Изпипано

"МOOGaMOOD" на българската група "Bluba lu". Или многообразието, въз основа на освободеност и непреднамереност в изказа на идеите. Олекотеният и спокоен начин в музицирането. Непринуденият подход, без целенасоченост да се попадне в определен жанр.
Албумьт е много работен, той е мислен и композиран в гама от стилове и препратки кьм други изпълнители. Но тези препратки са много далеч от плагиата - напротив, те просто определят стиловото (доколкото тук можем да говорим за ясно манифестиран стил) нареждане на "Вluba lu" до музиканти, спечелили си световна слава.
Една от асоциациите ми бе Depeche Mode, чиито композиции са комерсиални (не отрицавам, просто факт!) и целенасочени - защото гонят пазара, който най-често се постига с покриване на очаквания. При "Bluba lu" далеч не е така, да не говорим, че песните са много по-изпипани, мислени и богато инструментализирани; не става въпрос за изпълнение, а за освободен израз на идеи. Слушателя не го залива (както често бива с електрониката) плътен тътен от трудноразчленяеми звуци - напротив, балансираната цялост на композициите води до общата хармоничност на албума. Ако при много други изпълнители разностилието е пряк и ясен признак за липса на способност в намирането на единен жанр (такива се срещат не само в електронната музика), то тук именно тази хармонична цялост говори не за неориентираност, а за многообразие и богата музикална култура.
Бих характеризирал "Bluba lu" като музика на състоянието.
Смесицата от Portieshead, Massive Attack, стилове като транс, етно, джаз, денс, всичко обвито в една самобитна компетентност, води до искреното внушение на групата и самостойното състояние на слушателя. А не е ли това целта на всяка музика, на всяко изкуство - да накара човека да се чувства по-различно, отколкото при други представители на тази област. Мисля, че "Bluba lu" постигат това с лекота и музикална ерудиция - и затова им вярвам. Защото често ни се е случвало да чуем китарен риф, излязъл през 90-те, а да го познаваме от 80-те (не дай си Боже от 70-те); познат до втръсване техноритъм с постоянно отваряне на фус; мелодия, от която вече сладни в устата. Да не говорим за масово практикуваните плагиатства, които - за да не бъдат толкова нагли - преминаха към откровен рисайклинг. Трудно се вярва на такова изкуство. Още повече, че след сезона на своя апогей то просто се разтапя в миналото.
Това е едно от големите предимства на "Bluba lu": начин на музициране, който ни убеждава. Защото истинското изкуство е това, на което вярваме.

Емануил Ангелов





Bluba lu. MOOGaMOOD. Продуцент Димитър Паскалев. В музикалния проект участват Димитър Паскалев, Константин Кацарски, Румен Благоев, Венцислав Благоев, Владимир Славчев, Юлиян Стоянов, Дари, Мариана Господинова.
Издател Жълта музика.