Лесно ли се съди
държавен глава?
- Професор Де Ваарт, изненада ли Ви решението на Трибунала да обедини разделените първоначално процеси срещу Милошевич?
- Донякъде съм изненадан. Аргументът на Трибунала в първа инстанция гласеше, че става дума за различни дела; и че въпросът за ролята на бившия югопрезидент в Косово, от една страна, и въпросът за Босна и Херцеговина и Хърватия, от друга, не могат да бъдат приравнявани. Дори само поради простата причина, че за събитията в Босна носеха отговорност тамошните президенти, докато ролята на Милошевич - което бе признато и в Дейтънските споразумения - беше преценена от САЩ и други страни като по-скоро положителна. За разлика от Рамбуйе, където на Милошевич бе потърсена отговорност за действията му в Косово. Разликите между тези ситуации, според мен, оправдаха първоначалното решение, че не става дума за едно дело. Сега прокурорът на Трибунала във втора инстанция успя да убеди апелативната камара да каже: да, става дума за едно цяло, за бившата Югославия, и можем да обединим процесите. Това, според мен, е възможно само ако обединяването проличи и в цялостния подход по време на процеса, който по принцип не би трябвало да започва само с Косово, а да отлага чак за април или дори по-късно разпита на свидетелите за Босна и Хърватия. С други думи, Трибуналът сега вероятно ще заяви следното: "Ние искахме разделени процеси, но сега ни се възлага да започнем на 12 февруари; ние не бяхме съгласни, но решението на апелативната камара ни изненада. И тъй като всичко вече достатъчно се проточи, сега решаваме да се заемем с цялостното дело едва когато всичко по него ни е поднесено. Нека прокурорът започне "тренировките" за привеждането на доказателства."
- Милошевич не признава Трибунала, смята го за "нелегален". Има обаче и редица сериозни експерти, които смятат, че легитимността на Трибунала е в някои отношения съмнителна.
- Разбирам тази критика, всъщност и аз бях на това мнение. И макар че този въпрос сега е като че ли отпратен в архива, от юридическа гледна точка, според мен, все още са възможни сериозни възражения. Човек може да се запита дали орган като Съвета за сигурност, натоварен с поддържането на сигурността и публичния ред, може да се бърка в правораздаването и по този начин да създава ситуация, при която отделни граждани могат да бъдат отнемани от съда в собствените им държави, за да бъдат изправени пред международен трибунал, без самите те или държавата, към която принадлежат, да могат да поставят под въпрос пред компетентен юридически орган решението на Съвета за сигурност. С други думи, по-добре щеше да бъде, ако още в началото, когато се заговори за легитимността на Трибунала, този въпрос беше внесен в Международния съд, който е надзорник на правомерността на решенията на ООН и най-важен юридически съветник на световната организация. Юристът Михаил Владимиров, който в момента е в състава на назначения от Трибунала консултативен орган "Приятели на съда", по време на процеса срещу Тадич повдигна този въпрос, оспорвайки легитимността на Трибунала. Ала Трибуналът тогава реши да приложи трика на барон Мюнхаузен, като сам се хване за перчема и се измъкне от блатото, от юридическото блато. Трибуналът просто декларира: да, легитимни сме. Що се отнася до Международния съд, той може само да дава препоръки на ООН и да урежда разногласията между държави, ала не и да води наказателни дела. Според мен тогава беше моментът да се даде на Югославия правото да внесе посредством консултативна или арбитражна процедура в Международния съд въпроса, има ли Съветът за сигурност въз основа на Устава на ООН компетентността да създава помощен орган и да му възлага съденето на отделни лица. На този въпрос не бе даден юридически отговор. Сега можем да кажем, че Общото събрание на ООН впоследствие санкционира донякъде решението на Съвета за сигурност, но забележителното при това е, че след Руанда никой вече не говори за следващ, импровизиран ad hoc, трибунал за някоя африканска държава, за Афганистан или за която и да е страна. Сега решението на тези въпроси се очаква от предстоящия Постоянен международен наказателен съд, който скоро ще бъде учреден в Хага. В сравнение с Югославския трибунал обаче Постоянният наказателен съд е съвсем друга работа. Трибуналът за Югославия, въз основа на параграф седми от решението на Съвета за сигурност, се смята за нещо като наддържавен орган, който може да задължава отделните държави, докато Постоянният наказателен съд на базата на Устава на ООН е междудържавен орган, който не може да се поставя над държавите, а е зависим от тяхното сътрудничество, при което националните парламенти имат право на контрол - могат да решат дали да дадат или да откажат на държавата компетенцията да признае правния авторитет на Постоянния наказателен съд. Това е то демокрация, и това е правилният път.
