Хем познато, хем различно!
Кавър-версията - тази широко разпространена форма в днешното функциониране на музиката, която се опира на "вече познатото" в името на "заедността" и комуникацията, - доминира в новия аудио-продукт на детския хор Пим-Пам с диригент Ирена Христова. "Да бъдем различни" (компактдискът е записан в студио "Елф", издаден от "Старс Рекърдс") е атрактивна проява, с която формацията, близка по-скоро до представите за същинска музикално-артистична школа за бъдещи музиканти и не-музиканти, чудесно защитава името си на водещ еталон в детското музициране през последните най-малко две десетилетия. Знаем: идеята "Пим-Пам" е част от живота и творчеството на композитора Борис Карадимчев. И този път Папа, както симпатично и с израз на трогателна близост го наричат бившите и сегашните пимпамовци, отново е пипнал "пулса на времето". Не само с песните си, великолепно актуализирани специално за този проект, но и улавяйки темата за различното, включително за музикалното различно. Напълно разбираемо впрочем. Темата просто витае наоколо - не като конюнктурно клише, а като мисъл за опазване от бълващите уловки на униформеното, на унифициращото, на безличното или манипулиращото в днешното музикално обкръжение.
Представените нови версии на хитове за деца и възрастни от близкото и по-далечното минало навеждат на мисълта, че бягството от униформеното е тънка работа. Въпрос на детайл и култивирано въображение. На находчиво, но и неуловимо движение "мъничко встрани", което преобръща старото в ново. И още: на умението да оживяваш онова иначе "до болка познато", което може пак да блесне, стига да му вдъхнеш нова доза автентичност. Без да се уповават на тезата за цветето и саксията, авторите (разбирай още талантливия екип от аранжори , текстописци и добронамереното рамо на гостуващи топ поп-изпълнители) опипват - с лекота, елегантно и с усмивка! - онзи мост между възрастите, който така или иначе се случва, но който - знаем - може да изиграе горчива възпитателна шега, ако просто следва сляпо и не-селективно инерцията на агресивния медиен поток. Тук обаче този диалог върви съвсем органично. За да съвмести детското с неподражаемите соул- и суинг-вокални вметки на Васил Найденов, Тодор Колев и самия Борис Карадимчев (например в титулната "Да бъдем различни") или с популярната песен на Васко Кръпката ("Нека бъде светлина")... Или пък за да отпрати към алюзии за модна денс-стилистика с помощта на Димо от P.I.F. (в "Бяла тишина", аранжимент. Герасим) и Стоян Михалев (в "Робинзон Крузо", аранжимент Герасим). Или за да се потопи заедно с Ваня Костова в почти молитвения тон на "Алилуя" и "Великден и пролет" (аранжимент Валери Костов)... А какво да кажем за веселото фолк-петно сред 19-те изпълнения на пимпамовците? Това, че хитрите фолк-обработки на Борис Карадимчев ("Чушката люта", "Ой шопе" и "Бучимиш", ар. Валери Костов) са перспективен поглед към наследството е повече от ясно. Може би защото те отпращат и към друга, пак злободневна линия в днешната музика - тази на world music?.. И като капак - още една екстра: шест музикални съпровода за детско караоке. За проба. За раздвижване на онези, които се стаяват само в позата на слушатели. И за игра, разбира се...
Не знам дали замисълът в този така приятно реализиран проект предвижда всичките му приложни аспекти. Аз поне виждам една от оптималните ниши на неговото функциониране в профилираната детска дискотека. Т.е. не тази, която е лошо копие на дискотечното пространство за по-големи (спестявам си мрачния коментар по този повод, станал причина за доста приказки напоследък). Имам наум дискотеката, която работи с мисъл, широта, но и с отговорност за спецификата на различните възрасти. На добър час!

Клер Леви