Около Буквара
Христо Буцев: Наистина ли трябва да има два буквара?
Розалина Новачкова: По много причини трябва да има двайсет буквара. Когато са в конкуренция, те стават все по-добри и по-добри. А ако е един, никакъв рецензент не може да прецени резултата от него. Затова в края на учебната година се гледат резултатите от всеки учебник, точно те показват кой трябва да остане.
Христо Буцев: Но ние говорим за буквар, не за учебник за 11 клас.
Розалина Новачкова: Това важи още по-силно за буквара. А и децата в различните области на България са различни. Учителите могат да подберат най-подходящия буквар за децата в тяхното селище. Едно дете в София има улеснен достъп до телевизия, Интернет, театри, кина и т.н. Едно дете в Дъръдере няма същия достъп - то има други интереси.
Христо Буцев: А как се измерва кой учебник е успешен?
Розалина Новачкова: Първо, по придобитите с него знания - най-хубаво става чрез тестова система. Второ, по интереса към учебника: дали детето "лети" към него или не. И трето, би трябвало да се отчитат хуморът и забавлението, които учебникът предизвиква в хода на обучението. А и не бива да унифицираме художествения вкус на децата, следователно не трябва да даваме в ръцете на един съставител на текста и на един художник възможността да формира всички вкусове. Трябва да има различия.
Марин Бодаков: А какви са държавните образователни изисквания за първи клас?
Нели Иванова: Държавните образователни изисквания се отнасят за определена степен от образованието. В този смисъл не може да се очаква конкретен образователен стандарт за конкретен клас, в случая първи клас. Стандартите се отнасят до това, какво трябва да могат учениците на изхода на определен етап, тоест четвърти клас. А изискваната на изхода езикова, литературна или комуникативна компетентност се разтваря по класове. Нейното надграждане започва още от предбуквения период, по време на ограмотяването, с формирането на комуникативно-речеви умения, със запознаването с основните езикови единици - звук, сричка, дума, изречение...
Розалина Новачкова: Англичаните, като по-прости хора, след много изследвания са разбрали, че децата трябва да пишат с печатни букви до трети клас - защото им е много по-лесно. И чак в трети клас отново ги учат да пишат ръкописно. Тогава ръката е по-ловка и може да се оформи собствен почерк. Ние обаче продължаваме да смятаме, че детето трябва да започне с по-сложните ръкописните букви.
Христо Буцев: Има ли изследвания за психологическите и културните ефекти, които дава научаването първо на печатни и съответно на ръкописни букви?
Розалина Новачкова: Да, има. Детето чете книжки с печатни букви, защото никой не му пише ръкописни писма. И много по-бързо почва да чете.
Христо Буцев: Но могат да бъда извадени и доста аргументи в полза на това, че първото и основно нещо, което човек трябва да научи, е да пише.
Розалина Новачкова: Първото и основно нещо, което човек трябва да научи, е да чете и да познава буквите.
Нели Иванова: Не съм съгласна. Четенето и писането трябва да се усвояват паралелно. Още с първия звук и буква.
Розалина Новачкова: Според едно изследване на проф. Мирослав Янакиев, ако започнеш само с познаването на буквите, ти за три седмици ще започнеш да четеш. Когато трябва едновременно да четеш и да пишеш, и писането и четенето се забавят. Ако децата играят с кубчета с букви, те за две седмици ги научават, редят думички и четат, но не се научават да пишат. Когато някога с проф. Янакиев правихме нашия буквар, за три седмици децата усвояваха буквите. Без да пишат нищо друго, освен елементи, чрез които ръката добива ловкост. След това започваха да пишат буква по буква, но те вече ги познаваха и можеха да четат елементарни четива.
Марин Бодаков: Какво предвижда новата учебна програма за първи клас?
Розалина Новачкова: Ще преподаваме А, Ъ и останалите гласни по двойки широки/тесни... и така, докато стигнем до М. И какво ще можем да напишем: мама, Мими, има, мие. Едни глупави текстове, които са доста елементарни за дете на шест-седем години. Моята внучка е на шест години и ще ви кажа, че такъв текст няма да я заинтересува. Но какъв да е, щом искаме буквата едновременно да се чете и да се пише. От изследването на проф. Янакиев относно честотата на буквите ще видим, че честотата на употреба на буквите при възрастните е една, но при децата е друга. Най-честите букви при децата са К, П, Т. А ние сега ще им преподаваме К дори след З, С, Ш, тоест ще ги лишаваме от думи, които са им близки - "кукла", "куче", "котка", "кубче"... В новата програма заради честотния принцип се въвежда опозицията звучна-беззвучна при съгласните. Но честотата на буквите е едно, а опозицията звучна-беззвучна - която децата трябва да различават заради правописа "куп"/"куб" - е нещо съвсем друго. Как може да бъде осъзнато това различие? Преподават ти първо К, след