Книгата е взаимност
Марин Бодаков: Искам да ви върна към времето, когато сте бил художник на в. "Народна култура". Какви промени въведохте в него след Борис Ангелушев? Знаете, че тези дни "Култура" става на 45 години.
Владислав Паскалев: Художникът Борис Ангелушев беше и остава явление в нашата графична култура. Учил в Германия, той донесе традицията на немското книгопечатане и приложна графика. Ползваше се с пълна свобода като художник на вестник "Литературен фронт". Младите художници се впечатлявахме от резултатите на бачо Боре в този вестник и коментирахме поредните броеве. Това явление определи необходимостта от художници и в други вестници. Борис Ангелушев вече беше пребивавал и в "Народна култура". По-късно и аз постъпих в този вестник. Бях млад и самонадеян, не можех да вървя по стъпките му и да го имитирам.
Един пример: Ангелушев продължаваше линията на шрифта, при която малките букви са намалени главни. Той нямаше равен на себе си в това. Никой не е рисувал така мащабно вестник, никой не беше писал толкова и така хубаво заглавия на ръка. Тогава в "Народна култура" заложихме основно на фотографията като изображение и на силни заглавия с печатни букви, писани на ръка. Имах пристрастия към развитата форма на кирилския шрифт, при която редовите букви имат развити горни и долни дължини.
Интересно беше да се развият два модела или концепции, както казваме сега. След Борис Ангелушев в "Литературен фронт" постъпи художникът Иван Кьосев, който съхрани стила на големия майстор.
Марин Бодаков: Какво отличава графичния дизайн на "Култура" от останалите вестници?
Владислав Паскалев: Структурирането на информацията. Това го отличава основно. Вече десетки години "Култура" е вестник с ясно изразена графична концепция. В това отношение "Култура" е лидерът във вестникарския сектор на печатните медии. Заслугата е на Христо Градечлиев, на главните редактори, на младите художници и сътрудници, на целия екип, които с видимо желание развиха началния импулс. За отбелязване е, че тази типография има авторство, но няма аналог.
Марин Бодаков: Предполагам, че като автор на заглавката "Народна култура" сте приели трудно изпадането на определението "народна" от името на вестника.
Владислав Паскалев: А, вие знаете за тези работи! Напротив, с отпадане на "Народна" се създаде възможност заглавието да добие мощ и да се наложи видимо. "Култура" е най-едрото и забележимо вестникарско заглавие. В съвремието периодичното активиране на логото възвръща интереса към изданията.
Марин Бодаков: А сега харесвате ли си главата на вестника? Бихте ли я променили?
Владислав Паскалев: Сега бих направил друга версия на шрифта за една нощ и ще я изпратя по компютъра до сутринта. Какво толкова... Шрифтовете имат своето време, стил. Те са подвластни на модата и стила.
Марин Бодаков: Как художникът нарежда вестника, нека да влезем в подробностите.
Владислав Паскалев: Екипът подрежда вестника. Художникът е част от екипа, който следва стратегията на изданието. Въз основа на стратегията и целите, художникът създава графична концепция и затова са нужни таланти с определена насоченост. При съвременните условия концепцията трябва да осигури максимална предвидимост на графичните ситуации от прилива на информация и тяхното най-сполучливо решение. Вие добре знаете това. Бай Борис Ангелушев беше първият "истински" и подготвен.
Марин Бодаков: Всъщност, какви чувства изпитвате когато гледате книжните корици по пл. "Славейков"?
Владислав Паскалев: Във всеки случай не лоши! Например, не смятам че книгата "си отива". Според мен книгата е освободена. Колко кич!, но не бих пожелал да изчезне с вълшебната пръчица. Ще ми липсва!... Ще станем по-скучни. Книгата има невероятни резерви, за да я бъде. Нейният дизайн свиква със скоростите, но има още подражание и леност. Има издатели. Вече е между нас бъдещият издател Чипев.
