Александър Йорданов в Полша
През октомври 2000 г. Галя Симеонова-Конах, директорка на Българския културен институт във Варшава, беше уволнена от министър Емма Москова. Това стана под упорития натиск на тогавашния ни посланик в Полша, негово превъзходителство Александър Йорданов. Кой е Александър Йорданов знаем. Но не знаем коя е Галя Симеонова-Конах?
Галя Конах е доктор на Ягелонския университет, един от най-старите и реномирани университети в Европа. През последните 100 години в този университет титлата доктор са получили само 5-има българи, между които е и Галя Симеонова. Тя е Конах по мъж, съпругът й е професор по история на религията. Галя два пъти посреща и изживява падането на комунизма - веднъж с полските си съидейници (включва се във всички акции на нелегалния тогава, днес легендарен профсъюз "Солидарност"), втори път - с българските си сънародници. В България Галя Конах е повече известна като кореспондентка от полската столица, а в Полша публикува в най-авторитетните издания - "Газета Виборча" и "Жечпосполита". През 1993 г. Галя Симеонова-Конах става носител на наградата на Полската информационна агенция за дейността си на чуждестранен кореспондент.
През същата 1993 г. с поредица от статии в българския печат, които са резултат на продължителни журналистически разследвания, Галя Конах успява в последния момент да спре незаконната приватизиционна сделка за сградата на Търговско-икономическото ни представителство и жилищния ни комплекс към посолството. Сделката пропада след парламентарно запитване на депутати от СДС до тогавашния министър на МВнР Стоян Ганев. Доскоро за същите имоти еднолично отговаряше завършилият в Шумен българска филология български посланик Александър Йорданов. Но културният ни център бе под управлението на министър Емма Москова. Тогава къде е конфликтната точка между Конах и Йорданов, които са представители на две различни български министерства?
Отговорът е скучен и прост. Д-р Конах пречи на Йорданов да превърне малката художествена галерия към културния ни център във Варшава в магазин за продажба на вино. Всеки българин в Полша знае и може да потвърди мълвата, че Александър Йорданов се занимава с внос на евтини вина от България, че и чак от Молдова. Че подбира чрез формално обявени търгове близки нему полски фирми, кандидатстващи за наематели на сгради и обекти, чиято собственост е българска. Че ги печели винаги една и съща вездесъща фирма "Одра". Че близки нейни подразделения извършват всички скъпоструващи ремонти. Факт е, че само за боядисването на посолството ни са изразходвани умопомрачителните 50 000 долара. Тези пари, според специалистите, биха стигнали за издигането на трети етаж на посолството, а са профукани за фасадна козметика. Това може да установи всяка добросъвестна ревизия. Друг интересен факт, който няма нужда да се доказва чрез ревизии, е, че към българската мисия бяха назначени на работа роднини на г-н посланик Йорданов. Всъщност не негови роднини, а сродници на жена му: балдъзата му е споделила продължителния престой на кака си в Полша като учителка в българското училище. А нейният мил съпруг доскоро се е грижил за поддръжката на посолството. Добре, че посолството ни няма паркова част - сигурно за градинар щеше да бъде командирован и бабалъкът на Йорданов.
Друг интересен факт, плачещ за ревизия, е свързан с лицето Наско Атанасов, известен с прозвището Насо Моряка. Насо е първа дружка на Йорданов, родом от Варна, откъдето е и маститият посланик. Атанасов е назначен от Йорданов за управител на споменатото вече Търговско-икономическо представителство. Както и да отговоря за финансите на огромния жилищен комплекс към посолството. Това е трикорпусен пететажен масив, нагъчкан с полски фирми и фирмички, знайни и незнайни наематели и поднаематели. Комплексът разполага с платен паркинг за сто коли и средно голям български ресторант, който е една от атракциите на вечерна Варшава. През март 2000 г. Насо Моряка е отпратен завинаги в България от самия Йорданов. Защо? Защото от касата изчезват 217 000 злоти, равни на 20 000 (двайсет хиляди) долара. Отзована завинаги е и Златина Шиварова, която до този момент е касиер-домакин. Тя е младо момиче, завършило френска филология(?!?), което по време на обира е в България. В България по това време е и самият Йорданов. Насо Атанасов - Моряка обаче се измъква на пръсти, както се казва, безмълвно и безшумно. Без следствие, без последствие, да не говорим за съд и присъда. Посланик Йорданов решава благородно да потули случая, да не се вдига ненужна врява. И правилно. Защото нашите сънародници, живеещи постоянно във Варшава, въобще не се вълнуват кой е откраднал парите, а в какво съотношение са били разделени между съучастниците... Любопитна подробност е фактът, че веднага след завръщането си във Варна Насо Атанасов постъпва на работа в местната митница. С положителна трудова характеристика, подписана от посланик Йорданов.
