Радио 2001
Според изчисления от края на изтеклата година, в България 92% от хората на възраст от шест нагоре гледат телевизия, 48% четат вестници, а 45% слушат радио всеки ден. Като оставим настрана тревожния полувъпрос-полуотговор дали тъкмо медиите - като мощни средства не само за масово осведомяване, но и за ограмотяване и социализация - не застопориха общото равнище на култура, социална адекватност и свобода на мнението на сегашните му критично ниски стойности, остава полуучудването-полуудовлетворение, че радиото е съзнателно предпочитание на толкова много. От друга страна, както се казва, статистиката е онази наука, която от преял и гладен прави двама еднакво нахранени, така че и на цифрите не може да се вярва без едно наум. Фактът е, че понастоящем радиото е гратис и по много, та позволява тълкуването на неподбиращата скука като висок интерес. Някога, във времената на контролираната монотонност, другите медии копираха от радиото; сега, в годините на поголовното уравняване, то прави прегледи на печата, черпи обилно информация от Интернет, от наши и чужди телевизии. Някога имаше БНР, сега има БНР плюс 32 други канала. Някога радиоефирът беше по-пъстър от телевизията и по-осезаем от печатните страници, а сега до голяма степен повтаря нелепото им кълчене в търсене на внимание. И въпреки това е безспорно, че там все още се случва нещо, че радиото предлага по-добро качество на езика, ретранслира по-често малкото смислени нашенски модели, по-пъргаво е в разравянето на "горещите" следи, по-лесно тушира гафове, по-трудно митологизира идиоти и в едно прекрасно "едновременно случване" дава по-голям избор на теми и начини на обсъждането им.

Посоки на развитие

Софийският ефир се оформи легално през 2001-ва, така че едва сега, във взаимодействието и конкуренцията на десетките лицензирани радиа, присъстваме на реалното начало на неговото сюжетно улягане. Тъй като повечето пъти радио се слуша между другото, по-голямата част от станциите се съсредоточи върху зомбиращи развлекателни формати: модерна музика, закачка с аудиторията (било игри, било "ток-шоу"-та) и fast food новини. Тъй като е известно, че радиото печели точки с изобретателност, навременност и непосредственост, в състава на ефирните работници се вляха огромен брой неспециализирани работни гласове, които в много случаи разведриха картината, а в много други вкараха така характерното безидейно фамилиарничене със сериозно и маловажно, познато и непознато. В гмежта от взаимозаменяеми програми обаче рязко изпъкнаха броени, но ценни елементи, които спасяват недобития от местната действителност слушател.
Оттук нататък най-интересното вероятно ще се случва в неведомото пространство извън ефира. Както се разбра, в Париж възможностите за честоти са 60, а само в София вече са раздадени 33 и предстоят нови лицензирания. При толкова много съвсем нови ("БГ радио", "Сити", "Инфорадио", "Спорт", "Романтика", "Ретро радио", "НЕТ" и т.н.) и вече установени радиа със сходни, ако не и еднакви схеми на функциониране, първото, което може да се очаква, е окрупняването им с цел оцеляване. Бившият съдружник в "Дарик радио" Ивайло Стаевски вече се сдоби с част от "Тангра" и "Ретрорадио"; "Метрорадио" (собствениците на "БГ радио") и TNN подеха обща дейност... Така, както ВАЦ-овите издания правят големите тиражи в пресата, а американските кинофилми, внасяни от една и съща фирма - големите бокс-офиси, в радиоефира през 2002 ще се настанят ред уеднаквени по форма и финансова принадлежност станции, годни главно за слушане в автобуса.
Хубавата част от очакванията може да се възложи на неминуемото рязко диференциране на (сравнително) независимите оператори. Вярно е, че в момента в ефира няма крайна секторност - радиа на хомосексуалистите, на борсовите агенти или на ромското малцинство, - но пък има програми, изградени с оглед и на не особено популярни интелектуални търсения или социални нужди например. При такова изобилие на съперници, търсенето (или отстояването) на собствена физиономия ще бъде най-интригуващото събитие за следене. Същото важи и за неизбежното визуализиране на радиата в Интернет - нелека задача, която натоварва с допълнителни отговорности и дава неочаквани възможности на радиожурналистите, като волю-неволю ги доближава до колегите им от печатните издания.