десет-двайсет дена ти преподават и Г. Тогава, след като е усвоило Г, може да се върне на К и звучна-беззвучна да станат действително възможни за възприемане и различаване. Що се отнася до честотата, Мирослав Янакиев направи изследване кои са най-често употребяваните букви и кои са най-често употребяваните звукове и звукови съчетания за стенографите в Народното събрание. След това направи изследване кои звукове най-лесно биват усвоявани от децата и каква е тяхната честота. Тук не говорим за сонорните звукове (Л, М, Р, Н), които, разбира се, са на първо място, а за следващите. Тогава щеше да се види, че К, П и Т трябва да бъдат първитe букви в буквара: те са най-лесни за произнасяне, а и ще има много думи за четене. Например С е трудна и много деца съскат. З също е трудна. Л е много трудна за изговор, но лесна за разбиране и за писане.
Марин Бодаков: Това е фонетичен или логопедичен проблем?
Розалина Новачкова: Това е логопедичен проблем, но понеже детето чува звука другояче, става фонетичен, по-късно и правописен. Много често смесват Ц, С, Ш, Ж, Ч, Щ.
Нели Иванова: Имах възможност през декември да рецензирам два проекта за буквар. И в двата толкова фриволно бяха подредени звуковете... Може би изследването на проф. Янакиев не е стандартизирано достатъчно и не е познато в научните среди, а то трябва да стане достояние на всички онези, които работят по направата на буквари. А това са над 25 колектива...
Розалина Новачкова: Разбират ли от фонетика?
Нели Иванова: Не знам доколко разбират от фонетика, но в проектите им за буквар липсват звукове и двубуквени и двуфонемни съчетания - факт, който наложи да регламентираме ред за изучаване на звуковете. Придържали сме се към фонетиката на Димитър Тилков и Тодор Бояджиев.
Розалина Новачкова: Как се изучава фонетика в университета е едно, в първи клас - друго... Защо не поканихте при изготвяне на програмата фонетик - проф. Тодор Бояджиев, примерно?
Нели Иванова: Не съм съгласна, г-жо Новачкова. Ние се придържахме към фонемната система на българския книжовен език. Докато подготвяхме програмата, спазвахме и честотния принцип - доколкото на преден план са изведени гласните, които образуват срички, и сонорните съгласни, но след това съгласните са представени в корелативни двойки по звучност-беззвучност в съответствие с фонемната система на българския книжовен език.
Марин Бодаков: Да повдигнем всички досегашни въпроси на степен. Реформата в училищното образование започна - с голямо закъснение - първо в горния курс. Днес тръгвате отдолу. Каква е философията на новата програма за първи клас? Защо се налагат нововъведения?
Нели Иванова: След като бяха приети държавните образователни изисквания от първи до дванайсти клас в културно-образователна област "Български език и литература", се наложи те да бъдат конкретизирани в учебни програми; да се види как тези компетентности се формират по класове. Затова се започва от първи клас. Сега се работи и по учебните програми за втори, трети и четвърти клас. Целта е да се осъществи приемственост с учебната програма за първи клас не само по български език и литература, а по всички учебни дисциплини, които се изучават на този образователен етап. Акцентът в програмата е най-вече върху формирането на комуникативно-речеви компетентности, което се реализира не само чрез специалните уроци, а още в предбуквения период. Започва се с провокирани от учителя комуникативни ситуации с определена цел. Децата се включват в диалози, в монологични форми на устната реч.
Розалина Новачкова: ...да могат да преразкажат картинка.
Нели Иванова: По-късно това продължава през буквения етап на ограмотяване, когато децата се запознават със звуковете и буквите, като целта е не само да се въвежда нов звук и буква, а това надграждане да продължи във формирането на комуникативно-речеви компетентности. В предходната програма беше пренебрегнато езиковото обучение - изведнъж след ограмотяването то прекъсваше. Затова в новата програма се мисли за въвеждането на трета учебна тетрадка, в която да се работи върху езиковите единици - звук, сричка, дума, изречение, текст. В предходната програма, подписана през 2000 г., се пренебрегваше и литературното обучение, доколкото се полагат основите на овладяването на начални знания за литературата, на начални умения за общуване с художествен текст, с автора на литературното произведение. Всичко това се осъществява без литературоведска терминология, в практически план.
Розалина Новачкова: В тази нова програма - благодарение на Нели Иванова - много по-добре спрямо предишната е обяснено какво трябва да се постигне в езиковото и в литературното обучение. Ако аз споря за нещо, то е, че би могло да се даде възможност на авторите да направят друга подредба на съгласните, съобразявайки се с искането на съставителите на програмата първо да се учат гласните, после сонорните. Но би трябвало първо да се изучи П, а после Б, за да се схване наистина обеззвучаването.
