Сблъсък
или Неволите на полярността


Да поблъскаме заедно. Това гласи запомнящото се изречение от рекламния спот на предаването "Сблъсък" по bTV. Запомнящо се, защото е парадоксално: блъскането заедно е възможно единствено и само, ако заедността е разделена, е разбита на две половини. Така "Да поблъскаме заедно" всъщност ще рече: да се съберем, за да се разделим; и след това да се противопоставим.
"Сблъсък" е предаване, тръгнало от кабеларките. Авторите обаче са напипали формулата на успеха, въвела ги в най-атрактивната през миналата година българска телевизия: в нашето врящо, кипящо и шипящо общество, където всичко е крайност, а среда няма (българският социум прилича на геврек: всяка точка има своята диагонална другост, а по средата между двете е нищото; дупка, празнота, бездна, която ги разделя, но и събира, свързва) най-естественото състояние е сблъсъкът, противопоставянето; да се опълчиш на другия, да му се "озвериш" дори, а ако трябва, чак да прескочиш въжета на ринга, та да покажеш кой крив, кой прав, кой на булката брат (наскоро "македонският войвода" Красимир Каракачанов отправи точно такава заплаха към свой опонент от публиката). Българското е липса на среда и точно тази липса на среда употребяват Иван и Андрей, за да се настанят в нея удобно и да "ръчкат" двете опониращи си страни; пък ако едната е много мека или й личи, че притежава полемична култура, те я провокират, за да стане шоуто - факт единствено при "сблъсък", при разгорещен чак до неприличност и невъзпитаност дебат, обилстващ с обидни думи и заплахи за съд (както стори Иван Калчев, разсърден на Божидар Димитров). Целта е не консенсуса, нито разбирателството, а ексцесията, при която се размахват юмруци и разменят крясъци; шоуто е съградено на презумпцията, че сме (полярно) разделени и в тази своя разделеност сме по-склонни да се обиждаме, отколкото да намираме онези общи места, където можем да се разберем и съответно съгласим един с друг.
"Сблъсък" сочи също, че има в българския дебат едни невралгични точки, където разбирателството и съгласието са почти невъзможни, където сме склонни не да се събираме, а да се разделяме, и то кардинално. Това пролича в дебата за Македония: Божидар Димитров заедно с Красимир Каракачанов почти стигнаха до бой с Красимир Кънев и Иван Калчев: хвърчаха обиди, на устата излизаше пяна, взаимните обвинения прескачаха нивото на добрия тон и преминаваха в шумна махленска свада. Веднага след трагедията в "Индиго" отново имаше тежки моменти, Мишо Шамара дори напусна, псувайки. В същото време спорът за абортите премина мирно и тихо (Иван чак разочарован изрече: "Драги зрители, вие присъствате на шоуто за мир и любов "Сблъсък"), противопоставящите се страни в по-голяма степен дискутираха, отколкото да полемизират. Което сочи, че по въпроса за историята ние сме много по-поляризирани и раздалечени, отколкото за темите, които карат по-развитите общества да влизат в същностен дебат. И вероятно точно този факт говори за българския социум - че той е все още в процес на формиране, все още не се е случил според стандартите на една по-развита и регулирана общност. Тук все още протичат ферментации, които "разказват" нашата незрялост; "Сблъсък" е шоуто, което всяка седмица показва неволите на българската полярност.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин