Канадска гордост

Трудно се намира съвременен писател, така успял и пълноценно реализиран като Тимъти Финдли. Единственият автор, получил трикратно наградата на Асоциацията на канадските писатели: за роман, белетристика и драма, носител на Губернаторската награда, наградите Едгар и Чалмърс, кавалер на Ордена на Канада и на Ордена за изкуство и литература на Франция... Издава по една книга всяка година. На 70-годишна възраст, досега е написал девет романа, три сборника с разкази, три пиеси... Изглежда, че цифрата три играе важна роля в живота му. Макар че никога не е заменил най-близкия си приятел, Бил Уайтхед, с когото живее от три (!) десетилетия в почти синкретично съжителство. Както изглежда, преведеният роман на Финдли "Пилгрим" ще може да ни даде рецепта за успех в съвременното изкуство. Избързвам да кажа, че той е едно дълго, увлекателно четиво с мистичен сюжет и педантична изобразителна техника.
Във фабулата на романа "Пилгрим" Финдли не се е доверил единствено на своето творческо въображение. Той е попаднал на един любопитен случай от лекарската практика на Карл Густав Юнг, добре документирана в историята на ранната психоанализа. Оттам нататък авторът е свършил немалко работа, за да се запознае с теорията и методологията на аналитичната психология, с биографичните факти от живота и спомените на д-р Юнг, с обстановката в известната швейцарска психиатрична клиника "Бургхьолцли"... Така първото правило в търсената от нас рецепта ще се окаже прецизна смес от документално любопитство и творческо въображение. Но това е само началото. Второто правило е по-интересно: съвпадение между методологията на изследвания обект и тематично-интерпретативната нагласа, в която текстът мисли своя сюжет. Мъдрият старец е един от основните архетипи, които разглежда Юнг. В текста той се появява като мъж от началото на ХХ век, който не може да умре: неговото битие е дълга поредица от животи, започнала в най-дълбока древност. Тук вече достигаме до третото правило: истински пъстър паноптикум от любопитни исторически полулегендарни фигури. В живота на вечния Пилгрим се намесват Леонардо да Винчи и Мона Лиза, Св. Тереза и Оскар Уайлд, Гертруд Щайн и монахът Савонарола... Сюжетът напомня myse en abime: след всяка перипетия на фабулната интрига се отваря нова врата, където в нова епоха се появяват нови герои в нови пъстри костюми... По своите размери текстът напомня романите фентъзи; приликата не се изчерпва само с големината.
Всъщност това е четвъртото правило: дръзновен жанров микс от почти всички популярни форми на съвременния роман; в някакъв смисъл текст-енциклопедия на умението да се пише роман. Приказният сюжет и мистичната атмосфера на неговата интерпретация се съчетават с педантичен реализъм в изобразителните похвати. Никакви модернистични експерименти, никаква гротеска, никакво насилие върху лекотата на естетическо възприятие. Текст, който съчетава популярното знание с удоволствието да бъдеш въвлечен в продължително четиво. Рецепта, която не изглежда непостижима. И все пак къде е в българския роман?

Милена Кирова







Думи
с/у думи





Тимъти Финдли. Пилгрим. Превод от английски Марина Бояджиева. Изд. Леге Артис.
С. 2001