Възпитание на микрокосмосите

Кабала учи, че човекът сам по себе си представлява същия този свят, който е и Вселената, и затова е получил името Микрокосмос, в противоположност на Макрокосмоса или Вселената. Когато наричат човека подобие на Вселената, с това съвсем не искат да кажат, че Вселената е гръбначно животно..., Кабала, Папюс

В зората на българската демокрацията врачки, баячки, бели магове, екстрасенси, контактьори, Кашпировски, Глоби и други душеведи завзеха телевизионния ефир, хороскопите се внедриха във всички вестници и като че ли само радиото остана имунизирано за всеобщата истерия по търсене и предлагане на сигурност за еднократно ползване. След толкова години нищенето на съдбата в медиите не само че не секна, но кристализира в продължителни емисии по ред телевизионни канали, нарочни вестникарски издания и дори стъпи трайно в радиото. Защото междувременно нестабилността и страха от утрешния ден пуснаха корени, а евтините прогнози и утешения се продават по-успешно дори от телефонните секс-услуги. В събота слушах "НЕТ", за да хвана второто издание на "Психо" на младия психиатър Веселин Тенев, с надеждата да проследя в развитие едно необходимо, а и заложено в приоритетите на новото радио предаване по тънките въпроси на душевното равновесие. Вече бях чувала водещия да говори премерено и подготвено, да обещава интересни теми и обвинително да сочи порочните прояви на медийно суеверие, та се чувствах успокоена за чистотата на намеренията поне на тази честота. Затова няколко часа преди началото на "Психо" в 20.00, хвърлянето на карти и четенето на близкото бъдеще в ефир ми се сториха най-малкото смущаващо непоследователни за "НЕТ", радиото, което спечели лиценз с проект за насоченост към нуждите на "хората в неравностойно положение".
Не беше учудващо, че докато таро-гледачът Емил Лещански разбъркваше големия и малкия аркан и предричаше щяло и нещяло на разтреперани хорица с житейски проблеми, не се разбра кой бе водещ на следобедното предаване - гласът му почти не се чуваше, понеже телефоните на "НЕТ" прегряваха от задъхани слушатели. Не беше учудващо и че доктор Тенев получи три обаждания за разточителните четири часа преди полунощ, с които разполага, та се чудеше как да разведри обстановката. До степен, че си беше поканил гост, с който убиваха в опит за майтапчийски тон времето и идеята в предаването да се говори сериозно за алкохолизма, кошмарите, Фройд, Кастанеда и прочие (вероятно несподелеността на добрите намерения подвежда - при цялото нямане на слушателски отклик докторът стигна до разказване на цинични смешки от лекарския фолклор и чак след време се освести сам да си каже, че всъщност няма място за подобен шеговит тон).
Преди година отново в тази рубрика, под заглавие "Потайна доба", писах развеселено за Георг Краев и астролога Люмиер, които по това време се подвизаваха в нощния "Хоризонт" по заместителство. След като се върнаха в "Христо Ботев", пак в тандем, те направиха свой късен блок, кръстиха го "Потайна доба" и всеки четвъртък след полунощ се ровичкат из миналото и бъдещето на обадилите се по телефона. Е добре, това, че по "Христо Ботев" нощем под сурдинка тече някакво галантно послъгване на безсънни самотници, може и да не е беда. Но това, че в най-слушаните часове на уикенда ефирът на едно ново радио с претенция за тежест предава хвърляне на карти, е безотговорност. Това, че жена, чиято дъщеря страда от тежка депресия и чийто син е безработен, се обажда полуразплакана на гледача, а не на психиатъра, е въпрос не само на лична, но и на обществена култура. А тя не се създава с узаконяване на суеверието и безсилието. Това, че има хора, които се занимават успешно с и-дзин, таро, ма-джонг, жиу-жицу и бодибилдинг е прекрасно, доколкото заниманията им остават за лично ползване и по някакъв начин обогатяват бита им. Но конвейерната, користна употреба на доверието показва не само тотално неразбиране на всички науки за човека като Вселена, но и опасно нехаене за ближния.
"Това, което затруднява разума, без да го затъмнява, ни отделя завинаги от идолопоклонничеството", се казва в същата книга за Кабалата, спомената по-горе. Бива ли радиото да инфантилизира слушателите си и да улеснява у тях примитивното в най-нефункционалните му изражения?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато