Скъпи проект Нова публичност,
Налага се така да се обръщаме към вас поради липсата на персонален подпис под вашето любезно писмо. Всъщност, "Култура" си позволи най-приятелски (мъ-ъ-ъ-нички) забележки към конкретния съставител на конкретния сборник (той, ако се не лъжем, все още ползва лично име, не "проектно" название); вие обаче решихте институционално да опровергаете плахите ни претенции. Това ни принуждава да кажем допълнително няколко думи по същество.
Нека и ние започнем от втората си претенция.
Продължаваме да твърдим, че тематичните ядра, предложени от съставителя, не са маловажни, но това съвсем не означава, че са се превърнали в дебат. Едва ли е нужно точно на вас да обясняваме, че механичното събиране на няколко текста, посветени на една и съща тема, не означава дебат. И за да бъдем по-конкретни, ще трябва да кажем, че тази констатация е валидна както за ядрото "Европа", така и за "Университетът и висшето образование". Не че текстовете в голямата си част не са важни. Засега обаче те (особено свързаните с първата тема) се разгръщат предимно в конюктурни контексти, които ги удържат по-скоро в афирмативно-констативно, отколкото в проблематизиращо състояние. Така мислим ние.
Колкото до първата ни бележка - към присъствието на ежедневната преса в този сборник - продължаваме да настояваме на нея. Защото целта на проекта "Нова публичност", ако се не лъжем, беше не да гради мостове с жълтия печат, а да докаже, че има и друг, нежълт печат, макар и нискотиражен.
Допускаме, че компромисът е направен заради някои престижни имена, предпочели тиражната преса пред културната периодика; допускаме дори, че през годините собствената ви идея е еволюирала - не на последно място заради намеса на други аргументи и причини. Само че, молим ви, не крийте тези други аргументи зад обвинения в елитаризъм или в "културно строителство" на нови китайски стени. Иначе ще си въобразим разни работи - например това, че активното включване на ежедневната преса в сборника странно съвпада с намерението за затваряне на проекта, тоест потвърждава неговата изчерпаност. Или друго - че този (в една институция) изчерпан проект, ще се появи "под вънкашност чужда и под име ново" в друга институция. За да заживее втори, по-добър и по-спокоен живот. И без съжителствата, които така енергично ни препоръчвате. Впрочем, съжителствата наистина са полезни, стига човек да знае как максимално да ги употреби. Вие май че знаете. Ние, надяваме се, също ще се научим.

Ваша Култура

P.S. Забравихме да ви отговорим на питанета за "Капитал". Не, не го слагаме в ежедневната преса, защото, поне засега, той е седмичник.