- Тук обаче възниква проблем със САЩ, които очевидно нямат интерес към въпросния Постоянен наказателен съд на ООН.
- Да, това е вярно. И тъкмо то прави още по-странен натискът на САЩ за създаването, че и за продължаване на Хагския трибунал. Очевидно САЩ смятат, че като инсталират чрез Съвета за сигурност ad hoc трибунали, те никога не биха се обърнали срещу американските интереси, докато един Международен наказателен съд пряко или косвено може да стори това. А тъкмо това американците не искат да допуснат.
- САЩ държат на суверенитета си.
- Да, но същевременно за суверенитета на други държави пет пари не дават. Особено на тези, които наричат "гангстерски".
- Така или иначе, макар и с тези родилни петна, Трибуналът продължава да действа, а Милошевич е решил сам да се защитава. Това предимства ли му носи, или недостатъци?
- Зависи. Ако беше поканил добри юристи да защитават интересите му, сиреч ако си беше назначил адвокати, може би щеше да има по-добри шансове да опровергае някои обвинения и да се оттърве с по-леко наказание. От позицията си на бивш държавен глава обаче Милошевич вероятно ще продължи да отстоява невиновността си, оспорвайки легитимността на Трибунала. По този начин той казва: "Аз сам ще водя защитата си, защото ако наема адвокати, ще се призная за обвиняем. Аз обаче отказвам да се призная за обвиняем, защото не признавам Трибунала. Ето защо оставам на тази позиция, за да вляза с нея може би в историята като осъден президент, но като президент с вдигната глава."
- Добре, Милошевич иска сам да се защитава, но ето че имаме явлението "Amici curiae" или "Приятели на съда". Що за орган е това?
- Тъй като не иска адвокати, съдията е изправен пред проблема всичко, което прокурорът сложи на масата, да остане без възражения. Милошевич вероятно ще откаже да опровергава обвиненията на прокурора, защото не признава Трибунала, а няма и адвокати, които да сторят това от негово име. Съдиите следователно ще видят само едната страна на медала. Те могат, разбира се, да задават въпроси на обвиняемия, но Милошевич вероятно ще откаже да отговаря, като прати съдиите по дяволите с аргумента, че не ги признава. Ето защо съдиите се нуждаят от помощ, за да могат да притиснат прокурора. Прокурорът искаше задължителни адвокати за Милошевич и до последния момент се надяваше това да стане. Трибуналът обаче не пожела и, според мен, с пълно право. Съдиите стигнаха до междинно решение, назначавайки трима юристи за нещо като свои консултанти. Както казват съдиите, тези трима "приятели на съда" имат задачата внимателно да следят обвинението и всеки път да казват: ето, господа съдии, тук прокурорът има слабо място в обвинението си, съветваме ви да не приемате това обвинение за доказано. Защото Милошевич няма да каже това. Въпросните трима "приятели на съда" ще се постараят да функционират като безплатни защитници на Милошевич, макар да не са наети от него. Така те ще дадат възможност на съдиите накрая да кажат: добре, обвиняемият ни отказа всяко сътрудничество, но въпреки това смятаме, че получихме достатъчно материал, за да произнесем справедлива присъда.
- Но кой гарантира всъщност добросъвестността на тази инстанция по отношение на обвиняемия?
- Трибуналът почива върху три стълба, негови органи са прокурор, секретар и съдии. Това внася известно объркване. Непрекъснато наблюдаваме при подготовката на този процес, а и при текущите дела, недопустими неща. Прокурорът създава пред външния свят впечатлението, че той, в случая госпожа Дел Понте, е сложил Трибунала в малкото си джобче. Дел Понте се държи така, като че ли Трибуналът послушно върши каквото каже тя. За прокурор - едно недопустимо поведение. Съдиите обаче за разлика от нея досега са произнасяли сравнително независими присъди, дори веднъж във втора инстанция за трима души произнесоха оправдателна присъда. Начинът, по който съдиите боравят с обвинителния материал, по мое впечатление сигнализира за значителна независимост и гаранции за обвиняемия. А че по новините непрекъснато виждаме прокурора да разиграва своето шоу - това хвърля сянка върху авторитета на Трибунала. В бъдещия Постоянен наказателен съд тази работа ще бъде съвсем по друг начин уредена.
