На 17 януари 2002 г. в Мадрид на 85-годишна възраст почина испанският писател

Камило Хосе Села ,

един от най-забележителните литературни творци от втората половина на ХХ век, лауреат на Нобелова награда.
Носител на ярко писателско дарование, дръзновен новатор по дух и перо, неуморен странник по противоречивите пътища на "лошото момче" в училище и в незавършения университет, на литературния цензор в началото на 40-те години, който не след дълго сам изпитва ударите на франкистката цензура, на необичайно младия академик, на нобеловия лауреат от 1989 г., принуден обаче да чака у дома още шест години, за да получи най-престижното национално отличие за жив испаноезичен автор - наградата "Сервантес".
За своите сънародници дон Камило е магнетична личност, излъчваща неотразима изтънченост и чистосърдечност, която безусловно присъства сред творците и почитателите на художественото слово след края на гражданската война (1936-1939). Спорове поражда авторитетът му като общественик, но те - както обикновено, се коренят встрани от литературата.
Известно е, че Села докрай демонстрира широкомащабна съзидателна активност, на чиито плодове ще се радват поколения негови съграждани и чуждестранни испанисти. Има безспорни заслуги за разгръщането на издателската дейност в страната, основател е на престижно списание, на фондация, щедър и дискретен организатор е на редица инициативи в областта на културата. Неизброими са изявите на писателя в медиите, откъдето обаче се популяризират язвителността и склонността му с лекота да дискредитира авторитети и институции. Малцина доброжелатели са правили опит да тушират нелицеприятния образ от всекидневието, който и сега несправедливо съжителства в насаждаща предубеждения близост с този на прозаика, поета, лексикографа, преводача, критика, познавача и ценителя на изобразителното изкуство.
Камило Хосе Села отдавна е познат и у нас. Още през далечната 1969 г. издателство "Народна култура" предлага в превод на Тодор Нейков романите "Кошерът" - забранен в Испания и поради това публикуван в Аржентина (1951), а през 1980 г. - издадения девет години по-рано "Семейството на Паскуал Дуарте", който тайно бива отпечатан в един провинциален гараж и се изчерпва още преди властите да смогнат да го конфискуват.
Написал е близо сто книги: цяла библиотека, възкликва изследовател на Села, когато споделя, че там можем да открием най-удивителни контрасти - увлекателни четива, от които струи свеж хумор, редом с едни от най-мрачните и тъжни творби в европейската литература.
Именитият испански писател се радва на шестдесетгодишна, наситена с успехи, но не и безметежна творческа кариера, през която печели многобройни прояви на признание. "Семейството на Паскуал Дуарте", най-превежданата испанска книга след "Дон Кихот" на първоучителя Сервантес, "Евреи, маври и християни", "Сан Камило, 1936", "Мазурка за двама мъртъвци" далече не изчерпват списъка на най-стойностните романи на Села.


Татяна Маринкова