Разговор с Курт Кьопрунер
- Господин Кьопрунер, защо един бизмесмен в машиностроителния бранш се захваща да пише книга за югославските войни?
- От началото на 1990 г. непрекъснато посещавам тази страна във връзка с бизнеса си, но и във връзка с частни интереси. Видях лично много неща и за още повече научих. А това, което виждах и узнавах, често радикално се различаваше от онова, което нашите медии пишеха. Това предизвика в мен недоумение и любопитство. И когато прочитах някоя особено впечатляваща публикация, опитвах се на място в разговор с хората да си изясня как действително стоят нещата. При това често трябваше да констатирам, че са представени съвсем невярно.
- Какво по-точно беше невярното, което констатирвахте на място?
- Ами например цялата черно-бяла картина, която ни сервираха медиите, това строго разпределение на добри и лоши, при което добрите бяха словенците, хърватите, мюсюлманите, албанците, а злите неизменно бяха сърбите. На тази картина не можех на място да намеря никакво потвърждение. Напротив. Неведнъж се сблъсквах със случки и събития, в които тъкмо сърбите бяха жертвата, а другите бяха злосторниците. Това се повтаряше във всички четири войни: словенската, хърватската, босненската и косовската. Тук обаче, при нас, се затвърди едно становище, което вече не допускаше никакво друго мнение и никакво нюансиране.
- Но как мислите: на незнание ли се дължеше това, на предубеждения ли или на някакъв интерес?
- Нямам еднозначен отговор. Имаше от всичко. Някои журналисти просто предварително си бяха оформили становище, а повече не знаеха, нито искаха да знаят. Наблюдавах и предразсъдъци спрямо сърбите, които при някои придобиваха едва ли не расистки характер. Имаше както глупост, така и незнание. Ала имаше и злонамереност въз основа на някакъв исторически или религиозен, или политически ресантиман.
- Смятате ли, че погледът на един бизнесмен върху развитията се различава от този на един професионален кореспондент?
- Да, естествено. За разлика от журналиста аз нямам поръчка от някоя медиа и възприемам нещата така, както ги наблюдавам. Не ми е нужно да задоволявам нечии очаквания или да се съобразявам със становища, които преди това като журналист съм защитавал в публикациите си. Освен това разполагах и с много повече време. Неведнъж съм разговарял с журналисти, изпратени в региона, които, да речем, до 6 часа трябва да са изпратили кореспонденцията си, не винаги знаят какво да напишат и набързо преписват един от друг. Десет години наблюдавам развоя на събитията, и то без никакво намерение да пиша книга за тях, това тогава и през ум не ми минаваше. Ето защо имах, за разлика от много журналисти, един, така да се каже, спокоен и непредубеден поглед.
- В книгата си никак не пестите критиката си по адрес на западните държави, особено на Австрия и Германия. Какво по-конкретно предизвиква недоволството ви?
- По този въпрос ще трябва да ви преразказвам половината книга. Връхната точка естествено е бомбардировката на НАТО срещу Сърбия и Косово през 1999 г., с която бе бомбардирано и международното право. Но грешките започнаха много по-рано, особено прибързаното признаване на Словения и Хърватия, форсирано въпреки нерешените проблеми, довели до цялата верижна реакция от насилия, за която още тогава бяха прогнозирали, че неминуемо ще последва. Друг извор на недоволството ми е съюзът между политика и медии, който много бързо се получи и роди образ, разминаващ се с фактите. Демонизираха сърбите по начин, който едва ли не целенасочено доведе до бомбардировките. Това, в което още упреквам западните политици, е крайно селективното им осъждане на престъпленията, вършени от всички.
- В книгата си между другото напомняте как през 1992 г. срещу Сърбия бяха обявени санкции заради намесата на Белград в босненския конфликт, докато срещу Загреб нямаше никакви санкции, макар че и хърватската армия воюваше в Босна. Как си обяснявате това?
