Аферата Гендов:
аз оправдавам...
Има факти, че начало на българското кино е т.нар. "Македонска серия" на Чарлз Нобъл през 1903 г. Тя поставя българското кино на първо място в Балканския полуостров и му отрежда почетно място в развитието на киноезика. Уместно е да помислим за продължително отбелязване на стогодишнината на българското кино, което да започне с честване на 110-та годишнина от рождението на Васил Гендов (07.12.1891 - 3.09.1970) и да завърши със стогодишнината на българското кино (снимки: октомври-ноември 1903 г; премиера 1. 1. 1904 г., Лондон).

110-та годишнина от рождението на Васил Гендов ни задължава да намерим реалната тежест на пионера в историята на българското кино. Това се налага още повече, защото 100-годишнината му премина безгласно. В безпросветното ни време забравят не само него... Евтин спор за премиерата на "Българан е галант" бе отклонил киноисториците в продължение на 40 години от изясняването на по-съществени неща.
Първият въпрос е: какво е значението на Гендов в историята на българското кино? Какви са хипотезите? Подчертавам - хипотезите, защото най-важните му филми са изчезнали. Безспорни са два факта:
1. Гендов приключва творческата си дейност твърде рано - през 1937 г. на 46 години. Защо?
2. Той се е наложил като най-известна фигура между пионерите на българското кино. Защо?
Отговорите на първия въпрос могат да бъдат финансови, естетически, обществено-политически. Гендов е създал само два звукови филма: "Бунтът на робите" и "Земята гори". Първият е посрещнат с остра критика; вторият го връща към стила на "класическите" му неми филми от 20-те години. Според отзивите, те били на по-скромно художествено ниво.
Възможно е и стъписване пред естетическите конвенции на звуковото кино, към които пионерът не успял да се пригоди; това се случва и с по-знатни творци от периода на Великия Ням. Гендов не е имал и финансови ресурси, а звуковите снимки изисквали други материални възможности. През 30-те г. се надига вълна на фашизъм, това има последствия и у нас. Може и това обстоятелство да е породило криза в съзнанието на Гендов. Вероятно тези три фактора са свързани. Когато оценяваме Гендов, неизбежно го сравняваме с друг кинодеец от същия период - Борис Грежов. Той е създал два значителни филма: "След пожара над Русия" и "Безкръстни гробове". Първият е запазен. Не го приемат като откритие, но го ситуират добре в контекста на европейското и световно кино. Грежовите филми се поставят по-високо от Гендовите, но (въпреки че Грежов работи десетина години по-късно) помнят Гендов. Сочат го като основен пионер. Защо? Не се наемам да давам присъди. Това едва ли е и нужно. Могат да се градят хипотези на социално-психологическа или художествена база. Затова - нека отдадем дължимото на Гендов - без излитания, но и без комплекси.
Българската кинолетопис се лута между мемоарно митотворчество и исторически факти. Около Васил Гендов се създаде ореол на пионер извън цялостния процес. Към 1960 г. се възприе следната хипотеза:
- първият български филм е "Българан е галант"...
- премиерата му е през 1910 г...
- негов автор е Гендов.
Достоверността й породи спор. Антидатираше се нова "рождена дата": 1915 г. Упрекваха Гендов, че "подвеждал" историците с мемоарите си. Време е да се изяснят фактите.
