Все каруцата пред коня
- Иво, последните четири години - от създаването на НСРТ до разпускането му - ти бе неизменно негов член (и секретар). Докато беше в съвета, гласът ти се чуваше рядко в медиите, а когато се случеше, говоренето ти беше лаконично-експертно - някак гнусливо към обществената логорея по отношение на новия регулаторен орган. Каква ти е равносметката?
- В една дъждовна сутрин на 1997 ме извика Павел Васев (тогава председател на Съюза на българските филмови дейци) и ми предложи да представлявам СБФД в НСРТ. Нямахме голяма яснота какво трябва да прави този орган, но аз специално имах две задачи: 1. да защитя телевизията като естествена територия на киното; 2. да положа максимални усилия за изграждането на пазар за български аудио-визуални продукти и да се създадат правила за наемане на професионалисти (режисьори, оператори, монтажисти, звукооператори), които бяха пренебрегнати. Защото журналистическата гилдия беше създала впечатление, че телевизията е изключително нейна територия. Според мен не е. Телевизията трябва да образова, да забавлява, да генерира култура. Бих дал отново примерите с Англия и Германия през 70-те, когато техните телевизии спасиха киното, създадоха стил, извадиха актьори, сериали, филми... - съхраниха тяхната си култура. Така станах член на НСРТ. Повтарям - и двата пъти съм предлаган от СБФД. Тоест - не съм политкомисар, нито някога съм бил.
- Но тогава ти беше свързан с Демократическата партия и ОДС.
- Абсолютно, дума да не става. С Демократическата партия и сега съм свързан, няма какво да се крия. Въпросът е друг - напълно съм убеден, че трябва да има реформа в културата, но когато откачиш една инфраструктура от даден начин на захранване, трябва да предложиш друг - т.е. данъчни преференции и електронен пазар. Пример: 5 на сто от годишния бюджет на БНР се отделят за художествена култура. От тях за радиотеатър дават 5 хиляди лева. Има региони в страната, където хората няма как да отидат на театър и единственият им контакт с културата е през БНР и БНТ. Ако радиотеатърът произведе 50 пиеси годишно, това е ангажимент за 30 автори и около 400 актьори. Това вече е реформа в културата. Не е реформа да изхвърлиш на улицата хората, които създават физиономията на България.
- Лиляна Попова и БНТ ли визираш?
- Говоря изобщо, като глобална политика. Имам предвид, че е аморално държава, некадърна и преди, и сега, да печели от туризъм, от мита, от търговия, от промишленост, от селско стопанство, да иска да печели от култура.
- Какъв пазар заварихте?
- Разпокъсаност, ниски технологически стандарти, нулево отношение към авторски права, нелоялна конкуренция, пиратство и сриващ се рекламен пазар. Законът за телевизия и радио заедно със Закона за далекосъобщенията и Закона за авторските права трябваше да обере тези луфтове. През 1999 върху НСРТ се изля огромен поток от телевизии, които искаха да бъдат лицензирани - течеше конкурс след конкурс и ние се оказахме в малък ад. Кабелните оператори бяха инвестирали: в техника, в кадри, в софтуер... Да ги прекараш през конкурс - и това не е съвсем морално. На Запад нещата се развиват, след като е приет закон. При нас беше обратното. Имаше вече някаква индустрия, пазар, а след това се въведе Законът - все каруцата пред коня. Затова решихме да минем на почти регистрационен режим - лицензирахме ги. И кабелните оператори имат правови гаранции, че ако инвестират в тази област, 10 години няма да ги закачат и ще могат да се развиват. Легитимни са.
Важната работа, която НСРТ свърши, е, че имаме в момента легализиран пазар. През 1999 дори бяхме посочени в управителния комитет на Европейската комисия като орган, напреднал в областта на авторските права. Така или иначе, поставихме начало, очерта се някакъв път. Разбира се, много грешки допуснахме. Но все пак НСРТ даде възможност на радиотелевизионните оператори да се развиват в качествено отношение. Все още базата им е с ниско технологично развитие, все още колебливо се привличат професионалисти. Но дори тези, на които поставяме негативен знак, най-сетне разбират, че само с картинка не става. Трябва да има съдържание. И, усетили интуитивно връзката форма - съдържание, започват да търсят подходящи хора.

- Това е утопия - горе-долу са известни собствениците на тези телевизии, съмнявам се дали търсят изобщо специалисти... И пикът им се оказаха голите новини...