- Това бе политическа манипулация, в която първа цигулка свиреха Австрия и Германия. Поводът бе експлозията на една опашка за хлюб в Сараево, за която, макар че липсваха доказателства, обвиниха сърбите. Едностранните санкции само срещу Сърбия или остатъчна Югославия бяха тежка грешка с още по-тежки последици. В случая действително се правеше политика, политика на интересите, чиито последици днес можем да ги видим на Балканите: хаос, мизерия и безперспективност за поколения напред.
- Е, добре, Западът направи грешки, но не можем ли все пак днес да кажем, че в крайна сметка въведе известен мир и ред в региона?
- Не е съвсем така. Вярно е, че сега няма всеки ден убийства, възстанови се известно спокойствие, макар че понякога човек се пита не е ли това гробищно спокойствие. Като оставим Словения, днес във всички бивши югорепублики - от Хърватия до Македония - виждаме условия за живот, които са просто обидни за човешкото достойнство. Лишена от перспективи младеж, доходи, недостатъчни дори за оцеляването на човек, огромен брой хора, бленуващи да се махнат. А като си припомним главната цел на западната политика - съхраняването или възстановяването на мултиетническото съжителство, констатираме, че тъкмо тази цел претърпя пълен провал. Косово например. Регион, в който народностите са най-стриктно разделени. Нищо подобно няма другаде по света. И не е ли странно, че в това отношение тъкмо Сърбия е страната, в която мултиетническото съжителство в най-висока степен е налице? Не, западната политика не допусна само грешки, тя е съотговорна за цялата катастрофа.
- Да хвърлим поглед напред. В Хърватия вие имате много бизнес-партньори, връзки и приятели, често пребивавате в тази страна. Не ви ли сигнализира нищо преодоляването на досегашната хърватско-сръбска ненавист и някаква готовност за сближаване, пък било и под диктата на икономическата логика?
- От доста време забелязвам и в Хърватия прогресивно охлаждане на националистическото опиянение. По-специално хърватските фирми и предприятия имат огромен интерес към възстановяване на контактите си със сръбски партньори. Този процес вече е в ход, а някои контакти не бяха прекъснати дори по време на войната. Разговарял съм с хърватски икономисти, професори по икономика, които без никакви заобикалки призовават към валутен съюз със Сърбия. Икономическите мощности на двете страни са иначе просто нежизнеспособни, двете държави са вдигнали митнически бариери помежду си, което е пълен абсурд. Бившата Югославия бе един сравнително голям пазар, който даваше простор за предприятията. А днес Хърватия разполага с пазар за около 4 милиона жители. Тогавашните предприятия имаха капацитети за пазар от 22 милиона души. Това хората от бизнеса, които по правило не са националисти, много добре разбират. И други неща дават известна надежда, но политиката продължава да крета отзад. Да се надяваме, че накрая ще си пробие път икономическият разум, макар че няма да е никак, никак лесно.
- А как стои въпросът с икономическите интереси на Запада?
- Тук трябва да правим разграничения, да не представяме нещата така, като че ли Западът е нещо цялостно. Има силно разнопосочни интереси. Нека само напомня, че Германия например на времето солово форсира признаването на Словения и Хърватия против волята на останалите западни държави. Това различие в интересите доведе и до цялата противоречива политика на Запада. Има освен това интереси от съвсем различно естество. Интересите на Америка спрямо бомбардировката може би бяха да разположи в Косово най-голямата военна база извън територията на САЩ. За всички тези интереси човек би могъл да напише отделна книга.
- И накрая: доволен ли сте от досегашното ехо, което книгата ви предизвика?
- Абсолютно. Книгата ми е от четири месеца на пазара, а първото издание вече е изчерпано. Много радостно съм изненадан и от спонтанните реакции на десетки читатели, които чрез издателството научават телефона ми и се обаждат. Що се отнася до ехото в медиите, също съм доволен. Вече се появиха десетина рецензии, макар и не в най-големите вестници. Малко ме ядосва обстоятелството, че хора, които виждаха и виждат нещата иначе от мен, сега мълчат. Но да изчакаме. Може би някои смятат за по-правилно да мълчат, отколкото с отрицателната си реакция да придадат още повече гласност на книгата ми.

Жерминал Чивиков

Жерминал Чивиков е журналист в Радио "Дойче веле".