Силфида - полетът над реалността
Балетната трупа на Националната опера и балет обогати репертоара си с още едно класическо заглавие - спектакълът на Бурнонвил "Силфида" по музика на Херман Льовенскьолд. Шедьовърът на датския хореограф бе поставен през 1988 г. от световноизвестната балерина Ирина Колпакова по редакцията на Елза Мариане фон Розен. Няколко години след това ръководството на първата ни балетна трупа реши, че към "Силфида" няма зрителски интерес и заглавието бе свалено от афиша на Операта, въпреки че бе сред най-цялостните, стилни и конвертируеми постановки. Що се отнася до спорната дефиниция "зрителски интерес" - то тогава би трябвало да се закрие Националната опера и балет и да се открие Бинго зала, да речем.
Версията на Бурнонвил е един интересен феномен в балетната история. Редактирайки през 1836 г. безсмъртната творба на Тальони (1832 г.), той, от една страна, развива и утвърждава собствения си стил, а от друга, съхранява за поколенията първия палцов балет. В изданието си в Националната опера и балет постановката бе реализирана от Дина Бьорн, която с ентусиазъм прие поканата на Мария Илиева.
През месец август миналата година Мария Илиева пое поста директор на балета на Националната опера. Няколко месеца след това оповести намерението си да възстанови "Силфида". В уречения срок премиерата е вече факт. Този, наглед простичък факт, който не би учудил никого извън пределите на отечеството ни, за нашите условия е успех. В подкрепа на разсъжденията си ще приведа следния случайно чут и видян епизод: Генерална репетиция на сцена. Под прозореца, от който трябва да "влети" силфидата (с помощта на асансьорен механизъм), се мъдри стълба. Вместо изящно да кацне в позата на арабеск, балерината най-банално слиза по стълбите. Тази картина предизвиква почуда сред наблюдаващите специалисти, журналисти и пр. и изопва до краен предел нервите на младата директорка. На запитването й защо го няма механизмът, тя - директорът, получава отговор "Намери ми 500-600 долара и ще ти го поставя". "А защо трябва да намеря 500-600 долара, след като това съоръжение го има от предишната постановка и не може да се е изпарило?" - продължава с въпросите си Маша, а те придобиват все по-риторичен характер. Поради присъствието на външни хора любопитният разговор бързо бе прекратен, но стълбата си остана.
В крайна сметка това не попречи премиерата да бъде успешна и да създаде истински празник. Мария Илиева в превъплъщението си на силфида не успя да "влети" през прозореца, но се носеше по сцената с такава лекота и въздушност, като че ли крилцата на костюма й бяха истински. Откъде намери сили тази жена след толкова битки в балетното ежедневие да бъде така лъчезарна и ефирна само тя си знае, но с изпълнението си на Силфида убедително защити една от най-успешните роли в богатата си творческа биография.
В началото на кариерата си Маша впечатляваше ценителите със зрелите си, съвсем не по младежки плахи дебюти. Сега нейният партньор, двадесет и четири годишният Калоян Бояджиев изпълни първата си премиерна роля с блясъка на голям танцьор. С вдъхновеното си изпълнение младият артист успя да постигне главното в точното предаване на Бурнонвиловия стил - виртуозността да "се разтвори" в актьорското изпълнение. За съжаление първата премиера на Калоян бе и последният му засега спектакъл пред българска публика. На следващия ден той бе на аерогарата - подобно на много българи - спасявайки се поединично по "пътя към Европа". Освен централните изпълнители, за успеха на премиерата допринесоха и младите таланти на първата ни балетна трупа: Дарина Бедева, Владислав Маринов, Илиана Филипова, Иванка Касабова. Забележително бе актьорското майсторство на Пенка Йосифова в ролята на Медж. Останалите състави са не по-малко интересни и будят очаквания.

Мария Русанова