Дания на Бурнонвил
На сцената на Националната опера и балет, след повече от десетгодишна пауза, се появи възстановката на безсмъртния шедьовър на Август Бурнонвил "Силфида". За осъществяването на "Силфида" бе поканена Дина Бьорн - един от най-авторитетните познавачи на стила "Бурнонвил".
Кариерата на Дина Бьорн е свързана най-вече с Датския кралски балет, където постъпва през 1964 г., а от 1966 г. става негова солистка. През 1968 г. Дина Бьорн е сред лауреатите - бронзов медал - на Варненския международен балетен конкурс, като й се присъжда и специалната награда за артистичност. Като балерина тя танцува в целия репертоар на националната трупа на Дания. Най-запомнящите се нейни превъплъщения са в "Силфида" и "Лешникотрошачката". От 1985 до 1988 г. Дина Бьорн преподава в училището на Кралския датски балет. Понастоящем е художествен ръководител на Норвежкия национален балет, а от следващия сезон ще оглави Финландския национален балет. От 1997 г. Дина Бьорн преподава в Международната лятна балетна академия във Варна - стил "Бурнонвил", а през 1998 и 2000 г. е сред членовете на международното жури на Варненския балетен конкурс.
Заедно с Дина Бьорн за репетитор бе поканен и френският балетист Ерик Вюде. Той е възпитаник на Парижката консерватория. Веднага след завършването си получава предложение за Осло. Остава там и свързва изцяло с Норвегия професионалната си реализация. Най-големите му актьорски постижения са в сферата на съвременната балетна класика - постановките на хореографи като Руди ван Данциг и Иржи Килиан. "Моят шанс са хореографите, с които съм работил" - казва Ерик за себе си.
Досегашната представа за България и на Дина Бьорн, и на Ерик Вюдес се е изчерпвала единствено с Варна. И двамата са в София за първи път. За осъществяването на разговора с тях дължа специална благодарност на един от участниците в "Силфида" - Калоян Бояджиев, за превода и за съпричастието.