- Голите новини си имат мястото; и от тях би могло да се направи шоу, по-смешно дори от "Шоуто на Слави". Защото, ако търсим пародията и автоиронията при разголването, ако търсим подтекст в новинарската (нека я наречем парановинарска) линия, нещата ще заспят. Е, не се получи. Но да се върна към моята утопия, както я нарече. Задължихме собствениците на кабелните телевизии чрез лицензиите да назначават професионалисти. Но двама в НСРТ и мощното лоби на кабелните оператори отложиха въвеждането на технологичните препоръчителни стандарти с две години, а професионалните - с една. Тоест, трябвало им толкова време, за да назначат някого, който да държи на фокус камерата. А това, че на хората ще им се повредят очите през това време, няма значение. Ще кажа още нещо - лобито им стигна до Министерския съвет, за да отменят тези нововъведения. Но не успяха...
А става дума за нещо просто - от една страна, качествен аудио-визуален продукт, конкурентоспособен на пазара, който да не ни разваля слуха и зрението, от друга - елиминиране на любителския клас техника. Защото те взимаха от видеотеките касета - поставят я в любителския касетофон и правят "телевизия". Това не е телевизия, а електронна лавка. Година и половина след регламентацията на този пазар в моите очи вече десет кабелни телевизии добиват професионален облик, заемат своята ниша, развиват се. Останалите имат два пътя - обединение или фалит. Неизбежен процес. Когато си беден, качеството минава през копродукцията. Ние пак ще откриваме топлата вода.
Аз никога не съм се надценявал, но не се и подценявам - когато останах без работа, един от тестовете дали сме създали пазар бе на какъв етап кой каква работа ще ми предложи. Получих три оферти. Поканата от телевизия "Европа" дойде миналата седмица. И се хванах да създаваме програма по европейски маниер. Определено тази телевизия има своя особена ниша - предимно новинарска линия, може би към 1 февруари ще почнем седем публицистични предавания. Докато трае периодът на политически и икономически трансформации у нас, ръководен от разни политически мушмороци, хората ще се интересуват какво, защо и как става в държавата.

- СЕМ продължава ли регулационната работа с кабелните телевизии?
- Не знам. НСРТ беше подготвил 110 поправки към ЗТР, продиктувани от практиката. След което бяха подредени приоритети - в момента излизаше точно мониторингът за спазване на технологически критерии и професионални изисквания. Нормално е СЕМ, като започне да работи, по свой път да стигне до този приоритет. Стъпаловидното подновяване на съвета беше замислено в този смисъл, но не се получи. Както се казва, аз бях с шестгодишен мандат, на единайстия месец ме отстраниха, защото не съм имал петгодишен стаж в телевизия. А аз три години съм бил на ръководна длъжност, активно съм въвеждал продуцентска система (новост за България), правехме сериозни предавания, създадохме звено за филмопроизводство, имахме спектакли... - всичко това обаче няма никакво значение пред формалния критерий. Толкова е нелепо - един приятел дори ми предложи да ми даде бележка, че съм бил 2 години шофьор в телевизия. Смях. Но не съжалявам за НСРТ. Бях на ръба на нервен срив. Общо взето, оцених колко ми е било тежко, след като излязох. Та за мен това зло в личен план се оказа добро.
- Какви ли не комични неща се случиха в България през 2001, които всъщност не са никак смешни, и едно от тях е тоталното обезличаване на БНТ.
