Умберто Еко,

умелият разказвач на научни постановки и схематичният изложител на енциклопедични повествования - писател, критик, учител, страстен любител на нонсенса и вещ познавач на ребусите, теоретик на комуникацията и рекламно лице на световната семиотика - е роден в гр. Алесандрия (Пиемонт) на 5 януари преди 70 години.
Ренесансово многостранен и преднамерено много странен, "единственият експортируем италиански интелектуалец" се намества в центъра на апенинския културен живот още в края 50-те и развива толкова трескава дейност, че биографията му заприличва на представителна извадка от Гинесовите хроники, при забележителна задълбоченост и непроизволност на начинанията.
През 1954 г. завършва философия в Торино, до 1958 г. работи за RAI, до 1975 г. е консултант в издателската къща "Бомпиани" (за която все още ръководи две поредици). От 1975 г. преподава семиотика в Болонския университет (от 1999 г. председателства и Висшата школа по хуманитаристика, създадена от самия него към същото учебно заведение). Цели 40 години е колонист в периодични издания, а прочутата му рубрика "La bustina di Minerva" в седмичника "Еспресо" с право се смята за последна инстанция в обществените дебати.
"Масовият свръхчовек" Умберто Еко, бивш и настоящ преподавател по естетика, визуална комуникация и семиотика в Италия и чужбина, президент на Международния център за семиотични и когнитивни изследвания в Сан Марино и член на десетки академии, е доктор хонорис кауза на 27 университета по цял свят (в т.ч. и СУ "Климент Охридски"), участник в над 200 конференции в 30 страни и носител на серия важни отличия (от литературния приз "Стрега" до Почетния легион). Пак той е гениалният преводач-импровизатор на "Упражнения по стил" от Реймон Кьоно, активистът на неоавангардното движение Група 63, основателят на няколко списания (в това число посветеното на семиотиката издание "Versus") и авторът на около 60 книги на теми от медиевистиката, структурализма, теорията на изкуството, философията на езика, наратологията, публицистиката и, разбира се, комуникационния процес. (Почитателите на статистиката ще намерят изчерпателно CV на www.unibo.it, а на www.tolerance.it ще могат да се порадват на най-новото му начинание - виртуалният "Наръчник за толерантност")
Въпреки че Еко проявява изключителните си способности на анализатор и систематизатор в "Отворената творба" (1962), "Трактат по обща семиотика" (1975), "Интерпретация и свръхинтерпретация" (1992), "Кант и птицечовката" (1997), едва романи като прославилия го в глобален мащаб "Името на розата" (1980 г.) и счупилия всички рекорди по бързи продажби "Махалото на Фуко" (1988 г.), му осигуряват актуалния статус на недоразбран, но обожаван фетиш.

Н. М.