Кой защо слуша

През 2001-ва в крачка се уточняваха и стражарите, и апашите, и правилата на играта. Софийският радиоефир стана възможен в този си вид също благодарение (и по вина) на неколкогодишния надзор от страна на Националния съвет за радио и телевизия. След ред конфузии, свързани с властта и подлагащи на съмнение основното правило за независимост и компетентност на решенията, и този раздаващ справедливост и лицензи орган си отиде. Бе заместен от Съвета за електронни медии, който веднага се прослави със сътрудник на ДС в състава си, както и със светкавичното отстраняване на директорката на БНТ от поста й. Като оставим настрана тези малки подробности и обещаните нови лицензи, СЕМ ще бъде главно действащо лице в някои от останалите интересни постановки в радиоживота от идните месеци: съдържанието и цената на рекламите, опущенията в спонсорските форми, яснотата и спазването на програмните схеми, авторските и продуцентските права над музиката и предаванията etc. Според изследване на "Дарик радио" рекламният радиопазар за 2000 г. е възлизал на 21.6 млн. лева, според "Капитал" за 2001 г. обемът му е бил около 25 млн., а неофициални източници предвиждат допълнителен ръст през 2002 година, без обаче да има сигурни и обозрими данни по въпроса. Малко радиа разполагат със софтуер, който показва каква музика са излъчили, всички знаят, че в ефира се пускат хиляди недокументирани парчета, а във фонотеките на станциите има и куп пиратски CD-та. Женски организации се съдят с производители на бира за непочтителни реклами по телевизията, докато по радиата върви всякая всячина (какво ще кажете за "перверзни момичета на ниски цени" в шегаджийски клип за нощен клуб по радио "Витоша"?). Всички тези неуточнени детайли би трябвало да станат предмет на мониторинга на СЕМ.

Паралелни движения

Като опит за организирано модулиране на радиосредата "от другата страна" зае конкретни позиции вече четиригодишната Асоциация на българските радио-телевизионни оператори, която не включва най-големите частници, но пък опитва да развива полезна за всички, та чак и за слушателите дейност. Сред заслугите на АБРО непременно трябва да се споменат времето и средствата, отделяни за обучение на радио- и телевизионни журналисти, за социологически проучвания, за изготвяне на проекти за промени в Закона за радиото и телевизията, както и за ежеседмичен бюлетин с насъщна информация. Най-мащабното начинание на Асоциацията за миналата година беше октомврийският медиен пазар в Русе, който - предвид специфично българските обстоятелства - тепърва може да се превърне както в начална стъпка от дългия път на техническо сътрудничество и пряко творческо взаимодействие между радиата, така и в пореден абортиран акт на добра воля. В края на 2001-ва АБРО връчи за втори път "кристален микрофон" - признанието за принос към обществото (за кампанията "Да спасим Санданска Бистрица" на радио "Гея") - както и дипломи за принос в утвърждаването на авторитета и обществената роля на частното радиоразпръскване в България (радио "Класик ФМ" за Европейския музикален фестивал, радио "FM+", София, за кампанията "Не карам пил", и "FM+", Благоевград, за кампанията "Живей на чисто, защото го заслужаваш").

