Още една любов на Годар

И на 71 Годар не мирясва - прави кино, сякаш реди кръстословица. За 85-ти път той подлага на изпитание своята публика, калена с експериментите му от времето на Новата вълна до днес.
"Ода за любовта" е радикален филм (както почти всичко с щемпела "Годар"). Иначе казано - почти нетърпим е, но излъчва магнетизъм.
На преден план е проект за филм-изследване на любовта в 3 възрасти: младост, зрялост, старост. Дефинирани са и 4-те степени на чувството: среща, физическо привличане, раздяла, повторна среща. Намерени са и участници. По пътя се разпиляват.
"Не мога да мисля за нещо, ако не мисля за друго", ечи екранът.
История, емоции, клипове, политика, ексхибиционизъм, меланхолия, антиамериканизъм се наместват и разместват като апатични пешки по шахматната дъска на Годаровото въображение. Изопнатото (до мигрена) зрителско внимание е замеряно ту с реминисценции от "До последен дъх" или "Алфавил", ту с житейски постулати, ту с водни паузи... А на екрана в едър план - плакат на "Ябълката" на Семира Махмалбаф.
"Ода за любовта" гъмжи от словесност. И от междинни думи - пароли в киното на Годар. Незнайно защо, последните са оставени без превод на български.
"Ода за любовта" е черно-бял филм с цветни пробиви във втората част. Комичната им яркост напомня оцветени на ръка едновремешни фотографии или наивистична живопис - както ви хареса.
С настояването за мост между минало и сегашност "Ода за любовта" ме запрати към филм на Франк Касенти от 80-те - "Червеният афиш", в който актьорска трупа се готви за среща с герои от Съпротивата.
С необузданата си логорея "Ода за любовта" е само подготовка за филм. И все пак е чудесно, че присъства в афиша - от трийсетината (предимно млади) зрители в кино "Глобус" напуснаха само две девойки.

Геновева Димитрова




От пръв
поглед


Ода за любовта, Швейцария, 2001, 97 минути, сценарист и режисьор - Жан-Люк Годар, оператори: Жулиен Хирш, Кристоф Полок, в ролите: Брюно Пуцулу, Сесил Камп, Франсоаз Верне, Одри Клебанер, Джеръми Липман и др. Разпространява "Радивижън".