"Романтичният" период на българското кино се вижда така според критериите на контейнт-анализа:
Преди Балканската война страната ни е в подем. Така е и в киното. Проспериращият бизнес проявява интерес и към създаване на филми около 1910 г. може би и към "Българан е галант", чийто безспорен автор е Гендов. Кинокомедията е обект на особен интерес. Влиянието на Макс Линдер върху стила му е явно. Триумфът на френския комик стига върха си към 1910-1913 г. Обясняват упадъка му с преобразяването на Чаплин. Бонвиванството на "златната епоха" в довоенното общество отстъпва пред социалната комедия ("Новата работа на Чарли", "Скитникът", "Чарли-емигрант", "Банката"). Екранният смях преди и след войната е различен. (За България тази граница е към 1912 г.) "Българан е галант" се вписва в контекста преди нея. Това е исторически и теоретично разбираемо. Гендов не копира Макс Линдер. Сочи го проблематиката. Никой не поставя под съмнение сюжетната история. Тя е българска, като "Криворазбраната цивилизация". Българан е нарицателен герой на своето време, почти като Бай Ганьо... Затова се дискутира, въпреки че е изчезнал, а "Любовта е лудост" е запазен. По неведоми пътища са разбунени архетипни, скрити пластове в народностното самосъзнание. Комплексният подход допуска хипотезата, че "Българан е галант" е създаден до 1912 г. Споровете водят към липса на реклами и публикации за него преди 1915 г. "Балканската война" на Жеков е снет 2 г. преди всякакви обяви за прожекцията му. Перипетии около показа на Гендовия филм също са възможни. (Не коментирам "Балканската война"; недооценен в официозната история на киното до 1990 г.) Срещу рекламните вести, уж доказващи, че премиерата на "Българан е галант" е през 1915 г. противостоят публикации в по-авторитетни издания, и то продължително: от 10-те до 30-те г. Две от тях рамкират нещата:
1. Вестник "Киножурнал", бр. 7 от 1913 г. стр. 3:
"Васил Гендов кореспондент на "Киножурнал" в Берлин.
Специалният кореспондент на "Киножурнал", г-н Гендов е вече пристигнал в Берлин, гдето се установява за продължително време и скоро ще започне да изпраща кореспонденциите си за "Киножурнал".
За да бъде наречен специален кореспондент, през 1913 г. Гендов вече е имал професионални изяви. Вероятно те са свързани с "Българан е галант"; този факт е отбелязан 2 години преди 1915 г.
2. Публикация от в. "Екран", бр 4 от 1936 г. гласи:
"Заснетите до сега български филми".
(...) Списъкът, който даваме по-долу, е само на игрални филми. Освен тях има много културни, прегледи и други, но на тях няма да се спираме.
1. Първият филм, сниман въобще в България, е "Сватбата на Н.В. Цар Фердинанд с царица Елеонора в Велико Търново".
2. "Българан е галант" - режисьор В.Гендов 1910 г."
(Следва изброяването на 32 филма, което завършва с "Грамада" на Александър Вазов, 1936 г.)
В 4 издание на филмовата енциклопедия на Ефраим Кац от 2001 г. пише: "Първият им филм "Българан е галант" е създаден в 1910, две години след обявяването на българската независимост" (Ню-Йорк, стр. 193, виж. и 1 изд. стр. 180).
Петър Кърджилов пише в "Български игрални филми" (София 1987 г:
"Има любопитни съобщения за филми, заслужаващи детайлно проучване. Например Цветана Руменова (участница във филма "Весела България") даде сведение, че още през 1911 г. се снимала в някакъв филм "Цвета" заедно с Мария Василева, Стефан Македонски, Зора Сирсакова, Донка Камбурова, Цветана Гатева Симеонова и Христо Коджабашев). Подкрепиха я и живите участници в този филм Д. Камбурова, Цв. Гатева и Хр. Коджабашев. Руменова потвърди тази своя информация и пред представителите на БНФ за изданието."
Това са документирани мемоари на много и различни свидетели. По-нататък Кърджилов продължава: "Първото ни филмово списание "Киножурнал" (5/1913, стр. 1) съобщава за осъществяване на такова начинание от представител на една от най-големите европейски фирми - френската "Гомон": "Български пиеси на кинематограф - филм на "Гомон" с български артисти"
(...) Парижката кинематографична фирма "Гомон" илюстрира епизод от турско-българската война в картината "Героичната смърт" представена вече в театър "Одеон".