Марин Бодаков: А как ще се апробират и оценяват букварите?
Нели Иванова: От оценители на министерството, голяма част от които са начални учители, както и от академични преподаватели. Но основно учители ще бъдат рецензентите. У нас не само че букварът е един-единствен, но в сега действащата програма не е регламентирано нищо, с изключение на честотния принцип. Няма никакъв примерен ред за изучаване на звуковете. Да не говорим, че в действащия днес буквар липсват двубуквените съчетания на звуковете ДЖ и ДЗ, т.е. не е обхваната фонемната система на българския книжовен език. И в предходната учебна програма, която действа и сега, не са посочени кои автори и кои произведения да се изучават, нито тематика, нищо конкретно не е посочено.
Розалина Новачкова: Сега има ли тематика?
Нели Иванова: Няма тематика. Посочени са само жанрове. Решихме авторите да преценят какво да включат, кои тематични кръгове от литературата за деца да подберат, а оценителите да преценят доколко подбраните произведения отговарят на възможностите на децата.
Розалина Новачкова: Това може да предизвика нови проблеми - едни от авторите на читанката ще вземат "Дъмбо" на Уолт Дисни и ще го сложат след "Дядовата ръкавичка". И какво впечатление остава у децата от двете произведения?
Нели Иванова: И аз имам същото притеснение. Бяхме подготвили на един по-ранен етап проект за стандарти от първи до дванадесети клас по български език и литература и за всеки клас имаше конкретни тематични кръгове. Този проект не беше одобрен. В проекта за стандарти, с който се съобразяваме, публикуван в "Държавен вестник", липсва тематика. Поради това ние не можем да препоръчаме в конкретните учебни програми тематика, а препоръчваме само жанрове. В учебната програма не са регламентирани нито конкретни автори, нито конкретни произведения. Точно затова в нея се акцентира най-вече върху формирането на комуникативно-речеви компетентности. Как това ще се допълни с конкретните произведения, избрани за читанката, и доколко те ще съдействат за формирането на национално самосъзнание и чувство за национална идентичност, трябва да преценят самите авторски колективи. Но нихилизъм към класиците, и то към Вазов, не би следвало да се проявява.
Христо Буцев: Не смятате ли, че трябва да има някакъв елемент, който да е абсолютно непроменим през годините, за всяко поколение. Дали това не е важно за развитието на една нация?
Розалина Новачкова: Като литературно произведение ли?
Христо Буцев: Може би. Може би именно "Аз съм българче" е такъв елемент.
Розалина Новачкова: Никой не го отхвърля. Но азбуката е елементът, който има продължителност. Елемент, който ще продължи, това е и българският език, българската литература. Но трябва да се знае, че битът, нравите се променят. Затова има неща, които изглеждат на децата архаични. Може би даже не ги разбират. Затова трябва да им се помогне. Те ще учат класика, но ще има въпроси, превод на някои думи.
Марин Бодаков: А какви са изискванията ви към художниците, които са съавтори в тези учебници?
Нели Иванова: Изключително важно е как ще бъде илюстриран един учебник, защото и най-добрата му философия, издържана от научна гледна точка, може да се провали, ако художникът не успее да интерпретира замисъла на авторите. Надявам се наистина художниците да се справят с нелеката задача да представят достъпно идеята на авторския колектив, така че звуковете, буквите и литературните произведения, които ще се включат в буквара и читанката, да могат да съдействат за формирането на комуникативни умения. Нагледно-образното мислене е преди всичко развито в тази възраст. На началния етап на образование започва развитието на абстрактно-логическото мислене. Без илюстрации не би било възможно да се възприеме каквато и да било информация. В предбуквения период няма изобщо текст и децата единствено на базата на илюстрациите на художника се поставят в комуникативни ситуации, провокирани от учителя. Но провокацията е и от самия художник.

22 януари 2002

Разговора водиха Христо Буцев
и Марин Бодаков



Доц. д-р Розалина Новачкова е автор на множество учебници по български език. Бивш заместник-министър на образованието.

Доц. д-р Нели Иванова е преподавател в СУ "Св. Климент ОхридскИ" от 1986 г. Защитава дисертация през 1987 г., посветена на Вазовото творчество и изучаването му в училище. През 1996 г. е избрана за доцент по Методика на обучението по български език и литература в началното училище. Автор на монографии, студии, статии по проблемите на езиковото и литературното обучение на учениците от началния етап на образование, както и на много помагала по български език и литература за I-IV клас.
Малко хаотичен разговор за много неща

Разговор с
доц. Розалина Новачкова
и доц. Нели Иванова