години (но владиците тогава въобще не издигнаха глас срещу издаването й). "Последното изкушение" е във въображението на Христос - щастлив семеен живот с Мария Магдалена, рояк деца и т.н. Просто е трябвало да се отрече, но и при Казандзакис Той остава на Кръста. Нищо страшно и опасно, напротив: за да изкупи греха человечески, Иисус трябва да приеме и е приел всичко човешко, включително бляна за семейство и деца (дори Църквата празнува Ден на християнското семейство). А ако намесим по-сериозно каноничната гледна точка, клириците по повод романа и филма на Скорсезе изпадат едновременно в несторианска и монофизитска ерес (макар двете да са коренно противоположни): признават най-напред, че човешката природа на Христос е по-долна от божествената; заедно с това предполагат само божественост у Господния Син. Но кой ще нищи подобни теологични тънкости, след като вярата е изместена от суеверието - може би най-страшното, защото е неосъзнато изкушение, в което е изпаднало българското "православно" и "юнашко племе".

Митко Новков







Петък,
ранна утрин