Мансардата на различността

По первазите на прозорците, от единия до другия край на стената, са наредени еднакви буркани с компот, с грижливо завързани еднакви бели хартиени капачки. В стаята има само една голяма, светла, дървена маса. Мансарда. В нея (почти като в буркан) живеят двама странни хора - мъж, смахнат, и жена. Името на мъжа е Хелвер и това е неговата нощ. Така се казва и пиесата, която Андрей Кулев е избрал за сценичния си дебют: "Нощта на Хелвер" от полския драматург Ингмар Вилкист.
Хелвер възторжено внася знамето, което му е подарил негов познат, и ентусиазирано обяснява на жената как трябва да изпълнява военните команди. Така в тихия свят на мансардата влиза агресията на външния свят. От тази агресия се е спасила и жената, грижейки се за Хелвер, след като го е взела от клиниката. Пак от нея се опитва тя да го спаси, изпращайки го през тази нощ обратно в клиниката. Безпомощен извън тихия свят на мансардата, Хелвер е нападнат и ограбен от силните, здравите и нормалните. И тя го отравя със собствените му лекарства, за да го излекува завинаги от агресията на външния свят.
Представлението на Андрей Кулев се разгръща спокойно, кротко - в ясна, симетрична и чиста форма, в почти черно-бяло. Отделните епизоди от действието са подредени в равен, точен ритъм. Едно от най-добрите му постижения е осветлението, чрез което внимателно се маркират отношенията между двамата, за да се стигне до внушението на най-важното: застрашената от агресивността на околния свят тяхна различност. Осветлението в театъра е не по-малко важно, отколкото в киното, а не са много режисьорите в нашия театър, които умеят да го използват така, че то да се превърне в част от драматургичното действие.
Пиесата на Вилкист е "осветена" красиво и някак твърде нежно от режисьора. В нея са затъмнени контрастите във взаимоотношенията: резките преобръщания в разказите за миналото (например на жената), патологичността в образите; и заедно с това е изчезнала мекотата, грижовността, търпимостта и уютът в общуването между инак патологичните (единия като физиология, а другия като съдба) персонажи, с които Вилкист поставя въпроси пред нормалността (нормата) на обществото. Не случайно тази (също дебютна) пиеса на полския драматург предизвика огромния интерес на театрите, критиката и младата публика в Полша. Безспорно написана в традицията на скандинавската драматургия, нейните персонажи напомнят "идиотите" на Ларс фон Триер. Чрез патологичното Вилкист формира драматургичната реалност - напълно затворена и разместваща вътре в себе си нивата на реалност, с което изключва лесните аналогии и референции към извънхудожествената актуалност. В пиесата не е посочено време на действие. Тя лесно може да бъде поместена във времето на войната в Полша (както я беше поставил Павел Лишак в Познанския "Театр Полски"), а и във всяко друго време. Защото агресивността на здравата посредственост не е запазена марка на конкретна политическа идеология от миналото. Андрей Кулев е усилил извънвремевостта в действието, откроявайки различността на двойката, особеното в Хелвер (поредният познат особняк на Стоян Алексиев) и почти пасивността на жената. Така той се опитва да фокусира вниманието върху агресивността, сред която живеят. Дебютното представление на Андрей Кулев обръща този проблем към публиката - без силни страсти и агресивни жестове, очаквайки просто разбиране.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Нощта на Хелвер"от Ингмар Вилкист, Народен театър "Иван Вазов" ("Театър на последния етаж"). Режисьор Андрей Кулев, сценограф Никола Тороманов, костюми Анна Кирилова, звук Чавдар Григоров. Участват Линда Русева и Стоян Алексиев. Премиера 23 януари 2002 г.