Дрехите ми маркови,
радиото ми - life style


Бе изненадващ фактът, че при минаването си по "Шанзелизе" Маргарита е облечена със същата връхна дреха, която носеше по време на бракосъчетанието на принцовете Оранж-Насау. Това обаче е логично, ако се вземе предвид, че кралицата вероятно е заминала при съпруга си в Ке направо от Амстердам, без преди това да мине през двореца Амалиенборг.
Актуални новини на сп. Ола, 10 февруари 2002 г.


Програмната схема на "Ретро радио" е отличен образец за жанра на 90-те в българската култура - Проектът. Съдържанието му е някъде между манифеста и писмото за намерения, трепетно нагодено според очакванията на читателя-меценат. Проектът е отговор, който се мъчи на всяка цена да предугади въпроса - същото важи и за програмата на "Ретро". Без преувеличение, трудно се намира по-стройна подредба на радиовреме: много и ясно учленена в блокове музика с отчетливо декларирани произход и времеви граници, максимум минутка и половина новини и бизнес вести, елегантно разхвърляни по протежение на деня, забавни рубрики от сорта на "Чуй кой говори" (истории из живота на познати личности, разказани от самите тях и подправени с нужните мелодии) или "Любими моменти от изминалото столетие", където за секунди прозвучават откъси от стари песни, партийни послания, кинопрегледи и пр. звукови икони отпреди смяната на строя. С един-единствен проблем, който е и проблемът на повечето проекти - заявката многократно превъзхожда изпълнението си.
Бедата на "Ретро" не е формата, а екстра тълкуванието, което й се дава. Голямата идея зад подбора на елементите е някаква маниакална претенция за непровинциалност с американски звезди и ивици по ръбовете и за абсолютна просветеност в областта на модерното и модното. От пяната на чужбинските хитове втора употреба изплуват уикенди с развлекателни блокове от типа "от всичко по малко, като цяло - нищо", които препускат по информацията, сякаш ги е страх да не се продънят, ако спрат върху нещо - и водещи, които четат с надъхан тон зорлем скалъпени текстове за всякаква събитийна дреб. Бедата на "Ретро" са говорените текстове, от които братчета и сестрички на Гаврош се пулят по шарените витрини със западно изложение, въртят непреводими думички из устите си и сладко примляскват на едно стъкло разстояние от Истинския Живот.
В събота и неделя от 12 до 14 часа по "Ретро" върви "Шоубиз", предаване, от което се чуват максимум безполезни новини с минимум интелигентен коментар - там непременно ще трябва да обърнете внимание, че Коко Тейлър припаднала в собствения си клуб в Чикаго и била подложена на ангиопластика. Но няма да научите коя е Коко Тейлър. Най-тежко обаче е положението с "модерните начини за прекарване на свободното време" от 14 до 17 часа в неделя, сиреч - баш life style предаването на "Ретро", анимирано от водещите от "ММ" Гути и Мартин. Заглавието му е "Точка на пречупване" и дързостта на анонса към него "180 минути адреналин" е нищо в сравнение с безочието на "три часа екстремна естетика".
Специфичното за "трите часа екстремна естетика" е, че водещите имат само първи имена (нищо, че в България това е типично за фокусниците и поп-фолк-изпълнителите), обръщат се на "ти" към Слушателя (нищо, че в България това го правят главно комунистическата пропаганда от зората на светлото бъдеще и циганчетата пред Шератон), неумело въвират скрити реклами в научно-популярни контексти и, при цялото разнообразие на съвременния свят и цялата му леснодостъпност чрез Интернет, натрапливо говорят само и единствено за Щатите като за начало, край и единствена мерна единица за душевно благоденствие. Ожалват България за отсъствието на местен еквивалент на "Големия брат", шоу, чрез което "хора в естествена среда, каквато е къщата," занимават общественото мнение. Цитират доходите на Опра Уинфри, възторгват се пред Джей Лено и сред нашенската посредственост намират утешение в телевизионни пикове на ума и творчеството като "Шоуто на Слави", "Сблъсък" и "Стани богат". Извеждат и заключения: "колкото и да не ни се иска понякога, живеем в България, а не в Париж". Но се спъват в думите и прочитат всъщност: "колкото и да не ни се иска, понякога живеем в България, а не в Париж".
С излишната нахаканост на списание "Егоист" и ускорения ритъм на телевизионния канал "ММ", но без великолепното визуално оформление, което крепи и двете, нищата словесност на "Ретро радио" кове снобски "лайф-стайл" модел, облечен в тон с MTV, но все едно идентичен с "чака-рака" близнака си в Pink+ пайети. Без критична наблюдателност, без ирония и усет за местния, оригинален и неизчерпаем като тема и вдъхновение абсурд, без самостоятелност и сили да бъде различно различен, младият екип на "Ретро" остава самоуверен бунтар без кауза - толкова далеч от метрополията на духа, колкото далеч е всяка провинция на подражанието.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато