Изложбата като повод
Изложбата на Димитър Цанов (историк) в Етнографския музей в Пловдив беше повод за поне три неща. Или те бяха повод за нея... Няма значение. Защото самата изложба се нарича "Обърнатият свят".
Първото, за което тя смяташе, че дава повод, е да се замислим над традициите ни - битовите - и за безнадеждното им изличаване от паметта ни. Сред автентичните експонати на Етнографския музей - самият той илюстрация за безжалостната смяна на нрави и вкусове - са наредени в рамки, като картини, фигури, направени от естествени материали (най-вече дърво) и от стари предмети (от селския бит). Носят заглавия като "Самотата на първия", "Окото на конструктивизма" и пр. Стилът им варира от наивистичен до декоративно-абстрактен и същевременно е някак странно познат на (модерната) ни родово-естетическа памет от безбройни други рефлексии на съвременни художници върху традиционната ни култура. Самият художник, според думите му, е търсил "сблъсък" на модерността с традицията, "обръщане", при което битовите предмети (совалки, лъжици), имали някога строго ограничена, утилитарна функция, сега придобиват чисто естетическо измерение.
Изложбата беше и повод за дискусия между един философ - Димитър Зашев, един етнограф - Надежда Тенева, един литературен историк - Михаил Неделчев, и един антрополог - Дмитрий Ворзоновцев.
Етнографката направи станалата, за съжаление вече традиционна, констатация, че ние не познаваме миналото на собствената си предметна култура - не познаваме цветовете, формите, тъканите, материалите, пространствата й. Че изтласкването от съзнанието на поне две поколения българи на селския им произход е допринесло за урбанизацията, но не е спасило нищо от самочувствието ни. Литературният историк разказа забавно истории, илюстриращи собственото му и на роднините му отношение към вещите, оказало се диаметрално противоположно, и направи също (недотам непознатия) извод, че на тези географски ширини "светове се съграждат и рушат непрекъснато - само че неосмислено". Философът структурира проблематиката в две тези. Първо, че не е възможно нещо, което е "утилитарно", т.е. предназначено за ползване, да "скочи" в естетическото. Ако то е извършило този скок, значи вече е загубило функционалността си. Второ, че може да се говори за една "естетика на чезненето". Че с предметите "чезнат" светове, връзки и именно за това в един момент те придобиват естетическа стойност за нас.
Третият, вече съвсем традиционен повод, свързан с изложбата, беше отбелязването на св. Трифон Зарезан с новото вино на известната Брестовишка изба "Вила Винифера", носещо малко странния етикет "Етнографско". Виното е хубаво, а рецептата е на директора на музея Ангел Янев. Вероятно още едно обръщане на функции в нашия отдавна "обърнат свят".

И.И.