Всичко започна с една лъжа

Зависи. Може да си нямаш политически затворници, да си имаш опозиция и редовно да си провеждаш избори, но пак да си диктатор. Така е, като не си знаеш приятелите и преди всичко като не им се отваряш. "Диктаторът" впрочем е класификация за делнична употреба, среща се и вариантът "белградският деспот". Естествено, че все някак си ще го осъдят на доживотен затвор бившия сръбски и югославски държавен глава, макар че няма да му е лесно на Трибунала, та оптимистите очакват справедливата му присъда чак след две години, а реалистите - след три пъти по две. Затова пък медиите на явлението "международна общност" отдавна сe произнесоха по въпроса и сега, в чест на празника, само препотвърдиха присъдата си срещу "касапина на Балканите", "сръбския фюрер" или просто "сърбина". "Der Serbenfuhrer" и "der Serbe": в немскоезичната преса двата термина издават живия афинитет на печатния орган към Романтиката на Хердер, ала австрийците явно предпочитат Барока. "Едни го наричат 'касапина на Балканите', други го сравняват дори с Адолф Хитлер" - информира за всеки случай на 12 февруари достолепният виенски всекидневник "Ди Пресе" читателите си, за да не остане някой от тях в неведение кого на този ден в слънчевата и ветровита Хага са изправили пред съда на човечеството. Понятна загриженост, ала излишна, както проличава от читателските реакции под интернет изданието на въпросната статия. "Какво толкова се церемонят с този масов убиец? Куршум в главата - и край. Всеки знае каква марксическа свиня е" - отрежда в коментара си под статията един нетърпелив анонимник. Останалите са по-умерени. "Когато извади най-после на бял свят и интригите около убийството на Франц Фердинанд, чак тогава вероятно ще му дойде краят на този процес" - прогнозира осененият с будно чувство за историческа справедлимост Петер Майер, като с препратка към актуалната действителност напомня: "А когато през 1914 година Австрия призова гангстерската държава Сърбия да й предаде терористите, от Съединените щати и от европейските демокрации нищо друго не чухме, освен че ни обявяват война". Някой си Е. St. пък се възмущава от някой си идиот на австрийската дипломация, който лансирал предложението диктаторът след представлението си в Хага да излежава доживотната си присъда в австрийски затвор: "На нас тук в Австрия - пише E.St. - не ни е притрябало място за поклонение на разни откачени православянски сърби!".
В "Ди Пресе", казват, писали на времето си Хуго фон Хофманстал и Стефан Цвайг. Срещат се обаче и особено извисени в правната етика коментатори, които допускат ужасяващата мисъл хагското правосъдие катастрофално да се провали с някоя оправдателна присъда за касапина поради липсата на достатъчно доказателства за кланетата му. "Берлинер Цайтунг" например напомня за една съществена разлика между изпеченото сръбско фюрерство и дилетантските нацисти: "За разлика от нацистите, които всичко записваха, сръбското ръководство съзнателно избягваше да оставя доказателства на хартия". При това диктаторът с присъщата си наглост още в първото си изявление пред Трибунала декларативно се оплака, че заедно с процеса в залата прокурорката Карла дел Понте била повела в медиите и друг един процес срещу него по законите на някой си Чарлз Линч, но съдията Ричард Мей право в очите му каза, че няма такова нещо.
Два дни досущ балкански свинкс мълча диктаторът. И на третия проговори. Проговори, и при това на буквално същия език, на който преди него обвинението два дни угощаваше съдиите: фотография след фотография на зверски разкъсани тела и изпепелени къщи, ала сега все дело на хуманитарните бомбардировачи на НАТО, вместо на сръбските агресори. Убити деца? Ето. Убити жени? Ето. Изтърбушени къщи? Ето, ето, ето... Във възмутителния си плагиат диктаторът дори не се посвени, и той като обвинението, да започне с един документален филм, който миналата година омаскари няколко германски и натовски политици с обвинения в какви ли не манипулации и лъжи около хуманитарната катастрофа в Косово.
"Всичко започна с една лъжа" - така двама германски документалисти бяха озаглавили филма си, който миналата година внесе от ден до пладне известен смут в политическата кошара в Берлин. И тъкмо филм с подобно заглавие имаше наглостта да инструментализира диктаторът за смешния си опит да отклони вниманието от собствените си престъпления, които са и ще си останат единствена тема на Трибунала. Окуражен от непонятната въздържаност на съдията Ричард Мей, който досега, отклони ли се от темата, все изключваше микрофона му, диктаторът си позволи цели четири часа да обвинява Алианса в буквално всички престъпления, за които той, а не Алиансът, е изправен да отговаря. Ето защо от вчера диктаторът придоби в пресата ново название, а именно "демагогът". Защото може да са ти верни всички фотографии на избити от бомбите деца и жени, може да е вярно, че бомбите на НАТО избиха 2500 цивилни граждани, може да е вярно, че избиването на цивилни граждани под формата на хуманитарна интервенция е престъпление, и пак да си демагог. Зависи.

Жерминал Чивиков


Коментарни бележки на фона на процеса срещу Милошевич.