Гена заслужава друг филм

Месеци след излъчването на "Гена - глас от Верона" по Канал 1, заклети фенове на гениалното сопрано иззъзнаха до края (а и след това) новия документален филм на същия екип, посветен на същия обект. Беше не само зверски студено, а и тъмно - Гена Димитрова даде благословията си за прожекцията, загърната в палто и тайнствен зрак.
Горе-долу същото усещане имах и след финалните надписи. Ако животът на Гена Димитрова е операта - филмът се е случил донякъде. Защото освен фотоси от детството й в плевенското село Беглеж, на екрана присъстват само парчета интервюта и арии, заснети бляскаво от Иван Варимезов (както обикновено).
Заглавието-обобщение "Гена - живот в образи" предполага своеобразна рекапитулационност, но тя присъства на екрана дифузно: след като в предишния филм имаше куп изказвания на другите за нея, сега предимно Гена Димитрова говори за себе си с особено отстранение - сякаш не става дума за нейния собствен глас, за нейната собствена творческа съдба... Енигма си остана за мен защо и тук са имплантирани странични присъствия - на Михаил Ангелов (първият й диригент) и на английска режисьорка (!?). Що се отнася до живота й извън сцената, героинята нито казва нещо важно, нито ни показват нещо любопитно, като изключим дакелче, напускащо с танцова стъпка дома й в Монте Карло (предположение).
Гена Димитрова е толкова могъща, че самото й мярване на екрана приковава - от сцената, гримьорната, снимката... Но да правиш музикален филм, при това посветен на една от световните диви, и да наслагваш речта й върху собственото й виртуозно изпълнение на "Норма" - това е непрофесионално, меко казано.
Бясна съм, че е изтърван златен шанс да се направи за Гена Димитрова филм, адекватен поне на една осма от таланта й. И тук не става дума за финансов размах а ла BBC, а за най-елементарна концепция. Защото пак "Едита" продуцира сериозния документален филм "Соло Минчо Минчев" например.

Геновева Димитрова






Гена - живот в образи , продуцентска къща "Едита", сценарист - Магдалена Манолова, режисьор - Дочо Боджаков, оператор - Иван Варимезов. Премиера - 15 януари 2002 в Дома на киното.