Но да се върнем към случая Галя Конах. През 1998 г. тя печели обявения от Министерството на културата конкурс и е назначена за три години на длъжността директор. Това става в много критичен момент за Българския културен център, който е пред изхвърляне на улицата. Причините са повече от банални - неплатени сметки, стари задължения, незаконно преотстъпване под наем на наетите помещения... След шест месеца преговори, уверения и увещания, благодарение на авторитета на д-р Конах, тя успява да изчисти натрупаните негативи и културният ни институт продължава дейността си в същите помещения в центъра на Варшава. Нещо повече - новият договор е сключен при възможно най-ниски цени за тази част от центъра на полската столица. Едно сравнение - България, благодарение на д-р Конах, плаща наем по 7-8 долара на кв. метър за културния си институт. В същото време България, представяна от Сашо Йорданов, взима по 23 долара на квадрат от отдадените под наем помещения. Които Йорданов дълго време преотстъпва под наем не само на български, но и на полски търговски дружества. И за което в края на 2000 г. нашето посолство получава заплашителна нота от полското външно министерство. В нея поляците припомнят, че това е незаконно и е нарушение на Виенската конвенция от 1961 г. По тази подробност се изказах публично чрез данни и документи в броя на в."Труд" от 18.11. 2000 г. Но явно част от незаконните държавни събирания са влизали в партийната каса на СДС, защото никой не опроверга изложените факти. Единствено Йорданов в публикация в същия вестник ме обяви за подведен и ме запита защо в Русия е имало крепостно право...
Веднага, след като заема длъжността директор, Галя Конах получава още един неочакван удар - полската фондация "Артвой" също предявява иск за 32 000 щ.д. към нашето Министерство на културата. Естествено, пак за стари и неуредени сметки. Без никаква държавна намеса, без каквато и да е помощ или подкрепа от културното ни ведомство, д-р Конах успява да се справи и с тези съдебни атаки. Как? Пак с преговори, пак благодарение на своя авторитет и дългогодишните си познанства с културните среди и полските власти. Фактически българката Галя Симеонова спестява на държавата ни и на българския данъкоплатец цели 32 000 долара... За благодарност две години по-късно, на 24 октомври 2000 г., тя получава факс от Министерството на културата, с който е известена, че тригодишният й договор ще бъде преждевременно прекратен. Парадоксален е текстът на факса, в който четем:"...с убеждението, че вашите качества и енергия ще намерят приложение в други области на българо-полското сътрудничество". Вместо похвала за многобройните инициативи, осъществени из цяла Полша без нито 1 (една) допълнителна стотинка от МК, Галя Конах е на практика уволнена. Без обяснения.
В Министерството на културата признаха, че точно този посланик им е оказал натиск. Че той не можел да се сработи с въпросната Конах. Поради което милият господин е успял да огъне министър Москова.
Сред българите във Варшава Йорданов е известен като "мистер хиляда марки". Доказателство за което е луксозният "Мерцедес", армаган за 55 000 марки, който в момента кара на татко момчето, младият г-н Йорданов. Докато самият татко, докато правеше лалугерските си совалки между кабинета на Костов и този на министър Михайлова, а малко по-после между Врана, Пазарджик и Петър Стоянов, се гънеше за пред хората в старата си средностатистическа колица. Интересно само на полски курабийки ли е карал цели три години Сашко Йорданов, че е сколасал да купи такова возило на синчето си?...
Но ако този въпрос е по-интересен за прокуратурата, то за читателя е по-любопитно с какво този демократически самозванец е мотивиран да води пуническа война срещу д-р Галя Конах, която в Полша е много уважавана във всички културни среди отпреди идването на Йорданов във Варшава. Конах живее повече от 15 години в тази страна и е "прихванала" от полската гордост и достойнство. Според наш Сашко обаче Галя Конах е "нещастна идеалистка", защото не иска да припечели, като превърне художествената галерия към културния център в магазин за спиртни напитки. Иначе Йорданов всячески отрича да има участие във винения бизнес. И сигурно официално е така. Което не му е попречило пред свидетели в Поронин, край Закопане, по време на коктейл след българистична научна сесия да се изтърве, че печели по 10 цента на бутилка. И че е вкарал в Полша над 350 000 шишета от руйната напитка. Но един магазин в центъра на полската столица би било наистина "бинго!". Упорството и несговорчивостта на Конах го вбесяват. И Негово посолско превъзходителство решава да я отстрани. С помощта на услужливата ни културна министърка нещата си идват на мястото. Доктор Галя Симеонова-Конах е уволнена, отстранена е от пътя на търговеца.
Въпросната галерия, наречена "Сердика" и открита през декември 1999 г., събира завистта и търговските апетити на посланик Йорданов, защото внезапно се превръща в публично и много популярно средище, в отлично разработено място на пъпа на Варшава. Благодарение пак, и пак на д-р Конах, на родолюбивата й дейност и възрожденска всеотдайност. Полската преса много често отбелязва с положителни отзиви българските изложби и концерти. По време на художествените прояви около зала "Сердика" се събират тълпи от посетители. Е, как да изпуснеш такова готово място, което направо се е "утепало" за магазин?
Със същата варварска жестокост посланик Йорданов се саморазправя и с нашите сънародници от земляческото ни дружество в Полша. Българското културно дружество "Христо Ботев" най-безцеремонно е изхвърлено от клубното му помещение, предоставено безплатно и завинаги за ползване на българската диаспора. Помещението е насилствено освободено по заповед на Йорданов и е дадено пак по негово нареждане под наем на фирма за търговия с електроника. Как реагират засегнатите ни сънародници? Пишат писма до президента Петър Стоянов, до премиера Иван Костов, до министър Надежда Михайлова, до шефа на Агенцията за българите в чужбина. И ги подписват: магистър Валентин Цветков, председател на дружеството, Росица Йешионовска, зам.-председател, Гражина Щерева, преводач, заслужил деятел на българската култура, д-р Камелия Минчева-Господарек, зам.-директор на Института по промишлен дизайн, Тео Кемилев, художник. И още десетки, и десетки подписи.
Но сините властници са заети със свойте си дела. И нямат време за съотечествениците, пръснати из цяла Полша. Всички членове на културното дружество застават и зад Галя Конах, в подписката в нейна защита се включват десетки видни полски интелектуалци. Ще цитирам най-авторитетния от тях - проф. д-р Йежи Русек, ръководител на катедра по българска филология в Ягелонския университет, доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св.Климент Охридски" и доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", който от името на всички подписали обръщението до президента Петър Стоянов казва : "...С неодумение и болка научихме, че дълбоко уважаваната и обичана от нас д-р Галя Конах е уволнена. За цялата полско-българска общност тук не е без значение кой ще ръководи културната институция."
Поляците са шашнати от нашите демократи. Дълбоко уважаваната и обичаната Галя Конах е натирена. Дълбоко уважаваните и обичани от Президента и Премиера наши сънародници, канени на Рожени и за нови български Великдени - изпъдени от помещението, в което с любов и преклонение пред родното са подредили своя клуб. Цялото обзавеждане на клуба на българското дружество наред с уникалната дърворезба, електронна техника, мебели и архиви са били изнесени на двора на посолството и захвърлени като ненужни вещи. За всички тези действия на Йорданов писах лично до българските медии и власти. В резултат той беше изпратен на най-отговорното днес дипломатическо място за нас на Балканите - за шеф на мисията ни в Македония. България има дълго да мие от лицето си позора, който й тури пред полската общественост дейността на търговеца Александър Йорданов и неговите съдружници. И ако носителите на Новото време искат час по-скоро да затворят позорната страница, трябва да възстановят на отговорна работа д-р Галя Конах. Да й поверят да ръководи посолството, защото в Полша тя отдавна де факто е истинският посланик на България.

София - Варшава - София
декември 2000 - септември 2001


Румен Леонидов

Поетът Румен Леонидов е автор на книгите "Голям и малък", "Неточните размери на живота", "Нощта на продавача", "Край на митологията", "Класически парчета". Издавал е сп. "Български месечник"
В момента участва в списването на сп. "Власт".