Отколкото какво?

Струва ми се, че за това списание ще се говори тепърва, надявам се да е така - ако появата му потъне в мълчание, това би означавало, че нашата критика на духовното не търси алтернативи, затворила се е в един език на съвременната хуманитаристика - и въпреки че точно този език търси да разгадава и определя различности, тя (както често впрочем се случва) се е отдала повече на сластното му вкусване, на лениво самозадоволяване в неговите покои, откокото...
Отколкото какво?
Авторът на тези редове доста нахално започва с нахвърляни от него на листче думи по повод намерение да начене да пише нещо за първия брой на списание "Християнство и култура"*, но (за негово извинение) той цитира листчето си именно защото то показва ограничеността на собствения му първоначален патос. "Отколкото какво" - какво трябва да прави някой с един език, в който се е затворил? Да го промени? Как? Какво трябва да правим с дома на битието си? Да го разхерметизираме? Дали наистина можем да разберем (а сетнешна работа - да опишем, а още по-сетнешна - да критикуваме) различния човек, а още повече - различния език?
Когато авторът задава тези въпроси, той има лепкавото усещане, че задава питания, вече зададени на други езици и в други епохи. Разгръщайки списанието, човек има подобно усещане: за deja vu, но не за ситуация или мисъл, а за основни връзки между човека и битието му, разказвани тук с други думи, в други изречения, водещи към други изводи. Като да разглежда плетеница за разгадаване, откриването на "вече познати" основни връзки и въпроси се появява като сладостна цел при четенето, при опита на човек да навлезе в цял един език, един нов deja vu език - на християнството, нещо повече, на православието - който като че ли не е имал място досега в съвременния български език.
Истината е, че досега, в рамките на българския, православният и съвременният езици не се срещаха. И много хора не знаехме, че могат да се срещнат изобщо. "Християнство и култура" явно има намерение да е домакин на такава среща, но списанието не предоставя неутрален терен, то по-скоро предлага един обновен, осъвременен "дом" на християнския език, в който модерният човек да влезе.
Още от оформлението (фотографии Борис Мисирков, Георги Богданов, Емил Христов, Симеон Леви; дизайн Драгомир Спасов и Симеон Леви), в което очакваната православна, християнска образност е проблематизирана, се вижда стремежът към днешните настроения, днешните проблеми, към един днешен християнски език. В заглавията от съдържанието този стремеж е подчертан: "За смислите на прошката" от Владимир Градев ("На 12 март 2000 г. Йоан Павел II изповяда сторените от Църквата през вековете грехове и помоли Бог за прошка"), "Свещеното писание - за или против монархията?" от Стефан Илчевски и "Годината на изборите. Бламирана ли е републиката в България?" от Калин Янакиев, "Християндемокрацията и Обединена Европа" от Светослав Божилов, проза от Красимир Крумов.
Текстовете обаче, в които най-ясно личи "обновлението на дома", стремежът да се разсъждава за съвременния свят по съвременному от православни позиции, са: "Глобализация на света. Глобализация на душата. Глобализация на делниците" от Калин Янакиев и "Православната църква и третото хилядолетие" от митрополит Йоан Зизиулас. В първия доц. Янакиев - в стилистиката на публичното размишление - прави един опит за анализ на съвременния свят, противопоставяйки главно "битийната" и духовната, "истинската" "възвръщаемост" на влаганото в него, вървейки - както такава стилистика изисква - от богословската и философски "висока" изразност към ниската и образна метафорична образност. И обратно. Във втория текст, беседа от края на 1999 г. пред манастирско братство, Пергамският митрополит прави един абсолютно логичен анализ на задачите, стоящи пред православието - не спестявайки минали грешки и сегашни слабости.
Списанието бе представено на конференцията "Християнство и демокрация" (вж. "Култура", бр. 4) и по всяка вероятност издаващите го имат връзка с онези среди, които търсят и засега трудно намират християндемократически политически пътища в България. Сериозното му значение обаче е в друго - да се разсъждава днес за света по християнски на български, да изяви (дали ще успее?) едно досега скрито измерение на нашия дом.
И - може би - да преподредим усета си за deja vu-тата, за постоянно задаваните въпроси по основните връзки на човека с битието.

Христо Буцев





Християнство и култура,
бр. 1, януари-март 2002. Редакционен съвет: проф. Цочо Бояджиев, Светослав Божилов, о. Николай Нешков, доц. Владимир Градев, Георги Тенев, Йорданка Пашова, Слава Янакиева, Стефан Попов. Главен редактор: доц. Калин Янакиев. Издава фондация Българска наука и култура,
цена 3 лв.