Любен Гройс - големият български режисьор, напусна света и нашия театър преди 20 години. Но по някаква по-висша мяра и справедливост той продължава да е сред нас. Което се случва само на най-големите таланти.
Вечер в негова памет бе организирана от Театрален колеж "Любен Гройс" и едноименната фондация, от САБ и НДТ "Сълза и смях" на 3 февруари. Фоайето на Сълзата беше претъпкано. Млади артисти и възрастни колеги от цялата страна слушаха откъси от неговите "Режисьорски тетрадки", негови стихове, гледаха любителския филм, заснет в Смолян (от времето на "Учени жени"), слушаха гласа му от Златния фонд на БНР. Всичко това и няколкото слова - на Константин Илиев, Здравко Митков, Бойко Богданов и други - смълчаха аудиторията и внушиха дори на тези, които не го познаваха и не са гледали неговите спектакли, да усетят, че нещо много драматично се е случило преди 20 години с нашия театър. Мога да свидетелствам (и това не е риториката на покрусата след смъртта): обедняхме, станахме по-елементарни след Любен Гройс. Театърът му вече 20 години не може да бъде забравен.

Н. В.