Инак

Повечето хора, когато говорят публично за култура, гледат говоренето да е трудно, за да не ги сметнат за случайни. Или поне да е различно: инак вместо иначе, сетне вместо после, сиреч вместо тоест. Въобще формата е на почит, дори да куца съдържанието, защото радиоефирът е пълен с предавания за култура, а софийската делнична програма - не чак толкова, че да осигури крайно оригинален и разнолик коментар. Кой би допуснал обаче, че зад сочно име като "За изкуството и други демони" по "Експрес" (току-що преместено от вторник в неделя от 16 ч.) се крие нещо чак толкова безцелно и даже неразговорливо?
Като изключим, че все пак уместно ползва "инак", водещият Краси Продев даже не опитва да борави с трикове, които да замаскират пустотата на цели два неподготвени часа на живо. Е, разбира се, като други самостоятелни водещи, той също си помага с въображаемо другарче, но това не стига (повечето си имат любим тонрежисьор, с когото обменят реплики в ефир, когато мисълта им затече вяло, гостът им не дойде или са обявили, че ще отговарят на обаждания, пък телефонът не звъни - въображаемото другарче изпълнява функцията на спешен събеседник до избистряне на ситуацията). В случая разполагаме с Петя, бъдеща актриса от НБУ, която като асистентката на фокусника се появява при повикване и хъмка услужливо в отговор на всякакви въпроси. Примерно водещият с мъка чете актьорския състав на "Най-грозната жена на света" и пита: "Това говори ли ти нещо?". "Ми, не." "Е, поне си искрена"; водещият говори с Георги Георгиев, директор на театър "Възраждане", и пита: "Гледала ли си някоя от постановките на този театър?", "Ми, не, но възнамерявам"; водещият се изказва по сценарий за трилърите на "Хермес" и пита: "Какви чувства предизвиква Джеймс Патерсън у тебе?". "Ми".
Извън приведените диалози, кратък разговор с момче, което рисува и прави хип-хоп, две думи за клиповете на "София-джунгла" и "От хип-хопа дъската ми хлопа", няколко претоплени новини за два-три филма и две-три книги отпреди две-три години (екшъни и трилъри, които водещият направо декларира, че не е гледал и чел), реторичен въпрос къде е ударението на Пикасо и сума парчета съвършено произволна музика, в цялото предаване не се казва нищо съществено нито на ниво анализ (такова въобще няма), нито на ниво механично изреждане на факти и събития. Защо са избрани избраните теми, защо са поканени поканените гости, кой кой е и за какво се бори, защо още заставката заявява едра претенция за някакъв интердисциплинарен подход ("портретите в ноти, музиката в щрихи, книгите в кадри" или нещо подобно), си остават въпроси, на които не само не можеш, ами ти се и отщява да отговориш. Единственото запазващо се отначало докрай любопитство е как така в седмица, в която е предпремиерата на нашумял филм като "Пианистката", предстоят концерт на италиански оперни певци в зала "България" и лекция на тема "Будизмът не е религия" в НАТФИЗ, най-новото от Цветан Тодоров вече е на книжния пазар, а в "Земята и хората" излагат платна наивисти, младежите не се сещат просто да вземат "безплатния културен гайд за София" от някое кафене и да го поразлистят, ако толкова не им се търси и разучава другояче. Пък сетне да се появят на работа и ако не умеят да са забавни, поне да са информативни.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато