На 14 февруари ни напусна етнографа-фолклорист и чистият като дете човек

Салих Бакладжъ

Не успя да осъществи мечтата си и да завърши старините си в България сред любимите приятели. Умря в Одрин, но пожела да почива при поколенията свои предци в Шумен.
Салих безспирно и неуморно пресичаше българо-турската граница в течение на 12 години, за да докаже, че силата на духовността и любовта обезсмислят границите, които с проклето упорство издигат политиците и властниците.
Никога не разлюби България, въпреки затворите, униженията, конфискуваните книги и ръкописи, въпреки предателствата. Твърдеше, че заради шепа скудоумни политици-престъпници ще е глупост да охлади сърцето си спрямо отечеството и приятелите. Още повече вярата му беше укрепена от хората, които застанаха в негова защита през онези трудни години. И понеже неспокойният му дух намери нови съмишленици в Турция, събираше учени от двете страни на кръгли маси и симпозиуми, за да откриват колко много ценности сближават двата съседни народа и колко важно е да се загърбят и опростят злините, които ги разделят.
Малцина знаят, че той плака, когато през лятото на 1989 г. за едно денонощие го прокудиха от България. Плака не от страх, защото това чувство му беше непознато, плака от обич, защото усещаше сърцето си предварително разбито от носталгията. Той от своя страна в скромността си никога не се досети, че остави най-силните уроци по търпимост и кураж за мен, за синовете ми, за нашите приятели и колеги.
Сигурна съм, че където и да се намира той сега, там няма граници, нито пък политици, разпалващи омраза, нито враждуващи богове и светове, там има само обич, преданост и разбирателство. И надявам се - една необятна и прекрасна библиотека, в която да утолява своята вечна жажда.
Почивай в мир, приятелю!


Антонина Желязкова