Хаос в Райко Алексиев


Ако искате да видите на едно и също място графици, живописци, скулптори и "неконвенционалисти", подредени в една зала, задължително разгледайте "случката" "Автопортрети" в галерия "Райко Алексиев".
Основната идея на куратора Весела Христова-Радоева е била да издири и събере колкото е възможно повече автопортрети на известни български художници. Затова в изложбата присъстват де що има творци, за които можем да се сетим в диапазона Светлин Русев - Расим.



Проектът е амбициозен, но при експонирането концепцията му почва да издиша. Творбите май са подреждани единствено според размерите си или на принципа на редуването "малка - голяма - малка"...
Първите произведения, които зрителят забелязва, влизайки в залата, са автопортретът-колаж на Буян Филчев, автопортрет на Иван Нинов и скулптурата на Стефан Лютаков - "В среда" (бюст на автора, показващ се от варел). На следващата стена идват компютърните образи на Лъчезар Бояджиев, керамичното превъплъщение на Божидар Бончев, "ТАТОлитарен" - Любен Зидаров, Лиляна Русева с "Насаме в кухнята" от 1979 година. А Кеазим Исинов рисува себе си в "зографски стил" от Възраждането. Портретът до него е на Евстати Маринов с шапка на бирен празник и в багри и мазки, близки до Сезан... Прескачаме няколко творби и идва ред на Светлин Русев. "Отговорът" му така силно те удря с гигантските си размери, че трябва да се дръпнеш максимално назад, за да можеш да видиш за какво става въпрос. Някъде до него се "мижавеят" (заради размерите си) картинките на Димитър Чолаков, Владимир Пенев, Здравка Василева и Димитър Киров.
Там са и Андрей Даниел, Иван Кирков, Ивайло Мирчев "Без очила", Румен Скорчев "На 105 години", Николай Янакиев и Вихрони Попнеделев. И изведнъж - огледало, под което пише "Автопортрет в рамка" и Art Deko. Това сигурно трябва да е автопортретът на всеки зрител, който минава. Хубавичко, поостаряло отклонение, в което можеш спокойно да се поогледаш и видиш дали нещо не ти е наред.
Следва поредица от автопортрети от проекта на галерия "Леседра" - Свилен Блажев, Греди Асса, Генчо Карабаджаков, Васко Велев. И изненадващо Христо Стефанов с "Нова година", която е толкова прясна, че още се носи миризма на боя. Още - Едмонд Демирджиян и Станислав Памукчиев. И "Кристално отражение" - второ огледало. То пък защо?
Минаваме по-нататък, където са наредени Елена Панайотова, Георги Липовански, Ива Владимирова, Николай Майсторов. А до входа на вратата, от другата страна на Лъчезар Бояджиев, са "неконвенционалистите" - Недко Солаков, Расим и "GSM-ът" му, Правдолюб Иванов.
В средата на галерията са скулпторите - Митко Динев, Валентин Старчев, Зорина Милковска, Спартак Дерменджиев, Ангел Станев и Крум Дамянов. Участниците в изложбата са около петдесетина. "Райко Алексиев" не е малка зала, но явно трудно побира такова количество крайно разнородни автори, някои от които напълно несъвместими. За да може подобен проект да се реализира истински, му трябва друго пространство - и буквално, и концептуално.

Мария Славчева