- Проблемът е, че националната телевизия, за съжаление, се разглежда като средство - продължение на властта в пропагандния смисъл. Каква е гаранцията за независимост? Няма такава - включително в Германия (мой приятел, директор на телевизия, беше изгонен година, преди да му свърши мандатът, след като дойдоха на власт социалдемократите). Натиск има. За съжаление, няма го буферът в самата БНТ, който да отстранява щенията на разните политици. Поначало се смяташе: "НСРТ избира и гарантира". Но регулаторният орган е с изключително орязани правомощия и това е философия в цял свят - той избира и забравя. Сбъркан е алгоритъмът в самата БНТ. Генералният директор си назначава управителен съвет, който послушно гласува всяка негова странна идея. В мениджмънта има принцип: законосъобразността на взетите решения се следи от различни органи (Сметна палата, Държавен финансов контрол, прокуратура, СЕМ). Целесъобразността обаче се контролира от изпълнителен орган. И това е управителният съвет. Пред него именно генералният директор трябва да се отчита. А генералните директори на БНТ и БНР не се отчитат пред никого! Защо съм купил филми на тази сума от посредник, а не от производителя? Защо съм дал тази цена за тези права, два пъти по-голяма в сравнение със съседна нам страна, която е с три пъти повече население? Говорим за целесъобразност, която трудно може да бъде хваната от нашите закони (според мен това не са никакви закони, особено Наказателният кодекс, който си е жива коледна картичка) и там се получава огромен луфт. Свидетели сме на обърната пирамида "решения - контрол". И топката остана в НСРТ: вие ги избрахте, вие им берете гайлето. Това ерозираше авторитета на самия регулаторен орган (извън проявите на някои негови доблестни членове). Другата линия беше финансирането. Отново НСРТ беше виновен, че не се събират такси при гласуван закон. Ами как ще се събират, след като казват: чакайте сега, НЕК ще събира таксите; НЕК обаче ни иска пари за софтуер на стойност, три пъти по-голяма от бюджета ни (при 300 хиляди лева бюджет ни поискаха 800 хиляди). След което казаха: чакайте, НЕК се разроява на 7 предприятия, идва нов закон, чакайте още малко, чакайте... Чакахме. И най-накрая в новия закон се гласува текст, който изцяло елиминира тази глава от ЗРТ, без да се иска мнението на когото и да е. За какво говорим? За приемане на закони на сляпо - единият не сработва с другия. Разбира се, за удобство е виновен НСРТ. Че е виновен, виновен е, но имаше и обективни препятствия, които не можеха да се преодолеят. Друг е въпросът, че ние не успяхме да го разкажем на хората.
- Ето, тук е парадоксът - НСРТ свърши доста работа, а си отиде безславно.
- Както знаеш, на върха на общественото внимание са БНР и БНТ. И там имаме два конкретни провала: текущият контрол над решенията на генералния директор и системата на финансиране. Навсякъде се затръби "обществени медии, обществени медии". Как се случват те? От една страна, законите създават Държавна комисия по далекосъобщенията, после имаме две институции БНР и БНТ, които са бивши държавни, но все още с държавно финансиране, и накрая - НСРТ, обществена по характер институция, но също с държавно финансиране. Е, къде е тук общественото начало - то минава през орган, който няма и оперативни правомощия! Тогава увисва като изкуствена патица и го гърмят отвсякъде. Това са фактите. Лошото е, че 90 на сто от журналистите в електронните медии не бяха прочели закона - те не си знаеха правата, т.нар. "права на Лозанов". По-лошото е, че и някои мои колеги от НСРТ не бяха го прочели като хората. Още по-лошото е, че най-големите бели (настоявам да го кажа пред вашия вестник) идваха от журналисти - притичват при отговорни, ангажирани хора, за да внушат определени решения...
- Нека поговорим за плурализма на мненията в обществената телевизия.
- Според принципите на ВВС плурализмът се изразява в това, че журналистът и репортерът нямат собствено мнение, те са задължени да представят всички гледни точки от ангажираните в конкретния конфликт. Тоест те са очите и ушите на обществото, но не и мозъкът. Плурализъм се търси глобално в програмната схема, в разнообразието на предавания. Но това трябва да е вътрешна потребност на всички работещи в медиата, а не механична законова мярка. Нали свещен принцип на демокрацията е да отстояваш правото на мнение на другия. Този месец гледах много телевизия. При това на два екрана, за да видя какво има на гърба, каква е конкуренцията. С най-голяма доза толерантност и плурализъм е "В десетката" на Иво Инджев по бTV - много спокойно, аналитично предаване, прави ми добро впечатление и "Сеизмограф" на Светла Петрова.
- Каква е личната ти оценка за сутрешните блокове на трите телевизии?
- Според мен бTV има най-приятния облик - през водещите си, с много точно изградени модули; най-хубавата културна част прави Албена Александрова в БНТ, а най-интересното предаване е на Милен Цветков. И става все по-любопитно. Просто се чудя как овладява този поток от мнения. Но това означава, че в цялата информационна стихия има дефицит от медии, в които хората да си кажат мнението. Защото, гледайки публицистичните предавания, откривам строга информационна фуния. Минава протоколна хроника с титулувани експерти: политолози, социолози. Те са десетина от едните, десетина - от другите.
- Обичайните заподозрени!