Дадености и очаквания

За разлика от вестниците по сергиите и от телевизиите, чиито програми се изнасят редовно в ред издания, софийските радиа нямат никаква форма на общо обявяване. Това понякога прави съседството им по скалата самоубийствено - ако просто искате да чуете новини, завъртате на "Дарик", вместо на постното "Инфорадио" на следващата честота; ако ви се слуша музика, спирате на безличната "Практика" и прескачате "долепеното" "Алма Матер" с претенциите за академичност посред щатските хитове и пр. - с малки изключения повечето радиостанции се смиват в тъжна музикална анонимност, от която не ги вадят дори най-смелите отклонения по оста лексика-техника-етика в говоренето. Колко по-удобно би било да разполагаме черно на бяло с листата на последователните честоти и съответните им радиа, та още преди включване на радиоапарата да решим - спътници ли търсим или компаньонки. Ето така например:

Романтика (87.6) - не повече, отколкото подсказва името. Формат "лесно слушане".
Алма Матер (88) - университетското радио смени ръководството си, но не и нрава си. Музика за краката, опити за журналистика според джоба и интелектуалните възможности не на студентите, а на Факултета по журналистика.
Практика (88.4) - вж. "Романтика".
Свободна Европа/Класик FM (89.1) - две коренно различни идеи за радио в работеща комбинация - най-ангажираното с политически и икономически коментари и единствено посветеното на класическата музика. Чудесен обзор на анализите на "Свободна Европа" в Мрежата.
Спорт (89.5) - от март 2001 излъчва от стадиона "Васил Левски". Много музика, травмиращо сутрешно "шоу" на Боби Цанков, спортна информация, която надали ще отклони толкова вляво по скалата почитателите на "Дарик" и "Хоризонт".
Сигнал + (90) - отломка нищожна от мутренските времена на "Хей, тигре, тигре". Как собственикът му Кеворкян си го понася?
BBC (91) - чудесна информационно-занимателно-учебна програма на британски английски и невзрачно участие на българската редакция с прегледи на новините и броени тематични предавания.
БГ-радио (91.9) - на 3 март 2001 г. американските му притежатели яхнаха златната вълна на мощно надигащата се българска музика и сега се радват на предни позиции във всички рейтинги. Понякога отегчава с неизбежните класации, кресливи сутрешни водещи и плитки хроники. Но предлага забавни тематични уикенди, неусетно възстановява загубена връзка с миналото и чрез песните налага като примамливи български примери за мислене, държане, изразяване. Беше нужно.
Христо Ботев (92.9) Откак миналата година Спасиана Кирилова пое директорското място и с екипа си рязко обнови програмата през ноември, радиото светна. Горещо препоръчвам делничните вечерни предавания от 20 часа нататък, както и "Златния фонд" в събота от 19. Много жалко за ликвидирания с преместването му в 2 часа през нощта радиотеатър.
Вива (94) - вж. "Практика".
FM+ (94.9) - първото частно радио в България освежи схемата си с консултанти от чужбина, изхвърли от плейлистата си песните отпреди 80-та година, привлече от телевизията Део, Андрей&Иван от "Сблъсък" и Ути Готвача, задържа чаровните и устати Евелина Павлова и Ива Дойчинова и продължи да триумфира в ефира по своя си комерсиално-неповторим начин.
Deutsche Welle (95.7) - още една голяма чужда станция с българска редакция - преводни новини и репортажи, скучновати за слушане коментари, културни предавания и курсове по немски. Функционално, но някак умърлушено на български.
Експрес (96.2) - има си всичко - тематични предавания, концерти по желание, интервюта и новини, но виси в идейна безтегловност между "FM+", "Дарик" и "Хоризонт".
Тангра (96.7) - остаряло рокерско пространство.
Витоша (97.6) - Бритни Спиърс, чартове, чатове, сутрешни игри с награди и музикални новини. Жив сайт, ако си нямате работа.
