Емблемите в журналистиката
На 9 февруари поредната сбирка на "Ничията земя" беше посветена на медиите. Говориха се умни неща за какво ли не - за обществените медии, за пазара, за държавата, за публиката и т.н. Тоест - много думи за журналистиката, почти никакви за журналиста.
Което ме върна отново към едно интервю, публикувано на 4 февруари във в. "Сега". То е озаглавено "Гърците наредиха да пусна материалите срещу Кеворк" и е с Иван Гарелов, една от т.нар. емблематични фигури в българската журналистика. В него Гарелов, след трогателно самоописание чрез писмо на своя почитателка (цялото й семейство казвало: "Тихо да чуя какво говори Иван Гарелов!"), минава към основната част на занятието. А тя е посветена на личните му сюжети с Нова телевизия и Кеворк Кеворкян - другата "емблема" на българската журналистика.
Нека накратко припомня какви бяха тези сюжети.
Миналото лято, след като Кеворкян атакува националния лиценз на Нова телевизия пред ВАС (веднага след парламентарните избори - защо ли?), в продължение на три дни от екрана на Нова телевизия самият Гарелов изля толкова помия срещу Кеворк, че чак задръсти телевизионната канализация. Веднага последва не по-малко гнусна и воняща ответна кампания на Кеворкян, разгърнала се, поради липса на лична телевизия, по страниците на вестниците. Думите, които двете "емблеми" си размениха, прехвърлиха всякакви (дори български) граници на приличие. Беше срамно да се четат, камо ли да се произнасят на глас.
След тази показна "журналистическа" акция настъпи лятно затишие. През септември обаче гръцкият собственик на Нова телевизия Кириаку безцеремонно, без всякакво предизвестие, изхвърли Гарелов на улицата. Жестът беше толкова брутален, че и у скептичните към Гареловата журналистика трепна струна на съчувствие. А и ренесансът на фигурата "Кеворкян" за посветените означаваше само едно - завръщане към интригантството, подлите удари в гръб, сивото кардиналство, тайните сговори - и всичко това от едни тъмни подмоли, в които не знаеш какви чудовища се въдят. Но Кеворкян е друга тема, за която (констатирам с прискърбие) тепърва ще имаме достатъчно поводи да говорим.
Та на тези случки е посветено интервюто на Гарелов, в което той съобщава две неща: първо, че двамата с Кеворкян имат различни характери, но нямат личен конфликт; и второ, че атаката срещу Кеворк е поръчана от гърците ("...по нареждане на собствениците от Гърция аз трябваше да изложа някои тези, които ми бяха продиктувани, независимо от това дали ги одобрявам или не ги одобрявам").
След фактологичната страна следват жалбите на Гарелов: "...в конкретния случай бях, така да се каже, употребен и захвърлен"; "бях възмутен от самата подлост, от самото предателство"; "самият Кириаку се оказа човек, който не постъпи достойно".
Да, не е постъпил достойно въпросният Кириаку. Но как другояче да постъпи, след като насреща си има абсолютно отсъствие на достойнство. Как да не бъде Гарелов "употребен и захвърлен", след като собственият му разказ доказва, че и за секунда не се е съпротивил на подобна употреба. Напротив, с видимо удоволствие и юношеско рвение изпълни мръсната поръчка. И не за пръв път. Много поръчки на всевъзможни власти е изпълнявал Гарелов в държавната телевизия. Само че, за разлика от държавата, Кириаку е частник и е в правото си тутакси да се освобождава от ненужните вещи.
Разбира се, целта на Гареловото откровение (а всъщност самоизобличение) е една - да стигне до Кеворкян неговото разкаяние, та белким не му попречи да се върне в националната телевизия. Защото, както пак той съобщава: "ако се върна към телевизионната журналистика, аз вече ще я правя по нов начин. Аз съм готов за едно ново начало." Хубаво е човек да живее с илюзията за "ново начало" (стига да е искрен), само че биографията тежи. Особено в журналистиката. За нея са най-валидни думите на Пушкин: "Чест се пази от младини!"...
Едва ли щях да се занимавам с това интервю, ако в неделния си брой в. "Труд" вече не поде същинската кампания за връщането на Гарелов в националната телевизия. Първо в авторски текст е заповядано: "Върнете личностите в БНТ"; а до него в редакционна бележка "Труд" пита: "Кой ще създава таланти". За да си отговори веднага сам - ами Гарелов, разбира се. Аргументацията и на двата текста е изключителна. Първият съобщава наблюдението си, че "Днес носталгията на зрителите към Гареловата журналистика е видима" (интересно къде точно е видима?), за да го подпре с риторическото питане: "Но можем ли да си представим CNN например без Лари Кинг". Вторият, редакционният, цепи направо: "Защо перфектен журналист като него [Гарелов] е пресаташе на Здравната каса? Не е ли това обида за професията?"; и на финала: "кой ще създаде бъдещите [таланти]?". Проблемът с бъдещите таланти несъмнено е важен. Но едва ли точно Гарелов, уважаеми колеги от "Труд", трябва да е техният ментор. И пример. На какво ще ги учи той тези бъдещи таланти? На безропотен комформизъм, на меркантилност и клиентелизъм, на политически бартери?... Или и на тях ще съобщи, че е готов за "ново начало"? Обида за професията е не че Гарелов си почива в Здравната каса. А че тези две одиозни фигури - Кеворкян и Гарелов - продължават да се лансират като "емблеми" на българската журналистика.
С такива емблеми - такава медийна ситуация. И такава среда. (Това, последното, е вече реплика към разговора за медиите, с който започнах.)

Копринка Червенкова