От хвърчащи листа
1. Литовският ми приятел Роландас Растаускас разглежда албума "Любовни рисунки" на Петринел Гочев и възклицава: "Какво щастие е, че още правите фигуративно изкуство." Не съм свързвал усещанията си за щастие или нещастие с подобно нещо, но ясно си спомням, че преди повече от месец на откриването на изложбата в галерия "Testa" изживях нещо празнично, нещо леко като юношеска игра. Както може да се допусне, "Любовни рисунки" имат простичък мотив: бяла женска фигура обитава прегръдката на мургава мъжка. И така - в 21 варианта. А фактически в един-единствен: на спокойната, овладяна, но силна еротика; на вплитането на телата, което им придава и някакъв друг смисъл; на самодостатъчността на двойката; на затвореността на техния свят; на усещането за абсолютната взаимодопълнителност на телата... Щеше да бъде някак натрапчиво, ако не беше мекото, но ясно чувство за хумор в рисунките. В тях няма излишен свян, а просветлена увереност, че с дланите си персонажите могат да докоснат покоя и вечността. В другия, в себе си. И го правят.
2. Русенският театър е заложил на простичка формула. Избрал е пиеса като "Бившата мис на малкия град" от Мартин Макдона. В нея има теми и конфликти, които засягат зрителя, и персонажи, с които същият този зрител повече или по-малко може да се идентифицира. Поканил е режисьор като Гриша Островски, който тачи драматургичния разказ и който знае силата на точното разпределение на ролите. И наистина дуетът Татяна Лолова (Мег) и Галина Миланова (Морийн) ни кара да приемем тяхната съдба като част от нашата. Че невероятната Татяна Лолова е блестяща, че зрителят омагьосан "вкусва" всеки нейн жест, интонация, всяко движение на колкото проклетата, толкова и обяснимо наплашената Мег, че всяко пребиваване на сцената на такава голяма актриса е удоволствие за сетивата ни и т. н. - в това няма нищо ново. Но отдавна не бяхме гледали Галина Миланова в толкова богата роля, отдавна тя не ни беше напомняла за себе си такава, каквато я знаем от големите й успехи в русенския театър.
3. "Play Your Todoroff" от Маргарит Минков (пиеса фантазия по мотиви от "Змейова сватба" на П. Ю. Тодоров) дочака най-сетне своята премиера 12 години след написването й. Постави я Веселин Ранков в Учебния театър при НАТФИЗ като дипломен спектакъл на абсолвентите от IV А курс "Актьорство за драматичен театър" с художествен ръководител проф. Надежда Сейкова. Маргарит Минков беше написал текст за мюзикъл. Редица диалози биха звучали съвсем по друг начин, ако бяха изпяти. Сега спектакълът на моменти се спъва в невъзможността да преодолее тази заложена в него природа. Но дори и така младите актьори успяват в главното. Те ни убеждават в нещо достатъчно тъжно: колко често е несправедливо отложен пътят на българската пиеса до сцената.

Никола Вандов