Игла в петата
Откъдето и да го погледне човек, въвеждането на задължителна матура е нещо добро - и за обществото, и за държавата. В една разплута държавност все от някъде трябва да започне да се кристализира редът - употребявам думата "кристализира", защото, мисля, вече всички сме наясно, че ред не се "въвежда", нито се "установява"; такъв ред съществува кратко и се разпада. За всеки смислен държавник (порода, която рядко се среща по света) е ясно, че лекуването на държавното тяло няма нищо общо с научната хуманна медицина. Тя хвърля усилията си в лечение на заболелия орган, напълно игнорирайки системата. Докато държавничеството е лечителство по-скоро от източен тип: за да лекуваш главоболие, забиваш игла в петата...
Въвеждането на общорепубликанска матура, оценявана независимо от местните училища, едновременно ще дисциплинира и разкрепости знанието; в същото време ще йерархизира и освободи образованието. Ефектът ще е повече свобода за личността и по-силни държавни структури.
Скандално ли изглежда това твърдение?
Нека поразмислим.
Никой, струва ми се, не може да бъде срещу една независима (и в този смисъл обективна) оценка на знанията при завършване на средното образование. Всички знаем какво следва от дипломирани среднисти със знания за прогимназия.
Знанието ще се дисциплинира, в смисъл, че желаещият да премине матурата ще има пред себе си високо препятствие за прескачане, прескачането му ще предполага добро структруриране на мисленето и той ще трябва да се подготви добре, за да го премине. Но знанието ще се разкрепости, защото подготовката за преминаването на високото препятствие ще изисква критичен поглед към преподавателя и материята, разширяване на кръгозора и излизане от полето на преподаваното. Това разкрепостяване ще е особено необходимо в слаби гимназии и при слаби преподаватели.
Йерархизирането на образованието на: а) завършили средно образование без матура; б) положили матура; в) завършили Висше училище създава по-ясна и по-лесна за "ползване" "структура на образоваността" в държавата. По парадоксален (на пръв поглед) начин тази структурираност ще освободи тези, които не искат (не биха могли) да се включат в нея. Те ще могат (психологически) свободно да търсят знание извън нейните изисквания, едно свободно знание, на което да търсят признание от обществото, но не през държавната "структура на образоваността".
Защото колкото по-ясно е очертано полето за действие, толкова повече свобода има личността.
Без съмнение, след достатъчен период от време, въвеждането на матурата като цяло ще се отрази на компетентността, а оттам и на здравината на държавните структури.
Мисля, че в рамките на малкото място успях да нахвърлям доказателства за изказаното по-горе твърдение.
Въвеждането на задължителната матура, обаче, може да има много по-важни следствия. В началото то ще удари по некачественото средно образование. С едно независимо и анонимно оценяване на матурата ще се изявят достойнствата и недостатъците на различните гимназии и учители. Ще последват промени в университетите - кой, положил толкова усилия за зрелостен изпит, ще се запише в съмнителен университет? Ще отпадат некадърни учители, доценти и професори, ще се търсят знаещи и можещи. Така около едно, на пръв поглед, невинно министерско решение за матура ще се наслагват следствия, ще се създават нови правила, ще изкристализирва нов ред.
През миналата седмица френските медии съобщиха за съществуването на 12% неграмотни във Франция. Не мога да цитирам статистика за България, тук цифрата е може би по-голяма и се увеличава ежедневно. Мога да изразя обаче всеобщото убеждение, че другата, скритата полу-неграмотност - на тези, които, знаейки да четат, не четат, които не полагат усилия за повишаване на квалификацията си, които са затънали в блатото на умствената посредственост - е огромен процент. Именно количеството на полу-неграмотните поражда разплутостта на държавата и застрашава самото й съществуване.
А лечението може да е само "игла в петата".

Христо Буцев

P.S. Моля гореказаното да не се тълкува като въздигане на министър Атанасов в "смислен държавник", това би било прекалено изхвърляне.

Хр.Б.