Втората маса
СУ "Кл. Охридски" и Центърът за култура и дебат "Червената къща" проведоха втората от трите планирани национални кръгли маси по проекта "Технологичен парк Култура". Ако първата кръгла маса засягаше механизмите за финансиране на културата и в нея участваха представители на култури институции от различните видове изкуства (вж. "Култура", бр. 1 от т. г.), то на втората бяха поканени представители на бизнеса. Темата и втория път звучеше тежко: "Вземането на културно-политически решения в България: възможности за участие", присъствието на бизнеса обаче беше съвсем олекотено и се свеждаше до това на Румен Драганов, председател на Националния съвет по туризъм. Бяха дошли, разбира се, хора от т.нар. междинни браншове - шефове на печатници, книжарници и т.н.
Както и на първата кръгла маса, доц. Емил Марков и ас. Иван Кабаков резюмираха правните проблеми в областта на културата, а д-р Биляна Томова икономическите. Накратко набелязвам част от споменатото, както и възникналите по-късно в дискусията предложения. Първо, прекалено тясно фиксираните условия, при които дарителите биха получили данъчни облекчения (само ако спонсорират юридически лица с нестопанска цел; или - ако отпускат стипендии - то само за учащи се в учебни заведения на бюджетна издръжка). Ако дарението не отговаря на ограниченията, то дарителят трябва да плати 25% данък (също като за представителни или социални разходи). В повечето случаи е по-рентабилно просто да се плати данък печалба. Или пък ограничението хора, които са само на трудов договор, да нямат право да правят дарения. Автоматически отпада възможността работещите в някое голямо предприятие да спонсорират избран от тях културен институт. Второ, ДДС, който със своите 20% е доста висок дори за европейските стандарти. Предложенията там са да има междинни ставки, както и по-нисък или пък доброволен праг за регистрация по ДДС, което дава право на данъчен кредит. (В момента по ДДС имат право да се регистрират само предприятия с голям оборот, обикновено непостижим за културните институции.) Трето, многогодишните дарения да се умножават по определен коефициент, който увеличава данъчното облекчение. Споменато беше, че у нас данъчната политика е такава, че засяга най-много хората със средни доходи (Най-бедните не се облагат, при най-богатите данъкът не е прогресивен.) Това означава, че дарения би трябвало да се очакват от малкия и средния бизнес, а както е известно, точно този вид бизнес е най-силно изложен на произволите на прехода. Имаше и съвсем конкретни предложения за обвързване на лицензите за хазарта и за електронните игри с отчисления за културата. Четвърто, невъзможността на дарителите да контролират използването на средствата си. Пето, нееднократно обсъжданата тема за учредяването на различни, включително и частни фондове за култура, както и делегирането от МК на правата за разпределение на бюджетните средства.
Интерес предизвика предложението на Румен Драганов (който се превърна в звездата на срещата) да се изготви консолидиран баланс. Това значи да се изчисли какъв точно е процентът на културата от брутния вътрешен продукт. Според него той съвсем не е толкова незначителен, защото в него биха влезли и търговските дейности, свързани с културата. Г-н Драганов твърдеше, че преди 7-8 години в организацията на туристическия бранш е царял същият хаос, както сега в културния. Но... 5-6 туристически асоциации се обединили, поискали от зам.-финансовия министър и от БНБ изготвянето на такъв баланс (в който влизат не само приходите и разходите от хотелиерство, но и от обменните бюра, таксиметровите услуги и т.н.). Сега съвсем точно се знае какъв е делът на туризма в БВП, а освен това обединението на асоциациите се е разраснало до Национален съвет по туризма. Той няма изпълнителни функции, но на обсъжданията му присъстват важни фигури от изпълнителната власт, което осигурява "чуваемост" за проблемите на бранша. Второто предложение на г-н Драганов беше пълна "инвентаризация", т.е. изискване (от МК) на много точни отчети за приходите и разходите на културните институции, за дела в тях на алтернативните, недържавните форми на финансиране; оценяване на паметниците на културата и отчет на приходите и разходите от страничните дейности, свързани с тях. Т.е., казва г-н Драганов, трябва да знаем с какво разполагаме, за да можем да вземем правилно мениджърско решение. Той предположи, че в бранша не съществуват добри механизми за контрол над харченето и че парите от държавата изтичат в отделни лица, които го представят, било чрез личните си връзки или добрата си медийна политика. (Политиката за разпределение на МК беше разкритикувана и от други участници, само че заради принципа "на всички, но по малко".) Третото предложение на г-н Драганов беше обвързването на културата с туризма. Това изисква например много по-ранно предварително планиране на творческата дейност (в момента невъзможно, при положение, че театрите работят с неутвърден бюджет за предходната година и по още куп други причини), а освен това засяга и твърде спорния въпрос за отдаването под концесия на паметниците на културата.
Изнесена беше много статистика, между другото и това, че в европейските страни културата се финансира 90% от държавата и 10% от други източници, докато при нас цифрите са обратни (което би предположило абсурдния извод, че имаме цветущ бизнес). Радослав Спасов обвини участниците, че отново се опитват да централизират всичко в МК, а то пък беше обвинено (за пореден път), че няма национална стратегия за развитие на културата. За мен любопитна беше статистиката на Росица Аркова (МК), според която миналата година от 178 млн. лв., отпуснати за култура, МК е разпределило само 23%; общините обаче 32%; за останалите проценти не беше споменато.
Участниците се обединиха около необходимостта за (предстоящите) промени в 5-те съществуващи закона в културната област, но бяха изправени пред нелеката задача да намерят начин сами да обмислят и формулират тези промени.
Завършвам с казанато (отново) от Румен Драганов, че "лошото законодателство е само добро извинение" за бизнеса, който, ако иска, "може да намери поне десет начина да финансира културата". Вероятно лекомислено изказване, но звучеше като от човек с опит.

Ирина Илиева