Игов си излезе
"Най-зрелите белетристически текстове" на Георги Марков трябваше да бъдат представени на 7 февруари т. г. в Унгарския културен институт. Казвам трябваше, защото премиерата на повестите "Портрет на моя двойник" и "Жените на Варшава" (ученическа библиотека на "Слово") беше изместена встрани от скандалното - според част от публиката - слово на проф. Светлозар Игов. Вместо творбите от неемигрантския период на Марков, професорът представи своето актуално мнение за политическата ситуация в България. Той обвини българската общественост, че не е намерила сили да каже нищо на убийците на писателя и добави, че не очаква това да бъде направено и от българската държава, защото "тя вовеки веков ще бъде държава на убийците".
"Днес цялата политическа сцена е създадена от криминални шайки, от марионетки, поставени от шпионите-убиийци"; "Вестник "Труд" е ченгеджийско издание"; "Симеон Сакскобургготски е доведен от бившата Държавна сигурност, лично от Кеворк Кеворкян - известен доносчик от 30 години насам"; "Димитър Иванов, Константин Чакъров, Любомир Левчев, Светлин Русев - това са имена на ченгеджии"; "Министърът Николай Василев е син на вулгарно ченге" - това твърдеше Светлозар Игов с категоричен тон пред "събралото се множество".
Повечето от хората всъщност недоумяваха каква е връзката между повестите на Марков и откровенията на Игов. Последният поясни, че Георги Марков е "един от най-важните аргументи срещу основната митология, създавана в България - шпионско-доносническата идеология на Людмила кретеноподобна Живкова."
В последвалата размяна на остри реплики между Светлозар Игов и човек от публиката, професорът каза, че самият той все още не е убит, защото: "...на тях им доставя по-голямо удоволствие да ме измъчват". Запитан защо се кара на присъстващите, Игов отговори: "Карам ви се, защото ми е забранено да преподавам българска литература и това е една от малкото аудитории, пред които мога да застана", след което напусна Унгарския културен институт. Останалите участници в събитието положиха усилия да се държат като че ли нищо не се е случило. След репликата на Емил Басат ("Слово"), че "Въпреки всички тълкувания, най-важно е да звучи живото слово", вечерта продължи с откъси от двете повести. Димитър Бочев пък цитира многократно себе си в гръмки фрази за писателя - "Георги Марков е бил осъден на живот и смърт - живот посмъртно и смърт приживе"; "Надявам се, че гибелта на Георги Марков е била потребна на нашата цивилизация както разпъването на Исус на варварите" и т. н., и т. н.
Очевидно говоренето за Георги Марков разпалва страстите и предизвиква емоционални реакции. Така пък се прави добра реклама на книгата. Дори когато поводът се използва и за да бъдат изказани лични (доказуеми и недоказуеми) хипотези.

Анахит Хачикян