Вреди ли Хари Потър на възрастните?
На Хари Потър посветих една "Минерва" преди почти две години, когато първите три книжки вече бяха излезли и англосаксонският свят вреше и кипеше в спора дали е непедагогично да се разказват на децата истории за магия, които може да ги подведат да приемат като чиста монета и разните там окултни брътвежи. Сега, когато с филма феноменът Хари Потър се превръща в нещо наистина глобално, преди две седмици попаднах на издание на "Porta a Porta"1, в което от едната страна участваше магът Отелма, безумно щастлив от подобна пропаганда в полза на господата като него (между другото, беше се облякъл по толкова "маговски" начин, че и Ед Ууд не би се пресрамил да го покаже в свой филм на ужасите), а от другата - изтъкнатият екзорцист отец Аморт (Amorth - nomen omen), според който историите за Потър разпространяват дяволски внушения. Факт е, че докато повечето от останалите присъстващи със здрав разум в главата смятаха, че бялата и черната магия са само празни приказки (въпреки че вярващите в тях съвсем не са за подценяване), отецът-екзорцист взимаше насериозно всякакъв сорт магия (бялата, черната и вероятно дори онази на точки) като дело на Лукавия.
При това положение просто не мога да не се застъпя за Хари Потър. Историите за него са типични истории за магьосници и вещери и е очевидно защо имат успех (децата открай време обичат феите, джуджетата, змейовете и духовете, но досега никому не е хрумвало, че Снежанка е плод на Сатанински заговор), но го постигнаха и все още му се радват в тези му измерения, защото тяхната авторка, кой знае дали вследствие на изключително фините си културни изчисления или на удивителния си инстинкт, съумя да възкреси някои наистина архетипни разказвателни ситуации.
Хари Потър е син на двама много добри чудотворци, убити от силите на злото, но отначало не го знае и живее като едвам понасяно сираче у тираничните си, жалки роднини. След това неговите същински природа и призвание му биват разкрити и той отива да учи в колеж за млади магьосници от двата пола, където започват умопомрачителни приключения. Ето ви първата класическа схема: взимате едно младо, крехко създание, подлагате го на всякакъв тормоз, накрая му разкривате, че е отроче от сой, очаквано от славни съдбини, и хей ви на не само Грозното патенце и Пепеляшка, но и Оливър Туист и Реми от "Без дом".
Освен това колежът Хогуъртс, в който Хари отива да изучи забъркването на вълшебни билета, си прилича като две капки вода с куп английски колежи, където се играе един от онези англосаксонски спортове, които очароват читателите оттатък Ламанша, защото се подосещат за правилата им, а и онези от континента, защото никога няма да ги схванат. Друга архетипна ситуация е тази на хлапетата от улица "Пал"2. Има нещичко и от "Вестничето на Джан Бураска"3 в съюзяването на малките ученици срещу ексцентричните им (някои направо ненормални) преподаватели. Като добавим, че децата си играят, възседнали летящи метли, ето ви и Мери Попинс, и Питър Пан. Хогуъртс напомня не по-малко на един от онези загадъчни замъци, за които четем в детските поредици на Салани (италианският издател и на Хари Потър), където сплотена групичка от малчугани с къси панталони и момичета с дълги златни коси разобличават машинациите на непочтени директори, покварени чичовци и банди мошеници, за да открият накрая съкровище, изгубен документ, мистериозна крипта.
И независимо от това, че в "Хари Потър" има потресаващи чародейства и страховити животни (не забравяйте, че историята е предназначена за деца, израсли с чудовищата на Рамбалди4 и японските анимационни филмчета), героите се борят за справедливи каузи като "Тримата бойскаути" и се вслушват в съветите на добродетелни възпитатели до степен, че понякога (с всички исторически уговорки) минават в сълзливата поучителност на "Сърце".
Сериозно ли мислите, че като четат истории за магия, децата, щом пораснат, ще вярват във вещици (защото в това са единодушно уверени, макар и с противоположни чувства, магът Отелма и отец Аморт)? Всички сме изпитвали здравословния страх от людоеди и върколаци, но като големи сме се научавали да се боим не от отровените ябълки, а от озоновата дупка; като дечица всички сме си мислили, че бебетата ги носи щъркелът, без това по-късно, като възрастни, да ни попречи да усвоим по-удобна (и удовлетворителна) система за направата им.
Истинският проблем в случая не произтича от децата, които се раждат с вяра в Котарака и Лисицата, а после разбират, че трябва да се пазят от доста по-различни и по-малко фантастични шарлатани. Тревожният проблем е този на възрастните, които като деца може и да не са чели истории за магии, но се повличат дори по телевизионните предавания да тичат при гледачи на кафеени утайки, хвърлячи на карти, жреци на черни обреди, манипулатори на масички, фокусници с ектоплазма и разбулвачи на тайните на Тутанкамон.

Текстът е публикуван в Еспресо, в Ековата рубрика Пощата на Минерва, 27 декември 2001 г.

Умберто Еко


















1 "Врата до врата" - вечерно публицистично предаване по RAI1 от понеделник до четвъртък с прочутия журналист Бруно Веспа за водещ, гости и телемостове по актуални теми - бел. прев.







































2 "Момчетата от улица "Пал" - роман от 1907 г. на унгарския автор Ференц Молнар, широко известен в Италия, основополагащ за няколко поколения - бел. прев.


3 "Ужасният палавник" Джовани Стопани, "буреносният Джани", е изключително популярен персонаж на писателя Луиджи Бертели от 20-те години, сравним с нашите Патиланци или Ян Бибиян - бел. прев.










4 Карло Рамбалди е носител на 3 Оскара за специални ефекти в киното, негово дело са Кинг Конг, И.Т. и първият Пришълец например - бел. прев.