На 1, 2 и 3 февруари т.г. в Американския център в София протече PR-инициативата на сп. "Критика и хуманизъм" по огласяване на темите от броевете му за 2001-ва: "Преподаване на средновековната философия", "Науките за човека" и "Митове в историята и историографията". Последния ден се състоя кръгла маса "Проблеми на културната периодика". Тя събра представители на по-голямата част от българските издания за култура с техни колеги от Австрия и Германия. Осезаемо присъстваше Центърът за изкуства "Сорос", забележимо отсъстваха представители на Държавата. Така на количествено равнище бе постигнат качественият баланс, познат от ежедневието.
При липса на разтърсващи новости, разговорът за все по-затруднената поява и разпространение на културната периодика се превърна в разговор за маркетинг и фокусни групи - критичният недостиг на средства на самите издания и техните читатели предполага постоянни спънки на равнище цена, тираж, праволинейно отношение към авторските права, стойностност, социален принос. Факт е, че присъствието на комерсиална реклама е оксиморонно в културната периодика. Факт е, че намирането на стабилно във времето спонсорство води до окопаване в изложени в проекти и молби статуква и обвързва с извънкултурни направления. Факт е, че необходимостта от постъпления принуждава към наложена от общия жълт фон на пресата опростена четивност. Факт е, че за без пари пишат или графомани, или ентусиасти-идеалисти (в пропорции, вдъхващи силно съжаление). Факт е също така, че в България начини за просъществуване извън изброените не са известни. Културата изобщо е особена форма на духовна благотворителност спрямо обществото, но разчита само на финансовата благотворителност на същото, ако има кой да я направлява. Тук явно няма. Чуха се гласове на интелектуални екстремисти, които твърдяха, че тесният кръг на ползвателите на културни издания не само не можело, но и не бивало да се разширява; чуха се и такива, според които мястото на културната периодика било в подлистник на големите ежедневници. Едните развълнуваха другите и обратно. Оживление предизвика и случайно повдигнатият въпрос за авторитетите в България - дали прекалено стихийно се рушат или прекалено лесно се създават; дали ореолите се разпределят произволно от обществото или се раздават нарочно от изданията. То също остана за вътрешно ползване.
Предполага се, че подобни срещи служат за споделяне на опит или за старт на съвместна инициатива. В случая никой не би споделил точно онзи опит, който не е известен на другите (примерно - кои са му донорите и как се е добрал до тях), а съвместна инициатива въобще не бе предвидена (обръщение към широката общественост? проект за нов закон?), така че "паралелната действителност" на нашата културната периодика, както я нарече един от участниците, пошавна и замря в старите си граници. Този път доброволно.

Нева Мичева