Титаник като гемия

В "Полковникът-птица" Христо Бойчев пародираше българския път към Европа. На края на пиесата неговите "луди" тръгваха към Брюксел, надявайки се да намерят там решение на всичките си проблеми. Успехът на неговите пиеси, жонглиращи на ръба на политическата комедия и драматургията на ежедневието, се дължеше на бързия рефлекс на актуалната ситуация, на пародийното използване на всеизвестни медийни клишета, на доброто фейлетонно чувство за хумор, а също и на симпатичния им наивизъм. В последната - "Оркестър "Титаник" - сякаш има най-много наивизъм. Играта с популярни клишета от ежедневието, пародията на популярни медийни образи, е потопена от "титаник"-а на амбицията му да напише философска пиеса. Останала е символиката на пътя към Европа, но този път на нашенската пуста гара седи алегорично клошарят-българин. Всички влакове я подминават. Но той чака фокусника, който да оправи положението. И тъй като всичко се случва в неговото въображение, от един влак все пак изпада фокусник. При това самият Хари Худини. Та той им открехва тайната, че всичко е илюзия. Нашенските клошари, колкото и да се напъват да приличат на Бекетовите, са си най-обикновени типове, при това с неясен характерологичен профил. Нито чисти алегории, нито ясни характери, те са някакви изпаднали "изобщо" хора, чиито реплики навързват разговор без кой знае какъв хумор. Поне фокусите на Хари да бяха фокуси, а то и те като от цирк за начинаещи. Другояче би изглеждало представлението, ако бяха поканили Астор за ролята на Хари - поне илюзията щеше да е на ниво.
Вероятно работата по илюзията - основна тема на представлението - е оставена основно за зрителя, който да си въобрази спектакъла. Режисурата на Андрей Калудов, колкото и да "върти" кръга в зала 2 на НДК и да разпраща актьорите из залата, не "завърта" действието в жива вътрешна динамика - то е монотонно, скучно, хуморът е доста битов и плосък, а напъните за шоу са като от началото на миналия век. Най-лесно постижим е бързият ефект върху публиката с образ като мечкаря Доко (Иван Танев) - няма тв-шоу, което да е минало без вариант на този тип. Мариан Бачев се старае да придаде на фокусника живот и ефектност, но, в крайна сметка, и той остава в рамките на илюстрацията.
Спектакълът на Андрей Калудов се опитва, от една страна, с буквалност и битов хумор, да разсмива публиката, а, от друга, с тук-там "акцент" тип "жива картина", да я възвиси до философското прозрение, че всичко в този живот е илюзия, но българинът не трябва да разчита на илюзионисти. Трудно тази пиеса може да бъде наречена "Титаник" на новата ни драматургия, а още по-трудно е да се привиди в режисурата някакъв айсберг. Просто още една гемия заплува в перловската река на театралното ни ежедневие.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Оркестър "Титаник" от Христо Бойчев (по идея на Андрей Калудов), НДК, режисьор Андрей Калудов, сценография Диляна Първанова, музика Пламен Мирчев. Участват Виолета Дюлгерова, Иван Танев, Георги Златарев, Мариан Бачев и Росен Белов