Марин Бодаков: Да се върнем към "Култура" - рубриките, какво мислите за тях?
Владислав Паскалев: Рубриките?!... Е, какво толкова за рубриките... Най-често те замърсяват страниците. Рубриките са най-натруфеният графичен материал във вестниците, защото се умуват от цели редколегии, където всеки дава своя идея. Рубриките на "Култура" са добри. Ръкопис по диагонала с флумастер, който бързо се открива и разчита. Добре, но колко години вече?
Мария Славчева: Как се променяха "рамките" в графичното офомление на книгата и вестниците през последните 12 години?
Владислав Паскалев: Промените започнаха много по-рано с налагането на компютърния предпечат, но ставащото у нас днес още няма необходимата степен на завършване. Главно в промяната е начина на възприемане на продукта на графичния дизайн като цялост. Дизайнът днес е обширна, могъща територия, в която са размити различията между понятия като приложна графика, плакат, реклама, графично оформление, илюстрация... Очертава се повече от всякога общност от графични изкуства в сферата на електронните полиграфични медии. Разбира се, дължи се и на компютъра. Налага се социалното регламентиране на новата роля, която има художникът на книгата и печатните издания.
Марин Бодаков: А дали обществото е чувствително към фините разлики между отделните жанрове на графичния дизайн?
Владислав Паскалев: Обществото възприема новата ситуация и терминология като свободно пръсната практика в пространството. Очевидно обобщенията относно графичен дизайн у нас вървят със закъснение. Това се дължи и на факта, че всички са заплеснати да създават дизайн чрез компютъра и предоставяните от него възможности. Нека приемем графичния дизайн на книгата и печатните издания като графично творчество, включващо и тиражирането през печатните медии.
Марин Бодаков: А дали самите художници са чувствителни към тази формулировка?
Владислав Паскалев: Тиражът, високият тираж на отпечатаната книга е един от най-точните показатели за успеха на изданието. Високият тираж предоставя чрез книгата продукта на художника на повече читатели.
Марин Бодаков: Повечето пишещи хора са пределно грижливи към своите текстове и трудно позволяват драстична художническа намеса в хода на графичното оформление. Как ще коментирате обичайния сблъсък между автора на текста и автора на визията в едно издание?
Владислав Паскалев: Книгата е взаимност. Така съм разбрал дотук. Книгата е "нещо споделено" от човек за хората. Тя е първообраз или синоним, знак на информацията, знак на познание. Прави се от екип, за да остане във времето. Има образ, подвързия и пространство - свое си. Някой води, може да е художникът. Някой пакости!... Край книгата повече е съзиданието. Възникват и конфликти, но и те се забравят по-лесно, когато излезе Книгата.
Марин Бодаков: Къде трябва да сгреши художникът в книгата? Защото съм чувал съм как проф. Бешков казвал за рисунките на Христо Явашев, че им трябва една грешчица, за да станат изкуство...
Владислав Паскалев: Имаше такова нещо. В Академията като студент помня, че днешният Кристо беше педантичен, но малко хладен рисувач. Обучението по композиция тогава беше строго подчинено на съдържанието. Тя се съчиняваше, обсъждаше се. Амбициозен беше Христо. Какво развитие, каква воля, какъв мащаб да уловиш, да пакетираш пространството. Проф. Бешков беше точен и остър в оценката на студенти, за да им помогне и разкрепости дарованието.
Марин Бодаков: Моите приятели поети чакат на опашка пред вашата бивша студентка Яна Левиева - настояват тя да им прави книгите...
Владислав Паскалев: Е, значи Яна е успяла. Тя е силно дарование, виждал съм нейните книги, но Яна може да се реализира и с друга пластичност. Като художник на книгата, със своето творческо участие, тя изгражда понякога художествено целостта на книгата, извежда от литературната творба графична знаковост, неочаквана дори за автора на текста.
