Да бъдеш редактиран
в Капител


Частният случай, с който ще ви взема от времето, е наистина частен и единствен. Но от мойто минаре. Не смея да го екстраполирам, защото нямам факти за други подобни интервенции и гаври. Поне не след 89-а година. Факт е, обаче, че в 15-годишната ми практика на пишещ за театър, това ми се случва за пръв път и, сигурна съм, за последен.
В последния V брой на "Капител" под заглавие "Наслада и срам" излезе текст, подписан от мен, който текст аз не бих подписала. Редактиран глупаво, драстично, гадно и най-важното зад гърба ми и без мое знание, той е с извадени зъби, изтръгнат език и малодушно сресано мижаво личице. И тъй като освен дъщеря, имам само име, а изглежда и суета - не искам да бъда правена по-глупава, отколкото съм. А и защото наистина искам поне внучката ми да живее в друго, гражданско общество, аз ще запозная уважаемата аудитория с конкретиката на моя гротесков казус. Благодаря на "Култура" за дадената ми възможност.
Моята виновност се съдържа в това, че предложих текст, надхвърлящ уговорения с редакторката Анелия Янева размер. В половинчасово телефонно сътрудничество, с ясно съзнание, че правя компромис с ядрото на писанието си и с болка като от скубане на коса, аз приех някакви съкращения. Защото съм работила във вестник и мога да си представя какво значи текст да бъде изтеглен часове преди влизане в печатница. Влязох в обувките на редактора и по моите стандарти бях коректна и колегиална.
Когато в събота разлистих броя, бях на милиметри от инфаркта. Нарушени смисли, прецакани тези, банализиран изказ. И истински гнусното - вие решете как се нарича този акт. Следващият пасаж на страницата на "Капител" не съществуваше: "Синята пяна, точно както и предшестващата я, довлече и скулптира свои верни труженици, даде им явни или скрити права да движат ръчките на трамвая "култура", но, както на никоя земна власт, и ней не бе дадено да умножи таланта им."
Тук аз евфемистично поставям тезата, че Бина Харалампиева е 99% политико-конюнктурно явление и 1% режисьор. Как Борислав Колев (шефа на "Капител") си позволява да махне по своя преценка и без да уведоми автора си тази констатация - моя ум не побира... Първо, и не важно, той едва ли някога е гледал нейно представление, за да има несъгласие с мен. Второ, и важно, дори чрез нейните спектакли да е разбрал що е театър - що за морал, колегиалност, почтеност е да мишкуваш нечий текст. Защото ако ми бе поискано и това да съкратя - аз щях да избера себе си пред възможните беди за графика на вестника и щях да си изтегля текста. Ще си позволя да цитирам и още отпаднали пасажи. Не защото са нещо изумително, а защото това са моите думи и тях подписвам.
След "какво се случва с нашите актьори", аз се опитах и да потърся възможна причина за смиването на множеството им лица. Ето така: "Защото повечето ни режисьори живеят с идеята, че правят "концептуален театър". Аз не бих твърдяла, че в BG има жив концептуален режисьор. Самооблащаването, тайно или медийно, че актьорите са само материал, срички някакви, уви, не произвежда концептуален театър. Защото липсва изречение. Етико-естетическо изречение. Режисьорите толкова рядко успяват да артикулират съобщение, да не говорим за предложение.
Предложение за човека, света и Бога. В масовата си практика те остават в мазето на възможното, в мухъла на постигнатото, в плесента на битовото - камо ли да тъкат стълба към отвъдността и да крепят лисицата в небето по изумителното вменяване на Андрей Райчев."
И по-надолу: "Да, актьорите са функция, но талантът им е дар, който трябва да се изплати, да се върне и режисьорски е дългът този дар да бъде отглеждан, плевен, поливан, буящ."
И по-надолу: "Професионалният театър очевидно и за жалост не значи хоро от лисици в небето, но все пак значи..."
И по-надолу: "Големите актьори в 2002 година (тук Цветана Манева) не са в състояние да извлекат нещото от плаващите пясъци на блудкавото мислене и първолашкото сричане на режисурата - не защото не са достатъчно големи, а защото театърът отдавна е интерпретация, конструкция и концепция." Съкращавайки половината изречение (почернената част), излиза, че за мен актьорите са блудкаво мислещите и първолашки сричащите. Ако мислех така, едва ли щях да пиша изобщо за тях. С още няколко такива "ножички" един текст не само се профанизира и оплоскостява, но и извращава.
Предложих на редакторката в следващия брой да публикува поне цензурирания пасаж за "синята пяна", като обясни отпадането му с технически причини, но ми бе отговорено, че техният вестник не публикува опровержения.
Така ли се правят българските вестници? Сериозните, дълбоките, демократично идентичните? Убягнал ли е от широките интереси на господата Прокопиев и Харманджиев текстът на този (сам по себе си обтекаем) член 15. Или просто "Капител" е едно пъстро приложение, което не може да си позволи каквито и да е изказвания по това кой кой е в българската култура. Било то и подписани - тоест изразяващи само и единствено позицията на автора си. Не на вестника като цяло. Рецензийки като цветни балончета ли е вашата визия? Уравнивиловка? Е, наистина има кой вестник да рие авгиевите ни обори. Остана само той. Живот и здраве да е. Ще завърша с откъс от имейла, който ми изпрати Марин Бодаков (разрешаваш ли ми, приятелю?):
"Аве, за съжаление бяхме на купон и едва сега, в 1:34, си отворих пощата. ... наистина може да се говори за синьобоязливи пълзящи цензурки, не за съкращения.
Няма образ, има съображения! Няма Бог, има колеги!
С риск да те обидя, но ти си си виновна - защо пишеш на място, чиято основна функция е агитацията и пропагандата на търговски продукти. И какво си мислеше - че след това в трети-пети текст нямаше да реабилитират тихичко тази Бина с някой далечен намек как не я разбирали. Марчето Касимова как измънка за трагичния Елин, че никой не го обичал зарад тревожната му дарба. А тази Бина според "Кръгове" май, не помня къде чух, била първата дама на българската режисура.
И да не ти го бяха орязали така, пак щяха да мислят стратегии как да бъдат смирени и добри с всички от актуалната мъгла.
Като се събудиш, звънни! Марин"
Аз се събудих.

Аве Иванова



Гаври,
без които можем



Авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всички промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.
Чл. 15 от ЗАПСП ал. 1, т. 5