Ретро (98.3) - от септември 2001-ва; посветено на хитове от 60-те до 90-те, замислено и осъществено от издателя на "Егоист" Мартин Захариев и най-слушано сред икономически активните столичани според същия. Като се сетя колко са, ми става мъчно за радиото.
Веселина (99.1) - FM+ на поп-фолка, но с по-малко звезди в ефира.
Сити (99.7) - 0% говорене и "хитове до скъсване". Втръсване.
Плюс (100.3) - вж "Вива".
Мила (101.1) - пернишко производство, ползва новините на BBC и DW и музиката, която всички останали.
Хоризонт (103) В началото на миналата година изживя катарзисна криза с нередното назначаване на Иван Бориславов за директор: преживя напускания, уволнения, инвазия от страна на "Христо Ботев", вадене на кирливи ризи и спиращи дъха рейтингови гмуркания (освен от "Дарик", през април 2001 г. бе надминато по слушаемост даже от FM+). След това се съвзе, върна си журналистите и ритъма на работа, но не успя напълно да си отвоюва загубеното доверие - в класациите за постоянна аудитория през октомври бе на второ място. Но си остана най-отговорно, комплексно и професионално правеното радио, въпреки всичко. На 25 януари отбеляза 67-годишен юбилей.
RFI (103.6) - неговият френски шеф Жан-Пол Клозен заяви: "Не желаем да ставаме масово радио". И не станаха. Авторекламата му гласи: "прави се с любов на 103.6 FM". И така звучи. В последните класации за постоянна аудитория е на 18 позиция, единствено от чуждите станции с българска редакция. И това е закономерно. Най-добрата музика в софийския ефир.
Jazz FM (104.3) - само две седмични предавания, а в останалото време - насипен джаз от всякакви времена, ширини и изпълнители. Поне да беше по часови пояси.
Дарик (105) - принципът на мага Худини бил - ако успееш да заблудиш 90% от публиката, останалите 10% никога няма да успеят да ги убедят, че нещо не е както трябва. "Националното Дарик радио" смени програмния си директор и окончателно заложи на това, което другаде нарича "напълно освободено, разкрепостено и стигащо до изказа на уличния език". Информационните му емисии са от най-силните, обзорите - от най-пълните и авторитетните, но нещо в общия тон винаги се подхлъзва към тъпата агресия, при положение че единица-мярка е я Мартин Карбовски, я Ники Кънчев. Спадам към десетте неубедени процента.
Инфо (105.6) - първото българско радио с новини на всеки 15 минути, с кадри на "Свободна Европа" и "Хоризонт" и музика през по-голямата част от времето. Не е ясно какво от това. Няма да е лошо АБРО да направи социологическо проучване на тема "индекс на цитиране". БНР и "Дарик" със сигурност ще са сред постоянните позовавания на другите медии. Едно засичане в цифри би изразило най-прегледно смисъла на съществуване на "Инфо" при това положение.
Контакт (106) - в програмата му пише: "във връзка с дългосрочните проекти за приобщаване на целия Балкански регион към Западна Европа, Радио Контакт - България би могло да изиграе ролята на база за подготовка и развитие на медийни стуктури в други държави, близки по лингвистика и манталитет до България". Хм.
НЕТ (106.9) - от има-няма месец. Всичко е още в перспектива, масираният старт обещава нов тип разговорно радио и силна социална ангажираност.
Хит 7 (107.9) - има си само Кембъла - словесен бомбаджия, балкански мачо и упаднал интелигент, който според настроението изключително забавлява или крайно отегчава с бърборене.

Нева Мичева


Нева Мичева е завършила специалност "Италианска филология" в СУ "Св. Климент Охридски", специализирала е италиански език и култура в различни университети в Италия (Перуджа, Милано, Сиена, Урбино), испански език (Сантандер), семиотика (Хелзинки), както и е преминала курс по международна журналистика към университета в Болоня.
Радионаблюдател на в. "Култура"

Спътници и компаньонки


Времето е системата, на която е поверена задачата да ни предварва от едновременното случване на нещата: тази фраза я чух по радиото, като внезапен проблясък, Сеис Нотебом, Следната история