- Иначе казано, критиката, че Трибуналът функционира като политически инструмент, се отнася преди всичко до функционирането на прокурора.
- Да, но това може да се каже и за самата ООН или по-точно за Съвета за сигурност, който роди това недоносче. В смисъл, че Съветът за сигурност и по-точно генералният секретар, който навремето внесе в Съвета за сигурност предложението за Трибунала, недовидя проблема. А той е свързан със създаването на независима съдебна инстанция и на съвсем отделна от нея инстанция на прокурора. В Нидерландия и в други страни, където има независима съдебна власт, е просто невъзможно прокурорът да се държи така, като че ли зад гърба му е застанал съдията. Това са ясно разграничени институции. В рамките на Трибунала обаче, особено в очите на широката публика, те са преплетени с всички последици за бъдещата практика на международното наказателно право, което още е твърде крехко.
- Как смятате, ще доведе ли Трибуналът все пак до натрупването на известен опит, който да бъде интегриран в бъдещия Постоянен наказателен съд?
- О, да, той и сега вече има достатъчен принос по въпроса, как трябва или по-скоро, как не трябва да бъдат уредени нещата в бъдеще. При учредяването на Трибунала например бе казано, че той сам ще си определя и процесуалните регламенти. Така и стана, но не е правилно. Процесуалното право е задача на законодателя. В бъдещия Постоянен международен наказателен съд например процесуалните регламенти се уреждат от съответните страни. Такъв е редът.
- А как преценявате шансовете на Милошевич?
- Зависи как ще се държат съдиите. А те - особено съдиите от европейските страни, които с майчиното си мляко са засукали идеите за независимост на правителство и на съдебна власт - добре съзнават, че в случая съдят държавен глава и че в присъдата си трябва да държат сметка за особената позиция на държавния глава. Това включва цялостния въпрос за имунитета. Те ще трябва да признаят, че това е сложен и особено труден въпрос. Държавният глава като изразител на суверенитета на дадена нация не може да бъде натоварван с вината за всичко, което е вършено в името на този суверенитет. Това означава да се зачете обстоятелството, че едно е да вменяваш вина за извършеното от някой военен или комендант на лагер, а съвсем друго - да натоварваш с тази вина държавния глава. Ако не правиш тази разлика, дори и с оглед на всичко, което Милошевич евентуално е сторил, навлизаш в големи проблеми. Нямаше ли например Милошевич като държавен глава правото да каже: в Косово трябваше да предотвратя разпадането на държавата и за целта трябваше да употребя средствата, с които разполагах. А не може ли относно ролята му в Босна и Хърватия, където предшественикът му Тито, заради единството на федерацията, съзнателно се беше погрижил да размеси народностните групи, да се каже, че Милошевич като държавен глава след разпадането на федерацията е трябвало да защитава правата на сърбите там? Това е съвсем различна отговорност от тази на армия или на войници, които, от негово име или не, са вършили престъпления. Мисля, че съдиите добре съзнават това и няма да кажат: всичко, което важеше за досегашните процеси, автоматично важи и за Милошевич. Присъдите за индивидуални престъпления или за толерирането на престъпления от страна на някой комендант не можеш автоматично да приложиш и при осъждането на държавен глава. Нещо повече. Мисля, че ако кризата в Косово се беше разразила в наши дни, същите деяния на Милошевич днес щяха да бъдат разглеждани в друга светлина. Предложението да бъде създаден трибунал заради него днес едва ли щеше да получи достатъчно подкрепа. Мисля, че щеше да има повече разбиране например за необходимостта от борба срещу тероризма; и за необходимостта един президент, с оглед на обстоятелствата, да взема "неприятни" решения за съхраняването на държавната цялост. Вижте например американското решение за бомбардирането на Афганистан, както и скорошните заплахи от подобно естество по адрес на независими суверенни държави като Ирак, Иран и пр. Освен това днес на единството на държавата се придава повече значение, отколкото на сепаратистките движения. Цялата дискусия около Югославия всъщност бе дискусия в подкрепа на сепаратистките движения за сметка на държавното единство. Дали и днес тази дискусия щеше да протече така? Силно се съмнявам.

5 февруари 2002
Хага

Жерминал Чивиков



Нидерландският експерт по международно право професор Паул де Ваарт за Хагския трибунал и проблемите му при осъждането на югославския експрезидент Слободан Милошевич