В такт

Кой не е чувал, кой не знае, че масовата култура е индустрия... Което обаче не значи единствено и само пари, а и задължителни знания за произвеждането на определен продукт по определени правила, според предварително прогнозиран успех на определен, добре проучен пазар. И тъй като у нас е гарантиран пазарът предимно на пошлостта и вулгарността, такава ни е и масовата култура - предимно вулгарна и пошла. Ако човек не отвръща гнусливо глава, ще забележи, че "масова култура" не е синоним непременно на "лош вкус" и "пошлост". В постиндустриалните общества тя си има пари, но и традиции, задължително удържа някакви форми и жанрове, и ненаситно се храни с онова, което се появява на "алтернативния пазар". Което я прави повече "куха", както би казала дъщеря ми, отколкото вулгарна и пошла. Така че в никакъв случай не мога да отмина факта, че на фона на масово припадащите по "Пипни ме тук и тук" на Румънеца и Енчев, по Мишо Шамара и прочие нашенски масови феномени, с "Ритъм" в територията на театралната масова култура се прави все пак опит за нещо смислено, за въвеждане на традиционни за нея жанрове като музикалния спектакъл и това, че "Сълза и смях" отваря сцената си за подобни музикални намерения, е позитивен опит за разширяване на жанровата територия.
Идеята да се направи представление от музиката, от ритъма в употребата на най-незначителния предмет, който ползваме, в най-незначителното движение, което правим, изобщо във всичко около нас, което се движи, е колкото стара, толкова и прекрасна. Да не беше така наивистично и семпло изпълнена щеше да е още по-прекрасно. Защото това, че петима добре сложени мъже (особено единият) щракат ритмично със запалки и химикалки, потракват ритмично с чаши и чинийки, потропват в такт с крака и с метли, е трудно да се нарече иначе освен семпло. Малко танц, малко шоу, много барабани са достатъчни да привлекат публика, но не и да й дадат нещо повече от намерение за добър музикален спектакъл. Тук-там й подхвърлят заекваща полуфраза, полу-закачка от типа на "не, не, не мога", колкото да й създадат усещането, че тя никога не би изпаднала в подобно тъпоумие. Заразителни са само "барабанните партии" заради видимото удоволствие на изпълнителите да опитват нещо, което може би не са правили досега. Не случайно, това са и най-харесваните моменти от публиката, усещаща безпогрешно къде не само й се натягат.
Изобщо, ако нещо най го няма в този "Ритъм", това е чувството за хумор или остроумие. В него има повече ентусиазъм, отколкото въображение. Има повече старателно следване на несложна хореография, отколкото изящност и органика в жеста. В напъна си да произведат фойерверк от ритми, петимата мъже (особено единият) като натегачи за шестица пред учителката-публика усърдно и добросъвестно изпълняват заученото. От толкоз много усърдност и толкоз малко фантазия е трудно да се получи нещо въодушевяващо, макар че публиката въодушевено им "пише" шестица. Не е за чудене, защото, както стана дума в началото, къде да са виждали хората по нашите театрални сцени повече неочаквани пируети на фантазията и виртуозност в изпълнението им. Но пък тъкмо заради това не е почтено да наричаме кокошката фазан.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Ритъм, Нов драматичен театър "Сълза и смях", постановка Андрей Баташов, музика Иван Лечев, хореография Мила Искренова. Участват Иво Тончев, Божидар Попчев, Андрей Баташов, Александър Митрев, Стефан Спасов