(...) Събитията на нашия полуостров, довели до избухването на двете последователни войни, провокират и други чуждестранни фирми. Те снимат няколко филма, чиито герои са българи, а сюжетите са почерпени от неотшумелите бойни действия. За един от тях четем в "Дневник" бр. 4047/2.1913 г: "Тайната на Чаталджанските укрепления" в кино "Модерен театър". Високо патриотична драма из турско-българската война. Героизмът на един български авиатор. Подобно е съдържанието и на друг наш филм, за които свидетелства отново "Дневник" 4605/14.05.1914 г: "Марийка - героинята на Люле Бургас" в кино "Модерен театър" Прелестна драма из миналата епическа турско-българска война." Подробности за този филм са открити в централния исторически архив.
В заявление от 15.06.1926 г. Ст. Ив. Коларов от Трявна моли Министерство на просветата да му поднови разрешение да прожектира "с подвижното си кино" поредица от филми, между които и "Марийка - потурчената българка", епизод от Балканската война от "Пате-фрер" в три части 500 м. Към преписката са приложени и надписите на самия филм, които се съхраняват в архивите на БНФ (цит изд, стр. 44-45).
Казаното дотук актуализира следните твърдения:
а. Съвпадащи и взаимно допълващи се многобройни мемоари за създаване на "Българан е галант" в 1910 г.
б. Достоверно се говори за български филм "Цвята" през 1911 г. (снет след "Българан"). Появата на филма "Марийка - потурчената българка" около 1913 г. е неопровержима. Че е български, доказва:
1. Текстът в "Киножурнал от 1913 г. удостоверяващ създаване на "български пиеси за кинематограф с български артисти". Не може да бъде сбъркана и тематиката (епизод от турско-българската война). Вероятно е да става дума за повторна премиера; намеква се, че "филмът е представен вече в театър "Одеон". Възможно е неточно назоваване на фирмата: да е френска, но не "Гомон", а "Пате-фрер".
2. Поредица текстове в "Дневник", цитирани от Кърджилов, допускат прожекции на един и същи филм с различни заглавия.
3. Запазената в Централния исторически архив преписка на Ст. Коларов от Трявна от 1926 г. доказва трайния успех на филма. Важни са и титрите, съхранени в БНФ. Важно е и уточнението на фирмата: "Пате-фрер". Тези факти водят до извода: "Марийка - потурчената българка" е снет от Александър Жеков. Ето аргументите:
а. В списъка на надписите, запазени в архивите на БНФ, фигурират поне 3 епизода (сцени) съответстващи на съответни епизоди (сцени) от "Балканската война".
б. Жеков е дългогодишен оператор на "Пате-фрер".
в. Напълно възможно е той да е инсценирал и няколко игрални епизода с български артисти ("Киножурнал").
г. Реално е те да са обработени в лабораториите на Пате, където Жеков е дългогодишен сътрудник.
д. Във висока степен е допустимо именно този филм да е показван на различни места под различни заглавия.
Само за него се говори и по-късно.
Само от него има веществени доказателства (преписката и титрите).
Измежду рицарите на горяемия филм в "романтичния период" на българското кино преди Втората световна война категорично се открояват четири имена. Това са: кинодокументалистът Александър Жеков, създател на забележителната епопея "Балканската война" и вероятен автор на "Марийка - потурчената българка". Неговата творческа биография и съдба са странно и неоправдано недоизяснени. Другите трима: Васил Гендов, Борис Грежов и Александър Вазов поставят начало не само на киното у нас, но и на филмовия ни език в областта на игралното кино.

проф. Неделчо Милев


Проф. д-р Неделчо Милев е кинокритик и кинотеоретик. Един от основателите на катедра "Кино" във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Автор на редица книги по история и теория на киното, сред които "Пътят към психо-физическия монолог в киното", "Българският исторически филм", "Драматичният екран (опит за обща теория на киното) и др.
Рицарите на горяемия филм