- Госпожо Бьорн, вие сте имала интересната възможност да видите България веднъж през 1968 г. и втори път след 1997 г. - забелязахте ли промени?
Дина Бьорн:При първото ми идване бях състезател и нямах очи за нищо друго, освен представянето си и класирането. Тогава не видях почти нищо от Варна. Спомням си само очарованието на Летния театър. Може би звучи парадоксално, но когато дойдох тридесет години по-късно в качеството си на преподавател и член на журито, нямах база за сравнение, защото нямах почти никакви спомени от първото си идване. Направи ми обаче впечатление фактът, че атмосферата се бе съхранила през изминалите години. Същите вълнения, очаквания, надежди.. .
За пръв път съм в София - тя си носи ритъма на големия град, на столицата, усеща се, че е сърцето на България, докато Варна е далеч по-романтична.
- Как се осъществи настоящото ви идване за възстановяването на балета "Силфида" на сцената на националната опера и балет?
Дина Бьорн: Дойдох по покана на директора на балета Мария Илиева. Приех с удоволствие нейната покана, защото с България ме свързват най-хубави преживявания и от Варненския конкурс съм с много добри впечатления от българските балетни изпълнители.
Ерик Вюде:Аз в момента лекувам травма, затова с радост приех поканата на Маша Илиева да водя балетните класове, защото чувствах необходимост от промяна. Ще призная, че в България дебютирам като репетитор и за мен това е вълнуващо.
- Какви са впечатленията ви от работата ви с балета на Софийската опера?
Дина Бьорн: Всички работиха усърдно. В трупата има много добри танцьори, но това, което особено ме впечатли, е актьорското майсторство на изпълнителите. Вярното пресъздаване на характерите, владеенето на пантомимата са много важни за спектаклите на Бурнонвил, а тези неща са трудни за преподаване. В това отношение нямах никакви проблеми с артистите. Щастлива съм, че не аз определям съставите, защото искрено бих се затруднила. Всички са еднакво добри като майсторство и същевременно са неповторими и различни в актьорската си интерпретация.
Ерик Вюде: Танцьорите са с добра външност, притежават съчетанието между сила и техничност с хубави и изразителни ръце. Прави впечатление известна разнородност във възможностите на трупата, особено при мъжете, която според мен е причинена от разликите във възрастта. Трудно е за един танцьор да изглежда добре след четиридесетгодишна възраст.
Дина Бьорн: В Скандинавия сме свикнали с този проблем - съжителството на различни възрасти.
- Без да искате, засегнахте една от най-болезнените теми в нашия балетен живот - пенсионирането. Как е решен този въпрос в скандинавските страни?
Дина Бьорн: Навършените години за пенсиониране са четиридесет. Освен това в Дания се поддържа целият репертоар на Бурнонвил, а в тези спектакли има много роли за възрастни танцьори. Те не могат да се изпълняват от млади артисти, защото трябва да изглеждат истински. Като че ли самият Бурнонвил далеч преди нас е търсел начини за "трудоустрояването" на възрастните танцьори.
- Предишната постановка на "Силфида" бе осъществена от Ирина Колпакова с екип на Маринския театър в Петербург. Съществуват ли различия в редакциите и създадоха ли те неудобства?
Дина Бьорн: За мое облекчение почти никой не помни предишната редакция. Разлики в стъпките, комбинациите и порядъка почти няма, те са повече в детайлите - корпусите, ръцете. Има различия и в разчитането на музиката, в ритъма. По принцип стилът на Бурнонвил изисква сценично поведение, особено в мизансцените и пантомимата, което да е по-натурално, т.е. по-близо до естествените движения в ежедневието. В руската редакция нещата са по-нагласени, позите са отчетливи, движенията са по-резки, докато главното ми изискване по отношение вярното предаване на стила бе да се постигне непрекъснатост на танца, да се създаде ефектът на вълна.
- Стилът "Бурнонвил" е специфичен. Бихте ли разяснили с какво той се различава от обичайната балетна класика?
Дина Бьорн: Както вече казах, в основата е търсенето на ефекта на непрекъснатата линия. Този ефект се постига, като краката правят малки бързи стъпки, а ръцете се движат бавно. Специфични са и позициите на ръцете, те са по-ниски от общоприетите. Основата на стила "Бурнонвил" идва от Франция: бащата на Август Бурнонвил - Антоан е французин. Самият Август Бурнонвил е учил във Франция и е наследил традициите на френската школа. Той свързва този стил с датската специфика - повече като национален темперамент и дух, отколкото като взаимодействие с датския танцов фолклор. Стилът "Бурнонвил" си има и своето чисто практическо обяснение - сцената в Датския кралски театър е малка и не позволява големи мащабни движения и съответно такива постановки.
Ерик Вюде: Този стил изключително много подпомага повишаването на техническото майсторство на танцьорите, защото подобрява координацията, бързината, музикалността. След този вид тренинг се танцува много по-леко, като че ли на един дъх. Много трудно се съчетава бързината в темпото с чистотата на изпълнение, а стилът "Бурнонвил" култивира това качество.
- В Дания, където се е зародил и съхранил този стил, учениците специално ли се подготвят за нето?
Дина Бьорн: Единственото място, където се учи този стил, е Дания. Интересна е историята на запазването на хореографските текстове на Бурнонвил. След смъртта му неговият ученик Ханс Бек е искал да запази стила му. За целта е направил следното: по записките на Бурнонвил е направил шест екзерсиса - по един за всеки ден от седмицата. В продължение на около петдесет години (приблизително периода 1880 - 1920) танцьорите са играли един и същи клас и са знаели какво точно ще правят в понеделник, вторник, сряда и т.н. Тези шест екзерсиса те са научавали при завършването на училище и са ги танцували цял живот - и така няколко поколения танцьори. Може да противоречи на всички съвременни принципи и методики, но именно така се е съхранил феноменът Бурнонвил. Днес в Дания - и в училището, и в театъра - се дават най-разнообразни екзерсиси, но един ден в седмицата се правят екзерсисите на Бурнонвил и това е ритуал. Между другото, този тренинг кореспондира много добре със съвременните стилове и техники. С бързината, динамиката и в същото време естествеността на сценичното поведение Бурнонвил прогнозира трайни тенденции в развитието на класическия балет.
- Разкажете за работата си в Осло. И в Норвежкия национален балет ли доминира репертоарът на Бурнонвил?
Дина Бьорн: Не, репертоарът в Норвегия е като в повечето големи западноевропейски театри. От спектаклите на Бурнонвил се изпълнява само "Силфида". Аз самата считам, че за Скандинавия като цяло Датският кралски балет е предостатъчен като институция, чиято цел е да опазва това наследство. Осло е близко до Копенхаген и няма нужда от две Бурнонвилови трупи толкова близо една до друга. Като ръководител на Норвежкия национален балет аз търсех облик, който да го отличава от Датския кралски театър. В Норвегия се играят повечето от известните класически заглавия, като е застъпен сериозно и съвременен репертоар. От съвременните хореографи в афиша присъстват както световноизвестни имена, така и норвежки автори.
Ерик Вюде: Вече осемнадесет години съм в Осло и мога да кажа, че това е моят театър, в смисъл театърът, в който исках да работя. Когато завършвах училище и трябваше да си търся работа, нямах определени планове, но си представях, че ще работя в столица, в голяма трупа, с оркестър, с богат репертоар; трупа, в която ще имам сигурност. Работата в Норвегия съответства на моите очаквания, затова и се застоях в Осло, въпреки несигурността и динамиката на нашата професия.
- Накрая искам да попитам ръководила ли сте балетна трупа по време на икономическа криза и как се справяте в такава ситуация?
Дина Бьорн: Като датчанка трябва да кажа, че съм разглезена. Трупата на Датския кралски балет е като галено дете - не познава думата "няма". Ако ще светът да се срине, субсидиите за Датския кралски балет ще са непокътнати. Норвегия, както знаете от учебниците по география, е страната с най-висок стандарт в света, тя е страна много по-богата от Дания. Въпреки това при най-малкия икономически проблем първото нещо, от което се реже, е културата. Често като ръководител съм поставяна пред изисквания за съкращения и ограничаване на финансите, което е най-неприятната страна на директорството. Но балансирането между изкуство и икономика е проблем и главна задача на повечето големи театри. Дания е едно щастливо изключение. Може би защото е родина на Бурнонвил, тя опазва неговото наследство като част от нейния духовен и културен облик.

Разговора води Мария Русанова



Разговор с
Дина Бьорн,
директор на националните балетни трупи на Норвегия и Финландия, и с премиер-солиста на Норвежкия кралски балет
Ерик Вюде