Георги Липовански за бедите
на националните музеи и галерии

Цялата история е страшна. И странна - на никой не му прави впечатление например, че НГЧИ от Нова година е затворена. Защото се разболяха пазителките. Разболяха се от студ.
Проблемът с парното е един от основните. Досега административната част беше вързана към МЕИ. Те като се махнаха, парното беше спряно, спукаха се радиаторите в Графичния кабинет, беше залят един от двата ни компютъра... А такова е положението и в НХГ. Отново са протекли таваните, капе върху безценни произведения на изкуството, водата се стича по кабелите, те са изключили електричеството, за да не стане по-голяма беля...
Вътрешният ни двор се пълни с вода, оттам тя навлезе в хранилищата, плъзнаха плесени и настана пълна трагедия. От онази страна, където двата покрива се събират, понеже медното покритие не е направено, все повече тече. Ако тази дупка продължава да стои, ако от едната страна покривът продължава да го няма и всичко се стича надолу, догодина проблемът ще е още по-страшен. За дървената скулптура влагата и студът са много опасни. И не само - Джовани Росо е от XVI век, той е на дъска. Ние сега поначало трябва да направим една кампания, за да намерим някакви мизерни 5-6 хиляди лева, за да го спасим, да го поставим на скара и т.н. Но при тия условия не можем да го изложим, защото не можем да поддържаме нормална температура и влажност. Ами Гоа - дървена пластика, отгоре с бои и лакове, които като се олюпат един път, край.
Преди две години ни спряха парното поради неплатена сметка. Бяхме на косъм и електричеството да ни спрат. А е ясно, че ако спрат електричеството, оставаме без охрана, без сигнализация, без пожароизвестяване, без нищо... Тогава проблемът се реши все пак - не само с парното, успяха да намерят пари да ремонтираме част от климатиците. Бяха работили 12 години без почивка...
Нас ни наричат "второстепенни разпоредители с бюджетни кредити". От една страна ни притискат, защото държавата не спазва законовото положение да поема бюджета на тези институции; в същото време законът не ни позволява да мръднем. Аз не мога да продам картина например, за да поправя покрива, не мога да изтъргувам една зала, понеже сме в борд - страхотно удобна позиция е "бордът не позволява" - не мога да ползвам бюджетни средства по неприоритетни програми. Фактически приоритетът на министерството е да ни превежда средства, 9О процента от които са за заплати. Не мога да разработя програма, която да се нуждае от финансиране и по която тук да се правят копия, които да се продават. Но ако все пак успея да го направя, за да могат да се продават, трябва да се регистрирам по търговския закон... Могат да се намерят спонсори за изложба, за реставрация, за покупка. Но няма такива спонсори, които да дойдат да ми плащат парното.
Това са въпроси, които трябва да бъдат решени на държавно равнище. С усилията на Народното събрание, на президентството, на Министерския съвет. Не са по силите на един човек, пък бил той и министър. Ето, има сигнали за трагичното състояние на Добричката галерия, с Кюстендилската галерия... Но те са общински и там общината би трябвало да се грижи за тях. А националните...
Чиновниците в министерството би следвало да се обърнат към нас, които всеки ден се ровим в тези неща, да ни кажат - предложете ни системи, предложете изменения в закони. Защото не е въпросът само да се хвърли един Закон за закрила на културата. Нещата трябва да се видят в цялата законодателна система. Добре, закон за културата, но той има отношение и към закона за митниците, и към закона за авторското право, има отношение и към куп други неща...
Първо следва да се възложи на Министерство на културата да сумира всички нужди. Това е един от начините да се разбере какво става и проблемите да се степенуват. И да се направи една стратегия с краткосрочни и дългосрочни планове, и да се започнат някакви действия. Аз много добре знам, че и в държавата, и в Министерство на културата проблемите са много. Въпросът е, че докато Министерство на културата не застане на страната на тези, заради които съществува, а не на страната на Министерство на финансите, просто нищо няма да се промени.

25 януари 2002

Записала Диана Попова