Горчивата птица

Кинозвезда, ужасено предчувстваща приближаването на старостта и отлитането на славата, търси спасение от страха в платената си връзка с млад мъж. От своя страна, този "bel ami" търси спасение от същия страх, връщайки се към първата си любов. Бащата на момичето, самозабравил се богаташ и политик, обаче издевателства върху тях. Спасение няма - нито за звездата, нито за него. Пиесата на Тенеси Уилиамс, очевидно, дава достатъчно основания да се превърне ако не в традиционна психодрама, то поне в не по-малко традиционна мелодрама.
Със звезда в главната роля като Цветана Манева, с пловдивската трупа, с Асен Аврамов като композитор би трябвало по условие да се получи "звездно представление".
Но не би.
Това, което се случва под смаяния зрителски поглед, не само че не блести. В своята "звездна" претенциозност то е още по-обидно безвкусен и потискащо безпомощен опит да се превърне пиесата на Тенеси Уилиамс в мелодрама.
Цветана Манева (звездата Принцеса Космонополис), да допуснем - чувстваща горчивата театрална мизерия на тази "Сладка птица...", търси спасение в рутинирани мелодраматични жестове, клиширани интонации и пози. От своя страна, Захари Бахаров (Чанс Уейн) решава, че сега му е паднало да блесне като неин партньор в самонадеяно телесно кривене и пъчене. На него като на Шекспировия Малволио сякаш са му казали, че е достатъчно да навлече на голо евтин халат, да говори през зъби и гневно да се репчи, за да се хареса на публиката (красивата Оливия) и тя ще го признае влюбено за голям актьор. Стефан Попов (бащата на момичето Бос Финли) играе провинциален злодей като от комиксова Вазова "Геновева". И в този сюжет спасение няма. За никого. За зрителите - също. Спестен им е дори антрактът. Очевидно пиесата на Тенеси Уилиамс е само алиби за уж традиционна мелодрама, докато на сцената си играят на "винаги може и по-лошо". Усещайки явно играта, един зрител зад мен похъркваше блажен в страната на Морфей - може пък да му е кацнала на рамото "Сладката птица" на добрия театър.
"Сърдитият млад" Джон Осбърн казвал някога, че да се гледат пиесите на Тенеси Уилиамс, значи да се игнорира светът, в който живеем. Като се обърне човек към пловдивското представление, веднага разбира, че Осбърн много е сбъркал, изказвайки се явно в изблик на социален гняв. Защото в този случай му показват, че да се гледа пиеса на Тенеси Уилиамс значи не само нито за миг да не се игнорира светът, в който живеем, но и човек да закопнее да се втурне в него след представлението, игнорирайки го напълно. Ако това е била сладката идея на пловдивската горчива "Птица", постигната е.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Сладката птица на младостта от Тенеси Уилиамс, ДТ-Пловдив, режисьор Бина Харалампиева, сценография Петя Стойкова, музика Асен Аврамов. Участват Захари Бахаров, Цветана Манева, Петър Тосков, Стефан Бобадов, Стефан Попов, Анелия Ташева, Троян Гогов, Виктория Колева и др.