Мария Славчева: Мислите ли, че бюджетът е от голямо значение за направата на книгата? Например в "5 за 4", книгата на Яна Левиева и поета Иван Цанев (издателство "Стигмати"), не откривам сложни и скъпоструващи техники... Погледнете я и вие.
Владислав Паскалев: (с книгата в ръце)... Яна е изградила графична система, структура. Графичният материал, който попада в тази система, я разрушава и тя се превръща в различност. Редуват се спокойни с агресивни петна (страници). Превръща се в графична творба, която искаш да притежаваш. Има и други прийоми - "тайни", които използва; читателят може да не забележи, но създават желаната атмосфера. Художникът е подсказал технологията... и така, въображение е нужно и бързи рефлекси.
Разбира се, днес за повечето книги участието на художника се свежда до идеята и графичния дизайн на лицето - кориците, докато други се отварят за изображението и без да ги наречем албумни издания.
Мария Славчева: Как художникът прави една много по-особена книга, каквато е учебникът? Какво трябва да бъде съотношението между графика и текст в учебниците?
Владислав Паскалев: Изпитание и чест за художника е да участва в създаването на учебници за децата. Но той трябва да се справя и с редица хигиенни и методически изисквания. Художникът създава изображението, което днес е водещ фактор, създава графичната структура на учебника, неговата вътрешна ритмика, влага енергия. Компютърът не може да свърши някои работи. Да направиш учебник по музика е едно, а друго - учебник по металообработване. Повечето наши учебници през годините изглеждат сиви, пепеливи, децата трудно се ориентират. Невинаги печатниците са виновни. Художникът е съавтор - особено на учебниците за началния курс, където изображението е водещо. От неговата работа в голяма степен зависи обемът на изданието и неговата стойност.
Споменах, протича конкурс на Министерството на образованието и науката за създаване на нови учебници. Сега вече се надявам да се появят нови, по-хубави учебници за нашите деца.
Марин Бодаков: Май сте много подозрителен към новите технологии. Кажете ми как Интернет влияе върху графичния дизайн на книгата?
Владислав Паскалев: Не съм на "ти" с компютърните технологии. А Интернет - това е памет, познание, интелект, съвремие, вселена. Това е могъщ пулсатор. Знаете, че изобретателят на книгопечатането Йохан Гутенберг беше обявен за личност на хилядолетието. Интересно е - човекът оценява най-високо досега феномена, свързан с информацията, с общуването. Днес Интернет дава мощен пласък за развитието на книгата и печатната графика чрез глобалния обмен на образност и присъствие върху нашия монитор в дома и на работното място.
Марин Бодаков: Кои направени от вас книги днес преценявате като най-важни за себе си?
Владислав Паскалев: Книги за нашата култура и историческо наследство, класическа литература и съвременни писатели, монографии по изкуствата, детски илюстровани книги и библиотеки. Аз съм художник и на много учебници. От заглавията мога да спомена: "Българските съкровища", "Наследство на траките", "Записки по българските въстания", "Българска икона", "Български манастири", "Многотомната история на България", "Природното наследство на България", "Български приноси", както и много други.


Проф. Владислав Паскалев (1933 г.) е завършил НХА в ателието на проф. Илия Бешков. През 1989 специализира в Париж. Има медали от международни конкурси от 1976, 1978, 1980, 1981, 1985, 1987, 1989 г. Носител е на национални награди от конкурси за изкуство на книгата, шрифта, илюстрацията, монументалните изкуства. Понастоящем е ръководител на катедра "Изящни изкуства, книга и печатна графика" в НХА. Ректор на НХА от 1992 до 1995 г. Графичното му творчество е в областта на книгата, графичния дизайн, кирилския шрифт, типографията и илюстрацията. Има награди на името на Борис Ангелушев за постижения в изкуството на българската книга. Бил е главен художник на издателство "Наука и изкуство" (1974 г.) и издателство "Български художник" (1984-1990 г.).
Разговор с
проф. Владислав Паскалев