- Точно. А долу седят едни хора, като по времето на комунизма, които очакват съдбата си. Няма да станем гражданско общество, ако хората не си кажат мненията. Изричайки ги пред медиите, те ще стигнат един до друг, ще почнат да се обединяват. Скоро прочетох ужасно тъжен виц: "Питат Радио Ереван: Вярно ли, че в България щяло да има граждански вълнения. Радио Ереван отговаря: глупости, там всички са селяни". Гражданското общество няма да се състои без медиите, а през тях. БНТ за мен е интересна с перманентния си, шекспиров конфликт: общество-държава-институция-личност. Не трябва да бяга от него. Тя е гръмоотводът и гръмотевици винаги ще има - избяга ли, подпалва се сградата. Мераците към БНТ са като да искаш да пълниш пробита кофа. БНТ има друга мисия. Ако управниците са умни, добре, да държат БНТ, но да стимулират българската култура, изкуство, наука и образование, защото там телевизията влияе страшно много. Това е основната задача на обществената телевизия - не толкова да бъде репродуктор на различни политически мнения, колкото да бъде баланс между негативните тенденции, които се случват в обществото, обусловени от абсолютното отсъствие на ценностна система.
- През 2000 имах разговор с Лиляна Попова. Тя твърдеше, че е чудесно, дето БНТ ще се развива в конкурентна среда и няма повод за безпокойство, тъй като аудиторията си държала на традициите. Прогнозата й се оказа невярна - комерсиалната бTV се превръща в по-авторитетната медиа от БНТ. Там не останаха гласове, екранът й е напълно деперсонализиран...
- Една телевизия наистина става силна с персонализираната си журналистика, с навиците, които изгражда у своите зрители и, разбира се, със степента на ангажимент към тях. Това ако отсъства, значи тази телевизия не се развива добре. Много разчитах, че когато се появят различните телевизии, ще се разтовари политическото напрежение от БНТ. Защото навремето тя беше уникална и, разбира се, цялата аудитория я идентифицираше - в 20 часа ще говори държавата, без значение дали "По света и у нас" или Гарелов. Вече не е така - "говорят" различни социални групи, т.е. изразяват своите предпочитания, включвайки един или друг канал. И затова се надявах, че политическото напрежение от БНТ ще се разсее, но се боя, че не съм бил прав.
- Чрез Центъра за производство на телевизионни филми БНТ се превърна в основен генератор на българското кино.
- Страшно съм щастлив, че механизмът работи. Този център сме го създавали Оскар Кристанов, Васил Живков, Дончо Папазов и аз в Българската национална филмотека. С проекта отидохме при Асен Агов през 1992 и той му даде зелена улица. Започнахме да функционираме в края на годината, усвоихме едни пари, които щяха да отидат обратно в държавния бюджет и центърът се превърна в основен играч. Когато създавахме Закона, в страната беше Ан Макгърк. И, въвеждайки валутния борд, тя обра всички скрити фондове, но този остави, защото никой на Запад няма да пипне авторски права и интелектуална собственост. За мен центърът е едно от най-хубавите неща, в които съм участвал.
- Благодарение на него българското кино пулсира, но, както и при кабелните телевизии, не се радваме на качество.
- Така е. Този резултат опира до много неща. Трябва да се разгледа много точно проблемът с комисиите и най-вече тенденциите, които искаме да насърчим. Особено в документалното кино - то винаги е контрапункт на общата информационна суматоха, която вряска и лансира парвенюта и квазиличности. Любима книга ми е "За нравствеността в литературата" на Джон Гарднър. Там има страхотна мисъл: "Нямам нищо против автори и критици, които имат заниманието да броят космите по хобота на слона от лявата страна, но бих искал да им кажа, че е неморално и некрасиво те да броят космите по хобота от лявата страна, когато слонът настъпва дете."
- Имаш ли концепция за филмовата програма на телевизия "Европа"?
- Тя ще бъде ориентирана към европейското кино. Няма да имаме много филми, защото пазарът е пренаситен. Но мечтата ми е да произвеждаме българска сапунена опера - започваме от есента в Пловдив. Тя ще бъде от типа на английската, която върви от 23 години. През съдбата на едно семейство ще представяме проблемите на държавата, обществото, но ще се опитаме да консолидираме хората, правейки нещата по-достъпни, без да са дидактични... След 12 години преход съм убеден, че хората се нуждаят от такъв поглед към нещата...

14 януари 2002

Разговаря Геновева Димитрова


Иво Драганов е кинокритик, редактор, драматург. Програмен директор на Канал 1 (1993 - 1995). Член на НСРТ (1997 - 2001). Преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на СБФД; EBU (Европейски съюз за телевизия и радио). От януари 2002 е изпълнителен директор на телевизия "Европа".
Разговор с
Иво Драганов